Сандански (община)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Сандански.
Община Сандански се намира в Югозападна България и е една от съставните общини на област Благоевград.
Сандански (община) | |
Общи данни | |
---|---|
Област | Област Благоевград |
Площ | 998,416 km² |
Население | 41 606 души |
Адм. център | Сандански |
Брой селища | 54 |
Сайт | www.sandanskibg.com |
Управление | |
Кмет | Атанас Стоянов (независим политик; 2019) |
Общ. съвет | 29 съветници
|
Сандански (община) в Общомедия |
География
редактиранеГеографско положение, граници, големина
редактиранеОбщината се намира в южната част на област Благоевград и с площта си от 998,416 km2 заема 1-во място сред 14-те общини на областта и 15,48% от територията на областта. С тази си площ общината попада в първите 10 най-големи общини в България – на 9-о място. Границите ѝ са следните:
- на северозапад – с община Струмяни;
- на север – съвсем малка граница с община Симитли;
- на североизток – с община Банско;
- на изток – с община Гоце Делчев и община Хаджидимово;
- на югозапад – с община Петрич;
- на юг – с Република Гърция.
Релеф, води, климат, туристически обекти
редактиранеРелеф
редактиранеТериторията на община Сандански представлява една изключително интересна мозайка от различни типове релеф – котловинно долинен, ниско-, средно- и високопланински. Около 80%, основно източната и североизточна част на общината се заема от западните и югозападните склонове на Пирин със своите три дяла: Северен Пирин, с най-високата точка на общината – връх Каменица (2822 m); Среден Пирин, с връх Орелек (2099 m) и Южен Пирин, с връх Свещник (1976 m). Всичките тези три върха се намират по границата на общината със съседните ѝ общини: Банско и Гоце Делчев.
В най-южната част на общината, до границата с Република Гърция се извисява планината Славянка (Алиботуш), със своя първенец Гоцев връх 2212 m.
Южните, югозападните и западни части на общината се заемат от плодородната Санданско-Петричката котловина и тук в коритото на река Струма е и най-ниската точка на общината – 90 m н.в.
Около 5 – 6% от цялата територия на община Сандански, на запад от долината на река Струма се заема от най-североизточните и най-югоизточните склонове на планините Огражден и Малешевска, съответно със своите най-високи точки – 487 m и 799 m.
Води
редактиранеПрез западната част на общината, от север на юг, през Санданско-Петричката котловина преминава около 20 – 21 km от течението на река Струма. По своето течение в общината Струма получава 7 по-големи леви притока – реките Потока, Речичка, Санданска Бистрица, Лешнишка, Склавска, Потока и Пиринска Бистрица (с изключение на най-долното ѝ течение, което е в Община Петрич) и 2 по-големи десни притока – реките Войче и Лебница.
В Северен Пирин, в пределите на общината попадат и няколко високопланински езера и езерни групи Митровото и Аргировото езера, Башлийските, Превалските, Типицките, Чаирските езера и др.
Освен реките и езерата, от голямо значение за общината са и групите минерални извори Сандански, Левуновски, Хотовски и Катунски, които са лековити за изключително широк кръг от заболявания. В най-голяма степен се използват минералните води в Сандански – за балнеолечение, и в Катунци, където се бутилира марката „Преподобна Стойна“.
Климат
редактиранеРайонът на община Сандански се характеризира с преходносредиземноморски климат. Средната годишна температура в Сандански е 13,9 °С, а средната относителна влажност на въздуха е най-ниската за страната – 66%. Средният брой на дните с валежи над 1 mm е само 69 – 70. Продължителността на слънчевото греене в Сандански е най-голямата за страната – 2506 часа. Във връзка с продължителното слънцегреене и през зимните месеци снежната покривка в района се задържа само за няколко дни. Районът се характеризира със сравнително малък брой дни с мъгли – само 5 дни годишно, и то само през зимните месеци. Средната скорост на вятъра е 2 m/s.
Валежите в планината Славянка надхвърлят 2000 mm, а в Пирин са почти 3000 mm, докато по долините на Струма падат до 200 mm. През зимните месеци в Санданско-Петричката котловина валежите са предимно от дъжд. Пролетта настъпва най-рано в този район на страната. Трайното задържане на температурата над 10 °С е средно от 25 март. Общото количество на валежите е едно от най-малките за страната. През лятото района на град Сандански е с най-продължително слънчево греене в България. Средната юлска температура е около 25 °С, а дните със средна температура над 20 °С през юли са около 16. Есента е сравнително мека, а слънчевите дни продължават до края на ноември. Снежната покривка се задържа до 15 дни годишно.
