Агатово

селище в България

Агàтово е село в Северна България, община Севлиево, област Габрово.

Агатово
Читалище „Образование“ в Агатово, построено през 1933 г.
Читалище „Образование“ в Агатово, построено през 1933 г.
Общи данни
Население 412 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 36.488 km²
Надм. височина 388 m
Пощ. код 5431
Тел. код 067309
МПС код ЕВ
ЕКАТТЕ 00103
Администрация
Държава България
Област Габрово
Община
   кмет
Севлиево
Иван Иванов
(ГЕРБ)
Кметство
   кмет
Агатово
Валентин Василев
(БСП, ПБСД, ДСХ, ...)
Агатово в Общомедия

ГеографияРедактиране

Село Агатово се намира на около 15 km север-северозападно от град Севлиево, 24 km източно от град Ловеч и 27 km запад-югозападно от град Павликени. Разположено е в южното подножие на Деветашкото плато.[1] На около 10 km изток-югоизточно от него е язовир Александър Стамболийски. Климатът е умереноконтинентален, почвите в землището са преобладаващо сиви горски, на места еродирани.[1] Надморската височина в центъра на селото при сградата на кметството е около 388 m, на север нараства до около 420 m, а на юг намалява до около 380 – 390 m.

През Агатово минава третокласният републикански път III-403, водещ на юг през селата Малки Вършец и Кормянско до Севлиево, а на изток през селата Крамолин и Сухиндол – до Павликени.

На около 600 m южно от селото се намира язовир Агатово[2][3], захранван от протичащата от север към юг през центъра на селото река Адървец[1], приток на река Мъгъра, която се влива в язовир „Александър Стамболийски“.

Населението на село Агатово, наброявало 1726 души при преброяването към 1934 г., намалява до 603 към 1992 г. и до 303 – към 2011 г. и наброява 246 души (по текущата демографска статистика за населението) към 2019 г.[4]

При преброяването на населението към 1 февруари 2011 г., от обща численост 303 лица, за 140 лица е посочена принадлежност към „българска“ етническа група, за 19 – към „турска“, за 3 – към ромска и за 141 не е даден отговор.[5]

ИсторияРедактиране

В землището на Агатово са намерени материали от неолита: каменни теслички, каменни чуко-брадви и глинени тежести за вертикален тъкачен стан. Селището е съществувало и през ранното средновековие. Името му произлиза вероятно от названието на тракийското и римско селище Агатапара, останки от което според някои учени се намират в землището на Агатово. Под днешното име е отбелязано в османотурски документи от 1430 г., 1618 г. и 1638 г.[1]

Във фондовете на Държавния архив Габрово[6] се съхраняват документи от съответни периоди на/за:

