Лударите (или рудари) се самоидентифицират като „власи“ или „влашки цигани“. Говорят диалект на румънския език.[1] Според поминъка си те се делят на няколко подгрупи – в едната са урсарите (мечкари) и маймунарите, а в другата – лингурари (копанарите), които правят дървени лъжици (от където идва и името им: лингура (рум.) – лъжица) и копанки. Множество от представителите ѝ емигрират от Румъния след освобождението на България от Османско владичество. Доскоро урсарите обикаляха страната, предимно през топлия сезон, но в момента са останали само 2 семейства които практикуват мечкадарство, тъй като мечките им бяха откупени и интернирани в резерват „Белица“ от природозащитната организация „Четири лапи“.

БележкиРедактиране

  1. Алексей Пампоров. Ромското всекидневие в България. Международен център за изследване на малцинствата и културните взаимодействия, 2006. ISBN 9789548872638. с. 70, 360.