Лудовизи
Лудовизи (на италиански: Ludovisi) са римска феодална фамилия, произхождаща от Болоня. Те се издигат в началото на XVII век, когато през 1621 г. Александър Лудовизи става папа под името Григорий XV. Папският племенник Лудовико Лудовизи (26-годишен) и неговият братовчед Николо Лудовизи (37-годишен) стават кардинали. Братът на папата - Орацио Лудовизи става генерал-капитан на Папските войски и поема благородническите титли на Фиано и Дзагороло[1]. По-късно синът на Орацио - Николо I Лудовизи става принц на Пьомбино, като титлите му по-късно са наследени от Джовани Батиста Лудовизи, Николо II Лудовизи, Олимпия Лудовизи и Иполита Лудовизи. Чат от фамилията през 20 век е математикът Балдазаре Бонкомпани-Лудовизи.
| Лудовизи | |
 | |
| Страна | Италия |
|---|---|
| Владения | Палацо Монтечиторио, Рим |
| Представители | папа Григорий XV |
| Основател | - |
| Основаване | ? |
| Настоящи потомци | - |
| Националност |  Италия |
| Свързани фамилии | Бонкомпани-Лудовизи |
| Лудовизи в Общомедия | |
Резиденцията на фамилията е Палацо Монтечиторио в Рим.
Източници
редактиране- ↑ Asimov, Eric, The New York Times (22 декември 2004). An Italian Prince and His Magic Cellar
