Любовище
- Тази статия е за селото в България. За селото в Гора, Косово вижте Любовища (община Драгаш).
Любо̀вище е село в Югозападна България. То се намира в община Сандански, област Благоевград. До 1966 година името на селото е Любовища.[2]
Любовище | |
Общи данни | |
---|---|
Население | 17 души[1] (15 март 2024 г.) 2,64 души/km² |
Землище | 6475 km² |
Надм. височина | 507 m |
Пощ. код | 2820 |
Тел. код | 07437 |
МПС код | Е |
ЕКАТТЕ | 44625 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Благоевград |
Община – кмет | Сандански Атанас Стоянов (независим политик; 2019) |
География
редактиранеСело Любовище се намира в планински район.
История
редактиранеЕтимология
редактиранеСпоред академик Иван Дуриданов етимологията на името Любовища е от първоначалния патроним на -ишти < -itji от личното име Любо, съкратено от композита като Любо-мир.[3]
В Османската империя
редактиранеВ XIX век е предимно българско селище и се числи към Мелнишката каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Либовица (Libovitsa) е посочено като село с 22 домакинства и 70 българи.[4] Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Лебовица живеят 250 души, от които 200 българи-християни и 50 турци.[5]
В началото на XX век цялото село е под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година населението на Лебововища (Lebovovichta) брои 160 българи патриаршисти гъркомани.[6]
В България
редактиране- Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[7]
Численост | |
Общо | 19 |
Българи | 19 |
Турци | – |
Цигани | – |
Други | – |
Не се самоопределят | – |
Неотговорили | – |
Личности
редактиране- Родени в Любовище
- Петър Василев Чорбаджиев (? – 1944), български революционер и селски войвода на ВМРО.[8]
Бележки
редактиране- ↑ www.grao.bg
- ↑ Мичев, Николай, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878-1987“, София, 1989.
- ↑ Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори // Лингвистични студии за Македония. София, Македонски научен институт, 1996. с. 186.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 140 – 141.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 190.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 192-193. (на френски)
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 юни 2019.
- ↑ Радовски, Александър. Комити от Македония. Сборник част 1. Велико Търново, Фабер, 2022. с. 172, ISBN 978-619-00-1431-7.