Лични данни
Тази статия или раздел се нуждае от актуализиране на информацията. Възможно е част от информацията да е невярна. |
Лични данни – легалната дефиниция на чл. 2, ал. 1 от ЗЗЛД, лични данни са всяка информация, отнасяща се до физическо лице, което е идентифицирано или може да бъде идентифицирано пряко или непряко чрез идентификационен номер или чрез един или повече специфични признаци. Обхващат се данни от всякакво естество, които сами или в съвкупност с други данни могат да доведат до еднозначна идентификация на конкретно физическо лице.
Въпреки че концепцията за лични данни е доста стара, развитието на комуникационни мрежи и автоматизиран анализ на данни направи възможно централното събиране и масово продаване на данни за дадено лице. В някои случаи дори открадването на тези данни. Тези данни помагат да се проследи човек, да се планира престъпление срещу него или той да се представи за някой друг. По -честото използване на лични данни е в услуга на рекламната индустрия.
Определението в закона съдържа четири основни градивни елемента:
- „всяка информация“
- „свързана с“
- „идентифицирано или подлежащо на идентификация“
- „физическо лице“
Всяко лице има право на защита на личните данни. Това включва правото на лицата на защита срещу записване, обработване, прехвърляне и съхраняване на техните лични данни.
В България защитата на личните данни се контролира от Комисията за защита на личните данни.[1]
Изтичане на лични данни от НАП през 2019 г.
редактиранеПротивозаконно, вследствие на хакерска атака, са публикувани лични данни от Националната агенция за приходите на 4 милиона живи физически лица и около 200 000 чуждестранни граждани с регистрация в България. Впоследствие[2] е създадена страница, на която всеки може да провери дали личните му данни са компрометирани.[3]
Криминалистика
редактиранеВ криминалистиката, особено при установяването на самоличността и наказателното преследване на престъпници, личната информация е от решаващо значение за установяването на доказателства в наказателното производство. Престъпниците могат да положат големи усилия, за да не оставят никаква лична информация.
Лична сигурност
редактиранеЛичните данни са ключов компонент на онлайн идентичността и могат да бъдат използвани от отделни лица. Например данните могат да бъдат променени и използвани за създаване на фалшиви документи, хакване на имейл акаунти и телефонни разговори или преследване на хора, както се случи през 2019 г. с клиент на мобилния оператор EE в Обединеното кралство.
Друга категория може да бъде обозначена като финансова кражба на самоличност,[4] която обикновено включва кражба на информация за банкови сметки и кредитни карти и последващото ѝ използване или продажба.[5]
При хакването на 23andMe през 2023 г. хакерите получиха достъп до колосална лична информация на 6,9 милиона потребители, включително генеалогични дървета, години на раждане и географски местоположения.[6]
Личните данни могат да се използват и за създаване на фалшиви онлайн самоличности, включително фалшиви акаунти и профили[7] (което може да се нарече клониране на самоличност или измама с самоличност), за да се улесни събирането на данни от други потребители от известни личности.[8] дори и физически лица могат да бъдат засегнати, особено за лична употреба (това е по-известно като соцкупонджийство).
Източници
редактиране- ↑ Комисия за защита на личните данни // Посетен на 27 юни 2018.
- ↑ ATANASOV, ELISLAV. Изтичането на лични данни от НАП – какво трябва да знам? // business-adviser.bg/, 1.08.2019. Посетен на 06.02.2022.
- ↑ Нерегламентиран достъп до данни на НАП // НАП. Посетен на 06.02.2022.
- ↑ Is It Safe? Protecting Your Computer, Your Business, and Yourself Online // books.google.com. Посетен на 22 януари 2024 г.
- ↑ Card data of 20,000 Pakistani bank users sold on dark web: report // www.databreaches.net. Посетен на 22 януари 2024 г.
- ↑ DNA companies should receive severe penalties for losing our data // techcrunch.com. Посетен на 22 януари 2024 г.
- ↑ Fake Accounts And Fake Data: The Good, The Bad And The Preventable // www.forbes.com. Посетен на 22 януари 2024 г.
- ↑ Fake identities in social media: A case study on the sustainability of the Facebook business model // link.springer.com. Посетен на 22 януари 2024 г.