Емблема за пояснителна страница Тази статия е за комбинацията от GNU (или други програми) и Linux. За ядрото вижте Linux (ядро).

Linux или [GNU]/Linux (вж. § Противоречия_за_наименованието) е общото название на всички операционни системи, основаващи се на ядрото „Linux“ (Linux kernel) и системните инструменти и библиотеки, обикновено от проекта GNU. Повечето от тези операционни системи се наричат Linux дистрибуции, но Фондацията за свободен софтуер използва наименованието GNU/Linux, за да подчертае значимостта на GNU софтуера, което предизвиква известни противоречия. Linux е флагман и един от най-известните представители на свободния софтуер и софтуера с отворен код (F(L)OSS – free software, libre software, and open-source software).

Linux
Tux.svg
Информация
Разработчик различни
Издадена 17 септември 1991 г.;
преди 29 години
 (1991-09-17) (като Linux 0.0.1)[1][2]
Последна версия 5.1.3[3]
(16 май 2019 г.;
преди 2 години
 (2019-05-16)[3])
Вид ОС UNIX-подобна
Ядро монолитно ядро с модули
Архитектури различни (най-често: x86, x86-64, ARM)
Лиценз GNU GPL и други
Linux в Общомедия

Официалния талисман/емблема на Linux е пингвин на име Тъкс (на английски: Tux) и е създадена от Лари Юинг (Larry Ewing) през 1996 г. Идеята за емблемата идва от Линус Торвалдс, създателят на Linux – той е ухапан от пингвин, когато е бил в Австралия.

ИсторияРедактиране

Проектът и движение GNU, чиято цел е създаване на нова операционна система свободен софтуер, е основан от Ричард Столман през 1984 г. Системата съдържа голям брой инструменти и програми, например компилатори, текстови редактори и сървъри. Софтуерът се разпространява с лиценза GNU GPL, което гарантира бъдещата му свободна достъпност. През 1991 г. към почти завършената операционна система е добавено ядрото Linux, написано от Линус Торвалдс. С Linux, GNU става напълно работеща операционна система и това спомага за бързото ѝ разпространение.

ДистрибуцииРедактиране

Различните Linux дистрибуции са насочени към различни целеви потребителски групи. Могат да се различават по графичния интерфейс, който използват, приложните програми, които идват при инсталацията, системните инструменти, които използват (напр. мениджъри на пакети), както и по много други показатели.

Десктоп-насочени дистрибуцииРедактиране

Десктоп-насочените (т.е. насочени към употреба с настолни компютри, лаптопи и нетбукове, най-често използващи процесори x86 или по-новите x86_64) Linux дистрибуции са тези дистрибуции, които са предвидени за крайни потребители на персонални компютри в дома или офиса, пакетирани с разнообразни приложни програми, често и несвободни кодеци и драйвери. Отдолу са изброени някои от тях:

 
Linux система, използваща KDE

Linux MintРедактиране

 
Ubuntu 12.04 (Precise Pangolin)

UbuntuРедактиране

Ubuntu е една от най-популярните дистрибуции[4], чиято цел е да предостави безплатна, бързо стартираща, лесна за използване, поддържаща повечето езици и достъпна за всички Linux дистрибуция.[5] Думата „Ubuntu“ означава „човечност“[6] на езика зулу.

Официални подпроекти на Ubuntu са Kubuntu, Xubuntu и Lubuntu. По подразбиране Ubuntu пристига с графична среда GNOME, докато Kubuntu e с KDE, Xubuntu с Xfce, а Lubuntu с LXDE. Това е единствената разлика между тях. Друг официален подпроект е Edubuntu, която включва много образователен софтуер. Благодарение на спонсора си, Canonical Ltd., компания, собственост на основателя на Ubuntu – Марк Шътълърт, инсталационни Live CD се разпращат безплатно до целия свят.[7].

 
УСУ 9.1

Debian и производни на DebianРедактиране

Debian е една от най-старите и най-стабилни дистрибуции на Linux и предоставя версии за многопроцесорни архитектури.

