Лични данни – легалната дефиниция на чл. 2, ал. 1 от ЗЗЛД, лични данни са всяка информация, отнасяща се до физическо лице, което е идентифицирано или може да бъде идентифицирано пряко или непряко чрез идентификационен номер или чрез един или повече специфични признаци. Обхващат се данни от всякакво естество, които сами или в съвкупност с други данни могат да доведат до еднозначна идентификация на конкретно физическо лице.

Въпреки че концепцията за лични данни е доста стара, развитието на комуникационни мрежи и автоматизиран анализ на данни направи възможно централното събиране и масово продаване на данни за дадено лице. В някои случаи дори открадването на тези данни. Тези данни помагат да се проследи човек, да се планира престъпление срещу него или той да се представи за някой друг. По -честото използване на лични данни е в услуга на рекламната индустрия.

Определението в закона съдържа четири основни градивни елемента:

  • „всяка информация“
  • „свързана с“
  • „идентифицирано или подлежащо на идентификация“
  • „физическо лице“

Всяко лице има право на защита на личните данни. Това включва правото на лицата на защита срещу записване, обработване, прехвърляне и съхраняване на техните лични данни.

В България личните данни се защитават и администрират от Комисията за защита на личните данни[1].

Изтичане на лични данни от НАП през 2019 г.Редактиране

Противозаконно, вследствие на хакерска атака, са публикувани лични данни от Националната агенция за приходите на 4 милиона живи физически лица и около 200 000 чуждестранни граждани с регистрация в България. Впоследствие[2] е създадена страница, на която всеки може да провери дали личните му данни са компрометирани.[3]

ИзточнициРедактиране

  1. Комисия за защита на личните данни. // Посетен на 27 юни 2018.
  2. ATANASOV, ELISLAV. Изтичането на лични данни от НАП – какво трябва да знам?. // business-adviser.bg/, 1.08.2019. Посетен на 06.02.2022.
  3. Нерегламентиран достъп до данни на НАП. // НАП. Посетен на 06.02.2022.

Вижте същоРедактиране