Лозан Коцев
Лозан Коцев е български футболист и треньор. Коцев е първият българин, спечелил шампионската титла на чужда държава, като през сезон 1935/36 г. става шампион на Швейцария в тима на Лозана-Спорт. Бил е треньор на националните отбори на Судан и Сингапур и лектор във ФИФА.
| Лозан Коцев | |||||||||
 Лозан Коцев във ФК 13 през 1935 г. | |||||||||
| Лична информация | |||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Прякор | Лозко | ||||||||
| Роден | Лозан Владимиров Коцев 8 февруари 1911 г. | ||||||||
| Починал | 14 юни 1991 г. | ||||||||
| Пост | централен нападател | ||||||||
| Професионални отбори¹ | |||||||||
| |||||||||
| Национален отбор | |||||||||
| |||||||||
| Треньор | |||||||||
| |||||||||
| 1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства . | |||||||||
Клубна кариера
редактиранеРоден е на 8 февруари 1911 г.[1] Играе за тима на Борислав (София), като през 1934 г. става секретар на отбора.[2] През лятото на 1934 г. записва приятелски мачове за Славия (София).[3][4] От есента на 1934 г. е играч на ФК 13.[5] През юли 1935 г. е изключен от отбора,[6] но скоро се завръща при „ветераните“.
Коцев учи право в Швейцария и става част от швейцарския Лозана-Спорт.[7] Подписва професионален контракт, като става един от първите български професионални футболисти. През сезон 1935/36 Коцев става шампион на Швейцария, като вкарва 4 гола в 6 мача, а тимът завършва на три точки пред отбора на Йънг Фелоуз.[8] Отбелязва два гола срещу Нордшател Базел и един срещу Аарау.[9] Също е първият българин с мач и гол в европейски клубен турнир. В Купа Митропа Коцев играе в срещите с Жиденице Бърно (0:5 и 2:1) и открива резултата във втория мач. Изиграва 1 двубой и в първенството в следващата кампания – 1936/37.[10] През ноември 1936 г. Лозана-Спорт изпада в ликвидация и играчите му са освободени.[11] Закратко играе и във френския Ред Стар Париж.[12][13]
От 1937 г. отново е във ФК 13. Носител е на Царската купа за 1938 г..[14]
Национален отбор
редактиранеЕдинствения си мач за националния отбор записва на 26 май 1935 г. срещу Б отбора на Германия. Срещата завършва 2:0.[15] Според репортаж на в-к „Спорт“ Коцев е играл слабо в двубоя.[16] Играе и в няколко приятелски мача срещу клубни отбори.
Треньорска кариера
редактиранеПрез 1952 г. поема тима на ВВС (София), като го класира в А група.[17] По-късно работи в Родни Криле, Червено знаме (София) и Академик (София). От 1960 до 1962 г. ръководи Черно море (Варна).[18] През 1963 г. поема националния отбор на Судан и с него достига финал на Купата на африканските нации.[19] През 1967 г. поема националния отбор на Сингапур, като е първият професионален треньор в страната. Коцев води тима на турнира „Мердека“ в Малайзия през 1968 г., но сингапурските футболисти губят и трите си срещи.
През сезон 1972/73 е начело на Берое, като извежда тима до финала за Купата на съветската армия.[20] По-късно работи в Гърция, Нигерия и Израел и води младежкия национален отбор на България.[21]
Успехи
редактиране- Шампион на Швейцария – 1935/36
- Купа на Швейцария – 1935
- Царска купа – 1938
Източници
редактиране- ↑ Калинов, Огнян; Нанев, Наньо – 110 години ПФК „Черно море“ – стр. 236
- ↑ СПОРТ, Брой № 745, 10.04.1934
- ↑ СПОРТ, Брой № 789, 13.07.1934
- ↑ СПОРТ, Брой № 791, 18.07.1934
- ↑ СПОРТ, Брой № 844, 29.10.1934
- ↑ СПОРТ, Брой № 1001, 28.07.1935
- ↑ СПОРТ, Брой № 1049, 20.10.1935
- ↑ Наши футболисти покориха 19 европейски държави
- ↑ СПОРТ, Брой № 1155, 12.06.1936
- ↑ SFLGlory - Lausane-Sport 1936/37
- ↑ СПОРТ, Брой № 1233, 27.11.1936
- ↑ СПОРТ, Брой № 1285, 31.05.1937
- ↑ СПОРТ, Брой № 1327, 20.08.1937
- ↑ Ентусиасти възродиха славния ФК 13! Започват от есента участие в столичната група
- ↑ Мач № 48, 26 май 1935 г. София,стадион ‘’Атлетик-Слава 23’’-20 000 зрители България-Германия’’Б’’ 2 – 0(0 – 0)
- ↑ СПОРТ, Брой № 953, 27.05.1935
- ↑ ВВС – имаше такъв футболен отбор в „А“ група, архив на оригинала от 2 август 2019, https://web.archive.org/web/20190802182610/https://www.fanface.bg/glasat-na-fena/item/6690-ввс-имаше-такъв-футболен-отбор-в-а-група.html, посетен на 1 май 2021
- ↑ Наставниците на ПФК „Черно море“
- ↑ Български треньор е вицешампион на Африка за 1963 г.
- ↑ „Берое в елита“: 1972 – 73 г. – Европейски
- ↑ Забавен футболен летопис: Фатална среща на зет и тъст национали
Външни препратки
редактиране- Борисов, Теодор – Как цар футбол превзе България – стр. 164 – 168 – ISBN 978-619-7496-20-8