Опричнина

Опрѝчнина (на руски: опричнина; от остарялата дума опричь, „с изключение на“) е част от територията на Русия, върху която цар Иван Грозни упражнява пряко управление. Целта му е да повиши държавните приходи, но мярката се проваля и просъществува само от 1565 до 1573.

Предистория редактиране

През януари 1558 година Иван Грозни започва Ливонската война, която има за цел да осигури на Великото Московско княжество излаз на Балтийско море, а от там и на търговски контакти със Западна Европа. В периода март - ноември на действията на Иван Грозни се противопоставя една широка коалиция от държави, сред които са Полша, Литва и Швеция. Коалицията се подкрепя и от Кримското ханство, чиито войски периодично разоряват южните земи на Великото княжество. Непрекъснатите бойни действия, кримско-татарските набези и полско-шведската морска блокада изтощават до крайност хазната и Иван Грозни е принуден да търси начини за увеличаване на приходите.

Причини редактиране

През 1564 г. командирът на западните армии княз Курбски предава царя, като издава на враговете руските шпиони в Ливония и взема активно участие в настъпателните действия на поляци и литовци. Предателството на Курбски и упоритите откази на болярството да подкрепя военните действия карат Иван Грозни да предприеме радикални мерки за елиминиране на автономията на едрото дворянство.

Обявяване и ход на Опричнината редактиране

Опричници-картина на Н.В.Неврев. Изобразява екзекуцията на болярина И.П.Фьодоров, обвинен от Иван Грозни в опит да завземе царската власт

На 3 декември 1564 г. Иван Грозни отпътува от Москва, като взима със себе си хазната, царската библиотека, икони и царските символи на властта. Заедно с приближените си се настанява в село Коломенское, където прекарва няколко седмици. След това се установява в град Александров, където на 3 януари 1565 г. се отказва от престола, като посочва, че го прави по причина недоволството на болярите, войводите и църковните първенци. На 5 януари при Иван Грозни пристига делегация начело с архиепископа Пимен, която убеждава царя да се върне на престола. Когато през февруари 1565 г. Иван Грозни се завръща в Москва, той обявява, че ще предприеме крайни мерки за борба с изменниците, конфискация на имуществата им и създава „опричнина“.

През 1565 Иван IV Грозни определя част от територията на Русия за земя, която е под негов пряк контрол, без каквато и да е намеса от страна на аристокрацията при управлението на тези земи. Опричнината обхваща приблизително 1/3 от страната, включително най-богатите земеделски райони, части от Москва и много от големите градове. Областите, останали под контрола на аристокрацията, са наричани земшчина.

Опричнината се управлява от служители на царя, наричани опричници. Те облагат областта с данъци и потискат всяка съпротива с масови насилия. В резултат на това обширни райони са опустошени и значителна част от жителите им се изселва оттам, което води до спад в държавните приходи. През 1573 Иван Грозни премахва опричнината, екзекутира някои видни опричници и по-късно дори твърди, че тя никога не е съществувала.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Oprichnina в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.