Ливонска война

Ливонска война
	Ливонска война
Руско-шведски войни
	Обсадата на Нарва, худ. Борис Чориков, 1836
Информация
Период	1558 – 1583 г.
Място	Северна Европа
Резултат	Победа на датско-норвежко-полско-литовско-шведската коалиция
Територия	дн. Естония, Латвия и Литва
Страни в конфликта
Ливонска конфедерация; Жечпосполита; Дания-Норвегия; Швеция; Запорожки казаци; Трансилвания (след 1577)	Руско царство; Касимско ханство; Княжество Ливония
Командири и лидери
Стефан Батори; Готард Кетлер; Фредрик II Датски; Ерик XIV Шведски	Иван Грозни; Шах-гали; Саин-булат; Магнус Ливонски
	Ливонска война в Общомедия

Ливонската война (1558 – 1583) е военен конфликт между Русия и нейните северозападни съседи за контрол над днешната територия на Естония и Латвия, известна в миналото като Велика Ливония.

Ход на военните действия

В края на 1550-те Ливонската конфедерация е отслабена от Реформацията, докато нейният източен съсед, Великото московско княжество, се засилва след победата си над мюсюлманските Казанско и Астраханско ханство. Руският цар Иван Грозни изисква от Ливонската конфедерация непосилен данък от 40 000 талера. Спорът се задълбочава и завършва с руско нашествие през 1558. Руснаците завземат Дорпат и Нарва и обсаждат Ревел, като целта им е да си осигурят достъп до Балтийско море.

През 1561 отслабеният Ливонски орден е разпуснат и земите му са поделени между Полша (Курландия и Инфлантите), Швеция (Естландия) и Дания (Йозел). Швеция и Дания изпращат войски, за да защитят новопридобитите си територии. През 1561 градския съвет на Ревел се предава на шведите и градът се превръща в тяхна основна база в Източна Прибалтика. През следващата година във войната се включва и Полша.

Първоначално военните действия се развиват успешно за руснаците. Те успяват да превземат Полоцк (1563) и Пернау (1575) и завладяват голяма част от Литва до Вилнюс. Иван Грозни отхвърля предложенията за мир, но в края на 1570-те се оказва в затруднено положение. Докато опричнината изтощава руската икономика, Полша и Литва се обединяват в Жечпосполита (1569) и са оглавени от енергичен владетел – Стефан Батори (1576). Той не само си връща Полоцк, но през 1579 обсажда Псков. През 1581 шведите изпращат армия, която превзема стратегически важния град Нарва.

През 1582 Русия сключва с Жечпосполита договора от Ян Заполски, с който се отказва от претенциите си. На следващата година е сключен мир и с Швеция, с което Русия се проваля в начинанието си да спечели стратегически излаз на Балтийско море, положение, което се запазва за 12 години до договора от Тявзино.

Вижте също

Източници

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Livonian War в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.