Името на тази Linux дистрибуция произлиза от сливането на името Дебра (на английски: Debra), бивше гадже на основния ѝ създател, и неговото име, Иън (на английски: Ian). Иън умира при странни обстоятелства, свързани с антиправителствени коментари спрямо правителството на САЩ и специалните служби на САЩ, но делото му е продължено от огромната общност на Debian.

Debian е стабилна дистрибуция − пакетите са по-стари, но по-стабилни. Освен стабилната версия, се поддържат, и старата и още по-старата версии.

Известни Linux дистрибуции, производни на Debian, са Devuan (Debian, но без спорната програма <script>systemd</script>, която се използва за стартиране на Linux), както и ориентираната за десктоп употреба дистрибуция MX Linux (която има и сестринска Linux дистрибуция, наречена AntiX Linux, която е предназначена за по-стар и по-немощен хардуер, по подобие на друга известна Linux дистрибуция – Puppy Linux Ubuntu).

УСУРедактиране

УСУ (USU) е българска операционна система, базирана на Ubuntu. Първата ѝ версия е създадена през 2008 г. Идеите, заложени в него, са приети и доразвити в стремежа да се предложи завършена среда от операционна система и побрани полезни приложения за употреба в образователната сфера и за ежедневни нужди. Понастоящем са предлагани три варианта на УСУ:

  • УСУ Десктоп – вариант с най-голямо количество допълнителен софтуер, с поставен акцент върху образователните приложения. Подходящ за използване в домашни условия и в учебни заведения.
  • УСУ Мини – основен вариант на УСУ, съдържащ само най-необходимите приложения на ежедневна употреба, както и всички характерни особености на УСУ. Подходящ за използване в домашни условия и от бизнеса.
  • УСУ Нетбук – вариант на УСУ Мини, оптимизиран за използване върху системи с малък екран и ограничено дисково пространство, като нетбук и неттоп системи.
 
Mandriva Linux 2010.2

MandrivaРедактиране

Mandriva е френско-бразилска дистрибуция, получена при сливането на бившите Mandrake и Conectiva. Предлага се в три варианта:

  • Mandriva One – Свободно Live CD за пробване и инсталация
  • Mandriva PowerPack – платена версия, съдържаща някои комерсиални драйвери, кодеци и програми.
  • Mandriva Flash – USB Flash устройство, от което се зарежда операционната система.

Системата притежава мощен контролен център, като така от една програма се настройва цялата система, което е голямо улеснение за начинаещи потребители. Предлага се перфектно реализирана поддръжка на системи с 64-битова архитектура. Mandriva е преведена на над 70 езика [8] и може лесно да бъде настроена да работи с всеки един от тях.

 
PCLinuxOS 12

PCLinuxOSРедактиране

PCLinuxOS, често съкращавана до PCLOS, е друга известна[4] потребителски-насочена Linux дистрибуция. Ползва KDE за работна среда, като съществува и версия с GNOME, наречена „PCLinuxOS Gnome“, поддържана от обществото. Слоганът на дистрибуцията е „Radically Simple“ (англ. – „радикално просто“). Базирана е на Mandriva, като са запазени най-добрите черти от нея – например контролният център. Основната разлика е, че PCLinuxOS използва apt за пакетен мениджър. Към момента PCLOS има версия единствено за 32-битови системи и не се очаква поддръжка на 64-битови.

 
OpenSuse 12.3 с KDE 4.10

openSUSEРедактиране

OpenSUSE е обществен проект, спонсориран от компаниите Novell и AMD, [9] пряк наследник на германската дистрибуция S.u.S.E, започнала като превод на Slackware. Името е акроним от Software-und System-Entwicklung (немски: Разработване на софтуер и система).

През 2003 г. S.u.S.E Linux е закупена от Novell, след което настъпват големи промени в лицензите, насоката на работа и развитието на дистрибуцията. Оформят се различни дистрибуции, базирани на SuSE, които се предлагат комерсиално от компанията, а като обществен проект е отделен openSUSE, пряко спонсориран от Novell.