Икономика, туризъм
редактиранеВ община Сандански интензивно се развиват туризмът и лозарството, както и текстилната промишленост. Застъпен е спа туризмът, поради минералните извори и изградените нови и модерни СПА-центрове. Поради благоприятния климат и местоположение, в община Сандански е застъпено и оранжерийното земеделие и зеленчукопроизводство. Развито е още овощарството. През последните години силно се развива туризмът. Североизточната част на общината попада в границите на Национален парк Пирин. Тук има идеални условия за развитие на планински туризъм.
В общината са разположени водноелектрическите системи Каскада „Санданска Бистрица“ и Каскада „Пиринска Бистрица“.[1]
Културни и природни забележителности
редактиранеФункционират 4 планински хижи – Яне Сандански, Каменица (Беговица), Пирин и Малина и курортният комплекс Попина лъка.
В югозападните склонове на Пирин е разположен градът музей Мелник, в близост до който са Мелнишките и Кърлановските земни пирамиди, и Роженския манастир.
В началото на века десетките малки селца, сгушени в пазвите на Пирин се изградиха множество къщи за гости, които предлагат идеални условия за развиване на селски туризъм.
През последните години нараства и туристическият интерес към екзотичната и непозната планина Славянка, като тук е изградена само една хижа в община Сандански – Извора.
Религии
редактиранеНа територията на община Сандански има голям брой църкви и манастири; като само в Мелник в миналото те са били над 70. Много от тях отразяват развитието на уникалната не само за България художествена школа (иконописи, стенописи, ръкописи), известна като Мелнишко художествено средище, възникнала през Средновековието и просъществувала до началото на XX век. Едни от най-ярките ѝ проявления се съхраняват в Роженския манастир, който представлява паметник на културата с национално значение.
Сред мелнишките църкви следва да се отбележат „Свети Николай Чудотворец“, „Свети Йоан Предтеча“, „Свети Антоний“, „Свети свети Петър и Павел“ като част от културно-историческия резерват Мелник. Църкви паметници на културата има и в селата Виногради, Горно Спанчево, Бельово, Голешово, Ковачево, Враня, Хърсово, Хотово, Белевехчево, Бождово, Малки Цалим, Пиперица, Златолист и други.
Население
редактиранеГодина | Брой на населението |
---|---|
2001 | 43 109[1] |
2011 | 39 898[2] |
Община Сандански е третата по население община в област Благоевград, след община Благоевград и община Петрич (по данни от преброяването от 2011).
Етнически състав (2011)
редактиранеЧисленост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[2]
Численост | Дял (в %) | |
Общо | 40 470 | 100.00 |
Българи | 35 771 | 88.39 |
Турци | 245 | 0.61 |
Цигани | 596 | 1.47 |
Други | 187 | 0.46 |
Не се самоопределят | 332 | 0.82 |
Неотговорили | 3 339 | 8.25 |
Населени места
редактиранеОбщината има 54 населени места с общо население 35 885 жители към 7 септември 2021 г.[3]
Населено място | Население (2021 г.) | Площ на землището km2 |
Забележка (старо име) | Населено място | Население (2021 г.) | Площ на землището km2 |
Забележка (старо име) |
---|---|---|---|---|---|---|---|
Белевехчево | 1 | 1,870 | Лехово | 6 | 11,871 | ||
Бельово | - | 41,228 | Лешница | 698 | 9,037 | ||
Бождово | 4 | 16,046 | Лиляново | 174 | 76,502 | ||
Виногради | 52 | 8,266 | Манджово | Лозеница | 57 | 8,168 | Дере мисилим |
Вихрен | - | 8,063 | Лески | Любовище | 13 | 6,475 | Любовища |
Враня | 95 | 11,939 | Любовка | 56 | 11,739 | ||
Вълково | 400 | 3,844 | Малки Цалим | 7 | 7,229 | ||
Голем Цалим | 11 | 7,848 | Мелник | 161 | 6,464 | ||
Голешово | 20 | 68,367 | Ново Делчево | 1036 | 2,670 | Гара Делчево, Делчево | |
Горна Сушица | 22 | 30,129 | Ново Ходжово | 48 | 7,125 | Орешник | |
Горно Спанчево | 66 | 14,863 | Петрово | 364 | 31,853 | ||
Дамяница | 1032 | 5,329 | Орман чифлик | Пиперица | 11 | 3,820 | |
Дебрене | 41 | 6,580 | Пирин | 133 | 141,757 | ||
Джигурово | 560 | 13,365 | Плоски | 524 | 100,214 | ||
Долени | 2 | 10,178 | Поленица | 1267 | 10,233 | ||
Златолист | 15 | 12,625 | Долна Сушица | Рожен | 10 | 8,987 | |
