Отваря главното меню

Лозен (област Велико Търново)

българско село
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Лозен.

Лозен е село в Северна България. То се намира в община Стражица, област Велико Търново.

Лозен
Общи данни
Население 367 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 25,205 km²
Надм. височина 202 m
Пощ. код 5172
Тел. код 061603
МПС код ВТ
ЕКАТТЕ 44046
Администрация
Държава България
Област Велико Търново
Община
   - кмет
Стражица
Румен Павлов
(БСП)
Кметство
   - кмет
Лозен
Андрей Станчев
(БСП)

ГеографияРедактиране

ИсторияРедактиране

Село Лозен е едно от селата в България с многовековна история. Селището е съществувало още през каменната епоха, но тъй като не са правени археологически проучвания и съответно без мнението на специалисти не може да се каже кога най-рано се е зародил живот в землището на селото.

За селото е писано малко. Една история писана от даскал Симеон Даскалов в началото на 20 век все още е като библия за населението. Направена по-скоро като анкета, в нея са пресъздадени систематизирано легендите за селото, записани от автора. През 80-те години на 20 век излиза една нова история на селото писана от Георги Димитров „Село Лозен“ която общо взето хвърля светлина за периода след 1944 година. През 2016 година излезе от печат и книгата на Цветан Евтимов „Дървото на живота“ където автора успява да създаде генеалогия на 64 рода. По същество има още какво да се пише по този въпрос. Приноса на авторите е безспорен, но като цяло нямаме сериозно историческо проучване на миналото на селото до 1944 година. Подготвя се и трета книга за историята на селото, която по същество ще осветли миналото на селото до Освобождението.Автор е Станимир Димитров, докторант по история във ВТУ „Св.св.Кирил и Методий“.

Легендата разказва, че жителите на селото са заварени от турците в м.Джамалджиево. Заради турски безчинства от турското село Кара Арнаут /дн с.Паисий/ се местят в местността Зад Лахналъците. След това отново се местят в м.Чешме яма, а след това намерили закрила при турчина Кара Хасан. Поради това и името на селото останало в паметта на хората. Разбира се, голяма част от легендата е оборима с исторически факти като недействителна.

От намерените документи които не са много на брой установяваме няколко неща. Старото име на селото е било Блащна (Плащна, Плащене, Плащина, Палащина). Твърде късно от историческа гледна точка става Кара Хасан, но нека да следваме хронологията.

Селото за пръв път се споменава в средата на 15 век, заедно със село Агатово (дн. с. Агатово, Севлиевско) като тимар на кятиб Дурхан. В регистъра е с името Плащани. С 20 домакинства неверници. След това обаче настъпва вълна на ислямизация, поради каква причина на този етап, не можем да отговорим. Дали доброволно е приеман исляма в замяна на плащането на по-малко данъци или насилствено ислямизиране на населението не можем да отговорим конкретно, но от началото на 16 век имаме регистър на тимари където мимоходом се съобщава за Блащене, близо до Арнаут Хасан (вероятно с. Паисий). В случая обаче има данни за съседното село Бахтавани с друго име Чаир кьой (дн.с Камен) където ясно се вижда, че имаме синове на Абдулах или от 13 домакинства мюсюлмани, 8 са синове на приели исляма българи. Предполагаме, че вълната на ислямизация е свързана с похода на Владислав Варненчик през 1444 година. В подкрепа на това ни предположение е легендата за село Крал Бунар (дн. Царски извор) свързана точно с похода на Владислав. Споменаването на селото в началото на 16 век ясно ни подсказва, че селото продължава своето съществуване.

През 1632 – 1633 година от регистър за плащане на джезие отново се споменава Блащене с 24 ханета (семейства) влизащо на територията на Разградска каза.

В документ открит в ДАА – Велико Търново, разбираме, че селото заедно с още пет села е било вакъф на Едикчи Мехмед паша (около 1732 г.), като отново се споменава като Плащна или Пласна. В същия документ от 1885 година освен, че вече било известно под друго име: Кара Хасан, се дават и границите на селото които са:

Кладенецът „Кара Агачъ“, лежащ на течащата вода Шейбе (р. Шипа) в полето; след този кладенец (но не по права линия) воденицата на Исмаил ага, Малките гробища, Големия Гюлджук, Големия кираджийски път и Арнаутския мост.

Църквата в селото е построена през 1862 година. Една от най-ранните в този край. Килийно училище съществува от 1855 г. През 1868 г. е построено и първото училище, през 1891 се строи ново, а на неговото място през 1939 година е построена нова училищна сграда.

В един от спомените си Ст.Стамболов разказва, че по време на Руско-турската война 1877 – 1878 година или по точно през август 1877, в Търново са дошли селяни от с.Кара Хасан с молба да им бъде раздадено оръжие с което да се бранят от башибозуци и прочие турци. Тази молба удивлява и самия Стамболов, което красноречиво говори за характера на жителите на дн.с Лозен


Културни и природни забележителностиРедактиране

Редовни събитияРедактиране

ТИБИ

ДругиРедактиране

Външни препраткиРедактиране