Еолийски острови
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |  |
Еолийските острови (на италиански: Isole Eolie), наричани понякога и Липарски острови, са група острови в Средиземно море на север от Сицилия. Шест от тях образуват община Липари, на седмия остров (Салина) са разположени общините Санта марина Салина, Малфа и Лени.
| Еолийски острови | |
|---|---|
| Обект на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО | |
 Еолийските острови |
|
| В регистъра |
Archaeological Areas of Pompeii, Herculaneum and Torre Annunziata |
| Регион | Европа |
| Местоположение |
 Италия |
| Тип | Природно |
| Критерии | viii |
| Вписване | 2000 (24-та сесия) |
| Еолийски острови в Общомедия | |
Всички острови имат вулканичен произход и предимно планински релеф. Най-високата точка е връх „Фосса делле фелчи“ (на италиански: Fossa delle Felci – „Папратова яма“) висок 962 m, намиращ се на остров Салина. Втори по височина (926 m) е вулканът намиращ се на едноименния остров Стромболи.
Населени още от древността, Еолийските острови биват първоначално колонизирани от гърците (576 – 575 пр.н.е.), а по-късно окупирани от римляните (252 пр.н.е.).
Към Еолийските острови се отнасят:
Комисията за световното наследство на ЮНЕСКО включва Липарските острови в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО през 2000 г., като природно богатство според критерий (viii). В този списък техният идентификационен номер е 908.