Сред предимствата на системата са мощен инструмент за системна администрация – YaST и бързото въвеждане на всякакви иновационни технологии. Напоследък отношението към системата стана по-отрицателно от страна на потребителите след лицензната сделка между Novell и Microsoft. [10]

Linux дистрибуцията openSUSE Linnux има силна подкрепа в Германия и сред немскоезичните потребители на Linux.

FedoraРедактиране

 
Fedora 14 GNOME 2010
 
Fedora GNU/Linux operating system, 2016

Fedora е съвременен технологичен и обществен проект, създаден след като компанията Red Hat Inc. решава да остави Red Hat като наименование само за комерсиалните си предложения. Red Hat Inc. е основен спонсор на дистрибуцията и много от нейните служители допринасят и за този проект. Fedora е известна с характерното и за Red Hat изключително високо ниво на сигурност, технологично високо ниво на дистрибуцията и т.н.

Сървърни дистрибуцииРедактиране

За сървъри могат да се използват не само специализираните дистрибуции, разглеждани в тази секция, но и версии на много от посочените по-горе, използвани по-често за десктоп дистрибуции. Например Ubuntu се разработва отделно и сървърно издание. Също така голяма сървърна популярност имат системите с общо предназначение Debian, Slackware и Gentoo, които са разглеждани в следващата секция.

Red Hat Enterprise LinuxРедактиране

Red Hat Enterprise Linux е Linux дистрибуция, разработвана от Red Hat и насочена към комерсиалния пазар. Red Hat поддържат всяка версия на своя продукт 10 години след всяко издание. Официалната поддръжка на Red Hat, тяхното обучение и сертификационна програма се центрират върху Red Hat Enterprise Linux платформата. Името на системата е често съкращавано до RHEL, но Red Hat са противници на това[11].

CentOSРедактиране

CentOS е свободна Linux дистрибуция, базирана на Red Hat Enterprise Linux (RHEL). Този проект цели да бъде 100% бинарно съвместим с комерсиалния продукт, следвайки неговата политика на развитие. Името на системата CentOS означава Community ENTerprise Operating System.

Red Hat Enterprise Linux (RHEL) е съставена от свободен софтуер, но е използваема в бинарна форма (като на компакт диск) само за плащащи абонати. Поради изискванията, Red Hat разпространява целия изходен код на продукта публично, съгласно условията на GNU General Public License и други лицензи. Разработчиците на CentOS използват този код, за да създадат финален продукт, който е много подобен на RHEL. CentOS е свободно достъпна за изтегляне и използване, но не е поддържана от Red Hat. Има и други дистрибуции, базирани на кода на RHEL, но CentOS по принцип е тази най-съпътстваща промените на Red Hat.

Suse Linux Enterprise ServerРедактиране

Suse Linux Enterprise Server (SLES) е Linux дистрибуция, разработвана от Novell, насочена към комерсиалния пазар. Насочена е към сървъри, като за десктоп компютри Novell разработва отделен комерсиален продукт – Suse Linux Enterprise Desktop. Нови главни версии се издават в интервал от 24 – 36 месеца, докато по-малките версии (наречени сервизни пакети) се издават на всеки 9 – 12 месеца. SUSE Linux Enterprise продуктите са тествани много повече от другите SUSE Linux продукти с намерението, че само зрели, стабилни версии на включените компоненти ще стигнат до крайния продукт.

Дистрибуции с общо предназначениеРедактиране

 
Debian 7

DebianРедактиране

Debian е гъвкава широкообхватна стабилна дистрибуция, използвана и за десктоп работа, и за сървъри. Тя се състои изцяло от свободен софтуер. Разработва се от доброволци от целия свят и се издържа чрез дарения. Освен за ядрото Linux, Debian е налична и за GNU Hurd. Налична е за следните архитектури: alpha, amd64 (x86-64), arm, hppa, i386 (~x86), ia64, mips, mipsel, powerpc, sparc.

