Отваря главното меню

Лука Пеев (Пейов[1]) Перфанов е български учител, художник, член на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Лука Перфанов
български художник
Портретна снимка на Лука Перфанов. Източник: ДА „Архиви“
Портретна снимка на Лука Перфанов. Източник: ДА „Архиви“

Роден
Починал
Подпис Luka Perfanov Signature.svg
Лука Перфанов в Общомедия

БиографияРедактиране

Перфанов е роден на 2 юли 1882 година в Панагюрище, Източна Румелия.[1] В 1896 година постъпва в Държавното рисувално училище и в 1902 година завършва в класа на Ярослав Вешин. Специализира в Прага и Берлин. Сред първите членове е на дружество „Съвременно изкуство”.

От 1905 година работи като учител по рисуване българската гимназия в Солун, където се включва в дейността на ВМОРО. В 1906 година е арестуван при Мацановата афера. Осъден е на 101 години затвор, но е освободен след идването на младотурците на власт в 1908 година.[2] През октомври 1910 година по време на обезоръжителната акция е тормозен от властите.[3]

След това се връща в България. Работи като учител в Лом, Шумен, София. Урежда няколко самостоятелни изложби.[4] Сред творбите му са „Боят при Едикуле“ (1917), „Оборище“, „Пролет“, „Кошничарка“ (1921), „Портрет“ (1921), „Самичка“ (1921), „Почивка на миньор“ (1921), „О, майко моя“ (1933), „Хайде, боже, помози“ (1934), „Овчарка“ (1940).[5] Днес по-голяма част от творбите му са предимно в частни колекции.

Умира на 17 септември 1940 година в София.[1]


БележкиРедактиране

  1. а б в Чернокожев, Вихрен, Пенка Ватова, Юлия Обретенова, редактори. Периодика и литература: Поредица от изследвания за литературата в българския периодичен печат: Т. 4: Литературни списания и вестници, смесени списания, хумористични издания (1911-1917). София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1995. ISBN 954-430-304-9. с. 624.
  2. Македоно-одрински преглед, година ІІ, брой 31, София, 18 март 1907, стр. 489.
  3. Дебърски глас, година 2, брой 27, 26 октомври 1910, стр. 4.
  4. Малка художествена галерия
  5. ArtPrice.bg