Луций Ветий (на латински: Lucius Vettius; † 59 пр.н.е.) e конник и доносчик, денунциант (denuntiare) на Цицерон и Гай Юлий Цезар, познат с „Ветий-Аферата“ през 1 век пр.н.е. по времето на Римската република.

Луций Ветий
римски политик
Роден
Починал
59 г. пр.н.е.
Семейство
РодВетии 
Бащанеизв.
Майканеизв.

Биография

редактиране

Произлиза от фамилията Ветии от Пиценум.

Служи като офицер по време на Съюзническата война (91 – 88 пр.н.е.) при Гней Помпей Страбон. През 89 пр.н.е. e с войската на Страбон пред Асколи вероятно заедно с Луций Сергий Катилина, Цицерон и Помпей Велики.[1] По-късно е при Сула и забогатява по време на неговата проскрипция.[2]

През 64 пр.н.е. е привърженик на Катилина. През 63 пр.н.е. преди намеренията на Катилина за втори заговор се включва към Цицерон, при когото е index, даващ сведения, вероятно срещу заплащане.[3] Той издава множество от заговорниците и в началото на 62 пр.н.е. и тогавашния претор Гай Юлий Цезар. В тази му дейност му помагат квестор Новий Нигер, който приема обвинението на Ветий и от Квинт Курий (любовникът на Фулвия), който също дава обвинение против Цезар в Сената. Ветий съобщава също, че има едно писмо като доказателство от Цезар от кореспонденцията му с Катилина. Тогава Цезар е спасен от Цицерон. След това вземат имуществото на Ветий, той е набит от народа и затворен.[4]

През юли 59 пр.н.е. Ветий се появява отново. Този път в служба на Цезар, който е консул тази година. Той разкрива заплануван заговор против Помпей.

Той се обръща към младия Гай Скрибоний Курион, който открито е противник на Цезар и Помпей. Ветий му казва, че планува атентат против Помпей и го моли за подкрепа. Тогава Ветий е изправен пред Сената и набеждава няколко други сенатори. Ветий накрая е убит в затвора.

Литература

редактиране
  • Hans Gundel, RE, VIII A,2, 1844, 1850, Vettius 6
  • Eduard Meyer: Caesars Monarchie und das Principat des Pompejus. Innere Geschichte Roms von 66 bis 44 v. Chr. 3. Aufl. J. G. Cotta’sche Buchhandlung Nachfolger, Stuttgart und Berlin 1922, S. 32f., 84 – 87.
  • Rudolf Hanslik: Vettius A. I. 2. In: Der Kleine Pauly. Lexikon der Antike in fünf Bänden. Band 5, München 1975, Sp. 1235f.
  • William C. McDermott: Vettius ille, ille noster index. In: Transactions and Proceedings of the American Philological Association 80, 1949, S. 351 – 367. (Digitalisat und Abstract bei JSTOR)
  • Walter Allen, Jr.: The 'Vettius Affair' once more. In: Transactions and Proceedings of the American Philological Association 81, 1950, S. 153 – 163. (Digitalisat und Abstract bei JSTOR)
  • Lily Ross Taylor: The Date and the Meaning of the Vettius Affair. In: Historia 1, 1950, S. 45 – 51.

Източници

редактиране
  1. CIL 01, 709[неработеща препратка], 8; p. 714.; Conrad Cichorius, Römische Studien, Leipzig/Berlin 1922, S. 161f.
  2. Салустий, historiae 1,55,17 Maur.
  3. Цицерон, ad Atticum 2,24,2: „Vettius ille, ille noster index“.
  4. Светоний, Caesar, 17.