Cross Linux from ScratchРедактиране

Cross Linux form Scratch всъщност е книга, която дава нужните инструкции за това как да се създаде базова Linux дистрибуция само с команден ред. CLFS поддържа широк набор от процесори и използва сложни техники, като построени в различна среда инструменти, съвместна работа на 32- и 64-битови библиотеки и алтернативни хардуерни архитектури като x86-64, Itanium, SPARC, MIPS, and DEC Alpha.

CLFS нито предлага, нито използва пакетен мениджър. Всички изисквани пакети за построяването на базовата CLFS система са изходен код, пакетиран като tarball архиви и компресиран с bzip или gzip. По същият начин всички пакети, които допълнително ще бъдат добавени към базовата система, като X11, графична среда, офис система и т.н., се създават от изходен код. Инструкции за създаването на над 900 допълнителни пакета могат да бъдат намерени в уикито на Community Beyond Linux from Scratch.

 
Slackware 13.37

SlackwareРедактиране

Slackware е една от първите Linux дистрибуции и най-старата все още поддържана такава. В нея почти липсват каквито и да са специализирани инструменти, което я предпазва от възникване на бъгове. Това е и една от причините Slackware да е една от най-стабилните дистрибуции. Конфигурацията ѝ се извършва изцяло с редактиране на текстови файлове и за Slackware се казва „Ако знаеш Slackware – знаеш Linux. Ако знаеш Red Hat – знаеш Red Hat.“ [12]. Системата разполага със съвсем опростен мениджър на пакети, който не инсталира автоматично зависимостите. Името на дистрибуцията произлиза от английската дума Slack – мързел. Дадено ѝ е, за да не се създава впечатление в началото, че проектът е сериозен. По-късно, когато проектът реално става сериозен, името се запазва.

Slackware се предпочита както от десктоп-потребители, така и от много системни администратори за техните сървъри, поради голямата гъвкавост и стабилност на системата. Тя не е подходяща за начинаещи потребители поради сложното конфигуриране и инсталиране на пакети.

 
Десктоп с XFCE по подразбиране в Gentoo Linux Live CD 2008.0

GentooРедактиране

Дистрибуцията Gentoo („Генту“), кръстена на субантарктическите пингвини, на английски: Gentoo penguins, се основава на използване на пакетния мениджър (мениджъра за пакети) Portage. Той е създаден с идеята да бъде модулен, портативен (преносим), лесен за поддръжка, гъвкав и оптимизиран за потребителската машина. Пакетите обикновено се създават от изходен код, въпреки че за удобство някои големи софтуерни пакети са също така достъпни като готово компилирани бинарни файлове за различни архитектури.

Въпреки че Gentoo Linux дистрибуцията е създадена за x86 архитектура, тя е била пригодена за много други и може да работи върху x86, x86-64, IA-64, PA-RISC; PowerPC, PowerPC 970, SPARC64, MIPS, DEC Alpha, System Z/s390, PS3 клетъчни процесори и SuperH.[13] Официалната поддръжка за 32-битов Sparc хардуер е прекратена.[14]

Arch LinuxРедактиране

Arch Linux е много известна Linux дистрибуция за процесори с архитектура x86-64 от Intel и AMD. Известна е с много подробното си и полезно уики, както и със системата си с най-нови пакети с нови програми, наречена AUR (Arch Linux Users Repository).

Една от известните Linux дистрибуции, производни на Arch Linux, е ArtiX Linux (да не се бърка с AntiX Linux).

Противоречия за наименованиетоРедактиране

Фондацията за свободен софтуер настоява дистрибуциите, които използват компонентите на операционната система GNU[15] (започната от Ричард Столман през 1984 г.) да се назовават GNU/Linux или GNU+Linux. Подадената причина е, че „Linux“ е името на ядрото, на което се изпълняват програмите на GNU. Ядрото не може да работи само по себе си и същото се отнася за инструментите GNU. Като се използват заедно те правят напълно работеща операционна система. Понеже Linux не е част от проекта GNU, е най-добре, ако се спомене отделно. Ако се използват инструментите с GNU Hurd, ще се казва само „GNU“, понеже ядрото е част от проекта GNU.[16][17][18][19][15] По същата логика, различно ядро и ОС трябва да се изричат по този начин: „име на ОС+име на ядро“.[проверка?] В статия по въпроса[18], написана лично от Ричард Столман, се казва:

