Луций Каниний Гал (консул 2 пр.н.е.)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Луций Каниний Гал.
Луций Каниний Гал (на латински: Lucius Caninius Gallus) e политик и сенатор на ранната Римска империя.
Луций Каниний Гал | |
римски политик | |
Роден | |
---|---|
Починал | не по-рано от 36 г.
|
Семейство | |
Баща | Луций Каниний Гал |
Майка | неизв. |
Биография
редактиранеПроизлиза от фамилията Канинии, която е в сената още по време на Републиката и произлиза от Тускулум. Вероятно е син на Луций Каниний Гал (консул 37 пр.н.е.) и внук на Луций Каниний Гал (народен трибун 56 пр.н.е. и приятел на Цицерон).[1]
От месец август 2 пр.н.е. Каниний Гал е суфектконсул [2] на мястото на Марк Плавций Силван. Тази година консули са Август за 13-път и Марк Плавций Силван. Суфектконсули са още Гай Фуфий Гемин и Квинт Фабриций. По колегите му може да се предположи, че Каниний Гал се ползва с добро име. Каниний Гал е през 5/6 г. проконсул на провинция Африка.[3]
При император Тиберий е председател на curatores alvei Tiberis et riparum et cloacarum urbis, комисията за следене на дъното и брега на Тибър, също така и на каналите за мръсна вода на град Рим.
Каниний Гал е в колегията на Quindecimviri Sacris Faciundis. В тази си функция през 32 г. приема чрез сенатско решение една нова книга към Сибилските книги. За пребързаността си е смъмрен от Тиберий.[4]
На 5 февруари т.г. римският сенат почита император Август с титлата pater patriae („Баща на Отечеството“).
Литература
редактиране- Bengt E. Thomasson, Fasti Africani. Senatorische und ritterliche Ämter in den römischen Provinzen Nordafrikas von Augustus bis Diokletian. Paul Aströms Förlag, Stockholm 1996, ISBN 91-7042-153-6, S. 27, P 16.
- Prosopographia Imperii Romani, PIR², C 390.
Източници
редактиране- ↑ Баща: PIR² C 390. Дядо: Ronald Syme, The Augustan aristocracy, Oxford 1986, S. 88, заб. 44
- ↑ Fasti Capitolini
- ↑ AE, 1938, 2 (от Лептис Магна): L(ucius) Caninius L(uci) f(ilius) Gallus XVvir sacris fac(iundis) / co(n)s(ul) proco(n)s(ul) patron(us) dedic(avit), Снимка
- ↑ Тацит, Annalen 6,12.