  • Списък на фондове от масив „K“:
Кредитна кооперация „Подем“ – с. Агатово, Габровско; фонд 341K; 1933 – 1960;
– Народно читалище „Образование“ – с. Агатово, Габровско; фонд 430K; 1920 – 1944;
– Народна смесена прогимназия – с. Агатово, Габровско; фонд 432K; 1921 – 1944;
– Народно начално училище – с. Агатово, Габровско; фонд 433K; 1904 – 1950;
  • Списък на фондове от масив „С“:
– Общинско стопанско предприятие „Нацмел“ – с. Агатово, Габровско; фонд 400; 1947 – 1950;
Трудово кооперативно земеделско стопанство (ТКЗС) – с. Агатово, Габровско; фонд 579; 1950 – 1995; Промени в наименованието на фондообразувателя:
> Трудово-кооперативно земеделско стопанство (ТКЗС) (1950 – 1972);
> Клоново стопанство (1978 – 1983);
> Фуражно-растениевъдна бригада (1984 – 1987);
> Селскостопанска бригада (ССБ) (1988 – 1989);
> Колективно земеделско стопанство (КЗС) (1989 – 1990);
> Трудово-кооперативно земеделско стопанство (ТКЗС) (1991 – 1992);
> Трудово-кооперативно земеделско стопанство (ТКЗС) в ликвидация – с. Агатово, Габровско (1992 – 1995);
– Начално училище „Отец Паисий“ – с. Агатово, Габровско; фонд 612; 1938 – 1998; Промени в наименованието на фондообразувателя:
> Народно основно училище „Отец Паисий“ (1944 – 1971);
> Начално училище „Отец Паисий“ (1971 – 1998);
– Народно читалище „Образование“ – с. Агатово, Габровско; фонд 849; 1951 – 1989;
– Обща трудово-производителна кооперация „Напредък“ – с. Агатово, Габровско; фонд 950; 1948 – 1971;
Потребителна кооперация „Подем“ – с. Агатово, Габровско; фонд 955; 1936 – 1980; Промени в наименованието на фондообразувателя:
> Кредитна кооперация „Подем“ (1945 – 1947);
> Всестранна кооперация „Подем“ (1948 – 1952);
> Селкооп „Подем“ (1952 – 1958);
> Потребителна кооперация „Подем“ (1958 – 1980);
Фелдшерски здравен пункт – с. Агатово, Габровско; фонд 1216; 1956 – 1986; Промени в наименованието на фондообразувателя:
> Селски здравен участък (1956 – 1971);
> Селски здравен пункт (1971 – 1971);
> Фелдшерски здравен пункт (1972 – 2000).

В Агатово към 1978 г. се развиват главно зърнено-фуражно производство, овцевъдство и млечно говедовъдство; има микроязовир на река Адървец, цехове за бобиниране и измотаване на прежди и други, цех за дограма, шивашко ателие, здравен пункт, начално училище (предполага се, че около 1848 – 1850 г. е открито килийно училище).[1] Читалище „Образование" е основано през 1900 г.[1], а съвременната му сграда е построена през 1933 г. Има кинозала и библиотека с 9975 тома, фолклорна певческа група, която участва в надпявания и фестивали.[7]

Обществени институцииРедактиране

Село Агатово към 2020 г. е център на кметство Агатово.[8][9]

Читалище „Образование“ към 2020 г. е действащо.[10][11][12]

Църквата „Свети Димитър[13][14] в Агатово е построена през 1856 г. от неизвестен майстор, а камбанарията до нея – през 1930 – 1933 г. Камбаната тежи 700 kg.[7]

В селото към 2020 г. има пощенска станция.[15]

 
Природата около Агатово

ЛичностиРедактиране

Бележки и източнициРедактиране

  1. а б в г д е Енциклопедия "България", том 1, стр. 25, Издателство на БАН, София, 1978 г.
  2. Почивка.бг, Забележителности, Язовир Агатово
  3. Агенция по геодезия, картография и кадастър, Кадастрална карта на България, село Агатово, поземлен имот 00103.76.358, язовир, площ 78755 m2
  4. Справка за населението на с. Агатово, общ. Севлиево, обл. Габрово
  5. Етнически състав на населението на България – 2011 г., село Агатово, община Севлиево
  6. Държавна агенция „Архиви“, Държавен архив Габрово, Списък на фондове
  7. а б Деветашко плато, Нашите села, Агатово
  8. Справка за събитията за кметство Агатово
  9. Интегрирана информационна система на държавната администрация, Административен регистър, област Габрово, кметство Агатово
  10. Детайлна информация за читалище „Образование – 1900“, село Агатово, община Севлиево, област Габрово
  11. Информационна карта за 2019 г., читалище „Образование – 1900“, село Агатово, община Севлиево, област Габрово
  12. Читалище „Образование“
  13. Българска православна църква, Структура, Епархии, Велико-Търновска епархия, Храмове, Агатово, към 2020 г.
  14. Състояние към 12 октомври 2016 г.: Село Агатово и неговият храм
  15. Български пощи, Пощенски станции, област Габрово, 5431 Агатово

Външни препраткиРедактиране