Отваря главното меню

Лозан Коцев е български футболист и треньор. Коцев е първият българин, спечелил шампионската титла на чужда държава, като през 1935 г. става шампион на Швейцария в тима на Лозана-Спорт. Бил е треньор на националните отбори на Судан и Сингапур и лектор във ФИФА.

Лозан Коцев
Лична информация
Прякор Лозко
Роден Лозан Владимиров Коцев
1911
Пост централен нападател
Професионални отбори¹
ГодиниОтборМГ
Flag of Bulgaria.svg Борислав (София)
Flag of Bulgaria.svg ФК 13
Flag of Switzerland.svg Лозана-Спорт
Flag of Bulgaria.svg ФК 13
--
Национален отбор
1935Flag of Bulgaria.svg България1(0)
Треньор
1952 – 1954
 –
 –
 –
1957 – 1959
1960 – 1962
1962 – 1965
1967 – 1968
1972 – 1973
Flag of Bulgaria.svg ВВС (София)
Flag of Bulgaria.svg Родни криле
Flag of Bulgaria.svg Червено знаме (София)
Flag of Bulgaria.svg Академик (София)
Flag of Bulgaria.svg Септември (София)
Flag of Bulgaria.svg Черно море
Flag of Sudan.svg Судан
Flag of Singapore.svg Сингапур
Flag of Bulgaria.svg Берое
Flag of Bulgaria.svg България до 21 г.

Клубна кариераРедактиране

Роден е през 1911 г. Играе за тимовете на Борислав (София) и ФК 13. През 30-те години преминава в швейцарския Лозана-Спорт, като през 1935 г. печели титлата и купата на страната.[1] През 1935/36 отново става шампион на страната, като вкарва 4 гола в 5 мача, а тимът завършва на три точки пред отбора на Йънг Фелоуз. Носител е на Царската купа за 1938 г. в състава на ФК 13.[2]

Национален отборРедактиране

Единствения си мач за националния отбор записва на 26 май 1935 г. срещу Б отбора на Германия. Срещата завършва 2:0.[3]

Треньорска кариераРедактиране

През 1952 г. поема тима на ВВС (София), като го класира в А група.[4] По-късно работи в Родни Криле, Червено знаме (София) и Академик (София). От 1960 до 1962 г. ръководи Черно море (Варна).[5] През 1963 г. поема националния отбор на Судан и с него достига финал на Купата на африканските нации.[6] През 1967 г. поема националния отбор на Сингапур, като е първият професионален треньор в страната. Коцев води тима на турнира „Мердека“ в Малайзия през 1968 г., но сингапурските футболисти губят и трите си срещи.

През сезон 1972/73 е начело на Берое, като извежда тима до финала за Купата на съветската армия.[7] По-късно работи в Гърция, Нигерия и Израел и води младежкия национален отбор на България.[8]

УспехиРедактиране

  • Шампион на Швейцария – 1935, 1936
  • Купа на Швейцария – 1935
  • Царска купа – 1938

ИзточнициРедактиране

Външни препраткиРедактиране

  • Борисов, Теодор – Как цар футбол превзе България – стр. 164 – 168 – ISBN 9786197496208