Лозаново (дем Пела)
Тази статия е за селото в Гърция. За селото в Северна Македония вижте Лозаново (община Крива паланка).
Лозаново (на гръцки: Παλαίφυτο, Палефито, катаревуса Παλαίφυτον, Палефитон, до 1927 година Λοζάνοβο, Лозаново или Λοζάνοβον, Лозановон[1]) е село в Егейска Македония, дем Пела на административна област Централна Македония.
| Лозаново Παλαίφυτο | |
| — село — | |
  Лозаново  Лозаново  Лозаново | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Пела |
| Географска област | Солунско поле |
| Надм. височина | 18 m |
| Население | 1225 души (2021 г.) |
География
редактиранеСелото е разположено на 18 m надморска височина в Солунското поле на 3 km северно от Кадиново (Галатадес).[2]
История
редактиранеВ Османската империя
редактиранеВ началото на XX век Лозаново е село в Ениджевардарска каза на Османската империя. В 1845 година руският славист Виктор Григорович минава през Лозиново и го описва в „Очерк путешествия по Европейской Турции“ като българско село.[3]
Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) Лозаново брои 120 жители българи и 150 турци.[4]
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Лозаново (Lozanovo) има 64 българи патриаршисти гъркомани.[5]
В Гърция
редактиранеПрез Балканската война в 1912 година селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война в 1913 година.
Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Лозаново има 60 къщи славяни християни и 30 къщи турци, а Лозан има 4 къщи славяни християни, 20 къщи турци и 4 къщи цигани мохамедани.[6] Българското население се изселва.[2]
След Лозанския договор и турското му население се изселва[2] и на негово място са настанени малоазиатски гърци бежанци от Кидия, района на Бурса, а в 1924 - бежанци от източнотракийското село Петрохори в района на Чаталджа.[7] В 1927 година селото е прекръстено на Палефитон. Според преброяването от 1928 година селото е чисто бежанско с 213 бежански семейства със 759 души.[8] Според статистиката на Народоосвободителния фронт от 1947 година в селото има само 7 местни жители, а останалите са бежанци.[2]
Селото има плодородно землище, което се напоява добре, и произвежда предимно овошки - ябълки, правсоки и круши, памук, бостан, детелина, царевица, като е развито и краварството.[2]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Арпалик[9] | Άρπαλίκι | Арпаги | Άρπαγή[10] | местност на ЮЗ от Лозаново[9] |
| Азмак[9] | Άσμακι | Кондорема | Κοντόρεμα[10] | река на С от Лозаново, десен приток на Белица[9] |
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 168[2] | 202[2] | 816[2] | 1412[2] | 1227[2] | 1307[2] | 1364[2] | 1406[2] | 1446[2] | 1468 | 1388 | 1225 |
Бележки
редактиране- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 73. (на македонска литературна норма)
- ↑ Очеркъ путешествія по Европейской Турціи (съ картою окресностей охридскаго и преспанскаго озеръ) Виктора Григоровича. Изданіе второе. Москва, Типографія М. Н. Лаврова и Ко, 1877. с. 92.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 146.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 102-103. (на френски)
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 27. (на сръбски)
- ↑ Лозаново на сайта на Дем Александър Велики[неработеща препратка]
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ а б в г По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ а б Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 496. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 150). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Αυγούστου 1969. σ. 1072. (на гръцки)