Зорница | 79 | 1,506 | Дзивгелия, Зевгели | Сандански | 24 061 | 26,867 | Свети Врач |
Калиманци | 151 | 21,055 | Склаве | 1302 | 9,034 | ||
Катунци | 990 | 4,611 | Спатово | 91 | 4,106 | ||
Кашина | 7 | 17,143 | Стожа | 110 | - | в з-щето на с. Лиляново | |
Ковачево | 24 | 30,676 | Струма | 522 | 7,519 | ||
Кръстилци | 10 | 22,911 | Сугарево | 13 | 21,651 | ||
Кърланово | 27 | 5,463 | Хотово | 80 | 8,796 | ||
Ладарево | 33 | 4,025 | Горни орман | Храсна | - | 25,764 | |
Ласкарево | 176 | 9,380 | Долни орман | Хърсово | 158 | 11,980 | |
Лебница | 412 | 8,959 | Черешница | 27 | 24,044 | ||
Левуново | 636 | 14,056 | Делчево | Яново | 90 | 14,186 | |
ОБЩО | 35 885 | 998,416 | 1 населено място без землище |
Административно-териториални промени
редактиране- Указ № 86/обн. 26.03.1925 г. – преименува с. Левуново на с. Делчево;
- Указ № 402/обн. 18.07.1929 г. – признава с. Свети Врач за гр. Свети Врач;
- Указ № 162/обн. 08.04.1931 г. – признава н.м. Въксан за с. Вълково;
- – признава н.м. Катунци за с. Катунци;
- – възстановява старото име на с. Делчево – с. Левуново;
- – признава н.м. около старата гара Левуново за гар. с. Гара Делчево;
- Писмо № 4368 на МВР/обн. 09.04.1932 г. – признава н.м. Лебница за с. Лебница;
- МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Манджово на с. Виногради;
- МЗ № 1695/ обн. 27.09.1937 г. – заличава с. Врабча, което е изселено след 1926 г.;
- – заличава с. Тремощница, което е изселено след 1926 г.;
- Указ № 795/28.09.1949 г. – преименува гр. Свети Врач на гр. Сандански;
- Указ № 334/обн. 13.07.1951 г. – преименува с. Долна Сушица на с. Златолист;
- Указ № 50/обн. 09.02.1960 г. – преименува с. Лески на с. Вихрен;
- Указ № 431/обн. 22.11.1960 г. – заличава с. Държаново;
- Указ № 960/обн. 4 януари 1966 г. – осъвременява името на с. Любовища на с. Любовище;
- – преименува и признава за село гар. с. Гара Делчево – с. Делчево;
- указ № 166/обн. 12.02.1971 г. – преименува с. Делчево на с. Ново Делчево;
- Указ № 875/обн. 20.03.1987 г. – преименува с. Дзивгелия (Зевгели) на с. Зорница;
- – преименува с. Ново Ходжово на с. Орешник;
- Указ № 3005/обн. ДВ бр. 78/09.10.1987 г. – закрива община Катунци и община Мелник и включените в състава им населените места и техните землища се присъединяват към община Сандански;
- Указ № 310/обн. 11.10.1991 г. – възстановява старото име на с. Орешник – с. Ново Ходжово.
Транспорт
редактиранеПо левия (източен) долинен склон на река Струма, в обсега на Санданско-Петричката котловина преминава участък от трасето жп линия София – Благоевград – Кулата.
През общината преминават частично или изцяло 6 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 120,8 km:
- участък от 21,4 km от Републикански път I-1 (от km 419,2 до km 440,6);
- началния участък от 2,5 km от Републикански път III-108;
- целия участък от 12,5 km от Републикански път III-109;
- участък от 34,5 km от Републикански път III-198 (от km 17,6 до km 52,1);
- участък от 23,3 km от Републикански път III-1082 (от km 2,3 до km 25,6);
- целия участък от 26,6 km от Републикански път III-1906.
Топографска карта
редактиране- Лист от карта K-34-83. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-34-84. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-34-94. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-34-95. Мащаб: 1 : 100 000.
Външни препратки
редактиранеИзточници
редактиране- Програма за развитие на туризма в община Сандански Архив на оригинала от 2009-02-06 в Wayback Machine.
- Новините от Сандански
- Мичев, Николай. Речник на имената и статута на населените места в България 1878 – 2004. София, ИК „Петър Берон: Изток-Запад“, 2005. ISBN 954-321-071-3.
Бележки
редактиране- ↑ Набатов, Никита и др. Електроенергетиката на България. София, Тангра ТанНакРа, 2011. ISBN 978-954-378-081-5. с. 126, 131.
- ↑ Етнически състав на населените места в България според преброяването на населението през 2011 г. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 30 юни 2015.
- ↑ НАСЕЛЕНИЕ ПО СТАТИСТИЧЕСКИ РАЙОНИ, ОБЛАСТИ, ОБЩИНИ, НАСЕЛЕНИ МЕСТА, ПОЛ И ВЪЗРАСТ