Локомотиви БДЖ 1920-1922

Локомотивите 1921 и 1922 са закупени на старо от БДЖ през 1905 г. След приключване строителните работи по някои нови железопътни линии предприемачите предлагат на БДЖ закупуването на доставения и използван от тях подвижен състав. Самото закупуване се случва изключително рядко, но тъй като тези локомотиви са с близки конструкции и технически данни с използваните вече локомотиви № № 1918 и 1919 това става възможно.

1920 – 1922
Производител	StEG – Wien
Производство	1870 – 1873
Междурелсие	1435 mm
Предназначение	тендерен локомотив
Колоосна формула	C-n2t
Период на експлоатация	1935 г.
Спецификации
Дължина	7586 mm
Ширина	2580 mm
Височина	3770 mm
Маса	22200 kg
Макс. скорост	35 km/h
Сцепно тегло	27200 kg
Диаметър на задвижващите колооси	950 mm
Налягане на парата в котела	10 kg.f/m2
Нагревна повърхност	47.2 m2
Обща нагревна повърхност	65,9 m2
Обща изпарителна повърхност	55 m2
Брой на димогарните тръби	93
Парна машина	цвилинг
Брой цилиндри	2
Диаметър на цилиндрите	285 m
Ход на буталото	432 m
Тип рама	листова
Тендер
Тип тендер	няма
Воден запас	4,7 m3
Вид гориво	въглища
Запас гориво	650 kg

Локомотивите са внесени в България от предприемачите братя Симеонови и са триосни тендерни. Произведени са в периода 1870–73 за австроунгарската железница „Staatseisenbahn-Gesellschaft – Wien“ (StEG) и са с експлоатационни номера 601 и 605. След 1891 г. и отделянето на StEG изцяло в MAV (унгарските железници) са номерирани 6601 и 6605. В България са с тези номера до 1908 г. Тогава са им дадени № № 1920 – 1922, с които номера остават до бракуването си.

През целия си експлоатационен живот локомотивите работят по строителството на нови жп линии и пристанища, както и при ремонта на съществуващите. Локомотиви № № 1920 и 1921 са бракувани през 1931 г., а локомотив № 1922 – през 1935 г.

Литература

• Димитър Деянов, Антоанета Борисова: Тракционният подвижен състав на БДЖ, т. 1, София (1972);
• Димитър Деянов: Тракцията в БДЖ 1866 – 1946, София (1988);