Отваря главното меню

Кръстю Никифоров

(пренасочване от Кръстьо Никифоров)

Кръстю Тотев Никифоров (поп Кръстю) е български свещеник, свещеноиконом. Националреволюционер, член на Ловешкия частен революционен комитет на ВРО.

Кръстю Никифоров
български свещеник
Роден
Починал

БиографияРедактиране

Кръстю Никифоров е роден през 1838 г. в гр. Ловеч. Учи в родния си град. През 1862 г. Завършва Духовната семинария в Белград. Тук е съратник на Георги Раковски в печатницата на в-к „Дунавски лебед”. Среща се с участниците в Първата българска легия, сред които е Васил Левски. През 1863 г. е учител във Враца, а по-късно е ръкоположен за свещеник. От средата на 60-те години се премества в Ловеч и служи в черквата “Успение Богородично”.

Участие в националреволюционата борбаРедактиране

Eдин от учредителите на Ловчанското читалище „Наука“ (1870) и Ловешкия частен революционен комитет на ВРО (1871). За председател на комитета е избран Иван Драсов, а Поп Кръстьо е касиер. Заклева комитетските членове. Има планове да се прехвърли във Влашко и издава вестник.

 
Поп Кръстю - в средата на първия ред

Поради участие на владиката Иларион Ловчански в Църковно-народния събор в Цариград (1872) е назначен за владишки наместник в гр. Ловеч. Поради тази причина е съветник в общината. Стриктен към основните принципи на конспирацията и съветите на Левски (Ако загубя-губя само мене си), никога не доверява на съпругата си.[1] Косвено доказателство за това намираме във факта, че тя посочва снимката на Ангел Кънчев с думите „Този е Левски, дохождал е няколко пъти“. Поп Кръстю е единственият след Левски, който се обявява против авантюрите на Димитър Общи. При очните ставки на арестуваните в Къкрина (27 декември 1872), никой в Ловеч, включително и поп Кръстю, не потвърждава самоличността на Левски.

През 1876 г. ловчанският владика и бъдещ български екзарх Йосиф I назначава поп Кръстю Никифоров за архиерейски наместник в Орхание със звание свещеноиконом.

ОбщественикРедактиране

След Освобождението на България се завръща в Ловеч и служи в църквата „Света Богородица”. Сътрудничи на вестниците на Петко Славейков. Автор е на “Требник” (1870, сборник от разкази и съчинения). Тук се намира и копие на дописката му „Памятникът на свещенодиакона Игнатия Львский” до пловдивският вестник Марица, отговор на публикация на русенския вестник Славяни, която обвинява поп Кръстю, в предателство на Левски. Тази му публикация-опровержение на вече започналите обвинения в предателство не е публикувана. По-късно му гостува Матей Преображенски и старателно го разпитва за В.Левски. След като изслушва и чува последните думи на поп Кръстьо, че „клетва е дал много години преди всички други и че няма да я пристъпи“, му заявява: „Запази си клетвата и не я оставяй. След тойзи Левски ще дойде другий Левски“.[2] След Освобождението, при поп Кръстьо идва Петър Кунчев, за да проучи как се е стигнало до смъртта на Левски. След като разбира истината заявява: „Нема кабахат (вина) попът“. [3]

Кръстю Никифоров умира в Ловеч от туберкулоза (1881).

Спорът за предателството на Васил ЛевскиРедактиране

Най-напред Любен Каравелов (в. Независимост, 1873-1874 г.), след това Захари Стоянов, Иван Вазов (ода „Левски“ в стихосбирката Гусла (1881), Димитър Страшимиров, Антон Страшимиров, Александър Бурмов, професор Иван Унджиев, Константин Илиев и др. поддържат версията за предателството на поп Крьстю. В гр. Ловеч след Освобождението това са: Юсеин Бошнак, Марин поп Луканов, Стефан Дренков, Иван Драсов и Димитър Пъшков. Съратниците на Левски: Никола Цвятков, Величка Хашнова и Мария Сиркова категорично поддържат версията за предателството на поп Кръстю.

Съществува друга версия, според която поп Кръстю е бил „жертва на оклеветяване“ от страна на участници в комитетската дейност, главно в Ловеч и Плевен.[4] Известно е, че непосредствено преди предателството на Левски, поп Кръстю е касиер на Ловчанския комитет и си закупува къща. Твърди се, че Левски се усъмнява в делата на попа и иска отчет от него къде са комитетските пари.

Третата версия е, че залавянето на Левски при полицейската акция е случайност.

 
Паметната плоча на входа на храма „Успение Богородично“, Вароша, Ловеч

Надписът на паметната плоча, поставена на входа на храма „Успение Богородично“ в Ловеч през 2003 г., гласи: „В този храм служи поп Кръстю Тотев Никифоров, живял: 1838-1881 г., борец за църковни, национални и социални свободи. Светлата му памет бе помрачавана 120 години.“

ИзточнициРедактиране

  1. Панчовски Д., Последните дни на Васил Левски
  2. Панчовски Д., Последните дни на Васил Левски
  3. Панчовски Д., Последните дни на Васил Левски
  4. Еврев, Илия; Еврев, Петко, Въпросът за залавянето на Апостола на свободата Васил Левски, Аскони-издат, София, 2003, ISBN 9548542587

Външни препраткиРедактиране