Проектът GNU е идеалистичен и всеки, който насърчава идеализма, днес е изправен пред огромно препятствие: преобладаващата идеология окуражава хората да отхвърлят идеализма като „непрактичен“. Нашият идеализъм е бил изключително практичен: това е причината да имаме свободна операционна система GNU/Linux. Хората, които обичат тази система, би трябвало да знаят, че тя е нашият идеализъм, реализиран на практика.

— Ричард Столман – Защо GNU/Linux?

Въпреки становището на Фондацията за свободен софтуер, по-голяма част от наличните дистрибуции (например Ubuntu, СуСе) наричат себе си само „Linux“. Други, като Debian и Arch Linux, държат на наименованието „GNU/Linux“.

Вижте същоРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. Unix, Linux, and variant history. // Посетен на 21 февруари 2019. (на английски)
  2. It’s official, Linux was released on September 17, 1991. // Посетен на 21 февруари 2019. (на английски)
  3. а б Kernel Archives. // Посетен на 20 май 2019. (на английски)
  4. а б DistroWatch Top 10. // distrowatch.com. Посетен на 23 юли 2008.
  5. www.ubuntu.com
  6. isiZulu.net zulu online dictionary
  7. „Ubuntu Shipit“, архив на оригинала от 23 октомври 2017, https://web.archive.org/web/20171023090617/http://shipit.ubuntu.com/, посетен 23 октомври 2017 
  8. Managing Languages in Mandriva Linux. // wiki.mandriva.com. Посетен на 24 юли 2008. Архив на оригинала от 2008-06-23 в Wayback Machine.
  9. „openSUSE Sponsors“, архив на оригинала от 6 юли 2010, https://web.archive.org/web/20100706064855/http://en.opensuse.org/Sponsors/AMD, посетен 6 юли 2010 
  10. Open Letter to the Community from Novell. // Novell Inc.. Посетен на 25 юли 2008.
  11. Tips and tricks: How do I properly refer to Red Hat Enterprise Linux 2.1. // redhatmagazine.com, 4 февруари 2008. Посетен на 25 юни 2008. Архив на оригинала от 2008-05-17 в Wayback Machine.
  12. "If+you+know+slackware+you+know+linux" www.google.com
  13. „Gentoo Linux for PS3 Development“, архив на оригинала от 5 януари 2010, https://web.archive.org/web/20100105161303/http://www.gentoo.org/proj/en/base/ppc64/ps3/, посетен 5 януари 2010 
  14. Gentoo Development Guide: Arch Specific Notes – SPARC
  15. а б GNU Project – ArchWiki
  16. Ричард Столман. Linux и система GNU. // сайта на GNU. Посетен на 2021-06-18.
  17. Ричард Столман. Linux и система GNU. // сайта на GNU. Посетен на 2021-06-18. (на английски)
  18. а б Столман, Ричард. Какво има в името?. // Операционната система GNU. Free Software Foundation. Посетен на 3 май 2020.
  19. Incorrect Quotation (Неправилен Цитат). // сайта на GNU. (на английски)

Външни препраткиРедактиране

Българските Linux дистрибуцииРедактиране

Много ентусиасти от България (българоезични българи) са правили самоделни Linux дистрибуции, но малко са станалите популярни и масово налични за изтегляне. Освен проектите BGoffice, chitanka.info, IDI spellchecker и различни програми електронни речници и системи за проверка на правописа (като ItaEst и други), единствените значими български Linux дистрибуции са (това не включва българоезичните преводи на други Linux дистрибуции и българските преводи на отделни програми и преводите на средите за работен плот за Linux (Linux desktop environments)):

Списъци с текстовете на лицензи за софтуер, най-вече тези за свободен софтуерРедактиране