Тибър
Тази статия е за реката в Италия. За острова вижте Изола Тиберина.
Тибър (на италиански: Tevere) е река в Средна Италия (региони Тоскана, Умбрия и Лацио), вливаща се в Тиренско море. Дължина 405 km (третата по дължина река в Италия след По и Адидже и най-голямата на Апенинския полуостров), площ на водосборния басейн 17 375 km²[1]
| Тибър (на италиански: Tevere) | |
|---|---|
 Река Тибър в Рим | |
    – начало,  – устие | |
| Общи сведения | |
| Местоположение |  ИталияТоскана, Умбрия, Лацио |
| Дължина | 405 km |
| Водосб. басейн | 17 375 km² |
| Отток | 260 m³/s |
| Начало | |
| Място | Тоскано-Емилиански Апенини |
| Координати | |
| Надм. височина | 1323 m |
| Устие | |
| Място | Тиренско море |
| Координати | |
| Надм. височина | 0 m |
| Тибър в Общомедия | |
Етимология редактиране
Река Тибър носи името си от Тиберин, легедарен цар на Алба Лонга от рода на Силвиите, който се удавил в нея. Според Ливий преди това реката се казвала Албула[2]. В древността дълго време е граница между римляни и етруски.
Географска характеристика редактиране
Извор, течение, устие редактиране
Река Тибър води началото си от южното подножие на връх Монте Фумайоло (1407 m), в югоизточната част на Тоскано-Емилианските Алпи, на 1323 m н.в., в крайната източна част на регион Тоскана. В горното и средно течение Тибър е типична планинска река с редуващи се живописни теснини и дефилета и малки котловинни разширения. Теченията на неговите притоци са също с планински характер, изпъстрени с множество прагове и водопади (Ле Марморе, Тиволи и др.). Северно от столицата на Италия Рим излиза от планините и пресича в югозападно направление крайбрежната низина Марема. Минава през центъра на Рим и при град Остия чрез два ръкава (остатъци от бивша делта с площ 250 km²) се влива в Тиренско море. В крайбрежната низина коритото на Тибър изцяло е коригирано и канализирано чрез водозащитни диги.[1].
Водосборен басейн, притоци редактиране
Водосборният басейн на Тибър е ексцентричен, с по-добре развити леви притоци и обхваща площ от 17 375 km². На запад водосборния басейн на Тибър граничи с водосборните басейни на реките Марта, Омброне и други по-малки, вливащи се в Тиренско море и Арно (от басейна на Лигурско море), на североизток и изток – с водосборните басейни на реките Кавио, Марекия, Фалия, Метауро, Езино, Потенца, Киенти, Азо, Тронто и Пескара (от басейна на Адриатическо море), а на югоизток – с водосборните басейни на река Гариляно и други по-малки, вливащи се в Тиренско море[1].
Основни притоци: леви – Киашо (82 km, 1974 km²), Нера (116 km, 4280 km²), Аниене (99 km, 1414 km²); десни – Несторе (42 km), Киани (42 km)[1].
Хидроложки показатели редактиране
Тибър има предимно дъждовно подхранване с ясно изразено пролетно (март и април) пълноводие. В миналото реката често е причинявала катастрофални наводнения. Ежегодно внася в Тиренско море голямо количество наноси и устието ѝ през столетията се е преместило доста на югозапад. Среден годишен отток в долното течение 260 m³/sec[1].
Стопанско значение, селища редактиране
В горното течение водита на реката се използват за производство на електроенергия (ВЕЦ „Корбара Баска“, „Галето“ и др., а в долното – за напояване. До град Рим е плавателна за плиткогазещи съдове. Първият мост над реката, т. нар Pons sublicius, е построен по времето на четвъртия римски цар Анк Марций (640 – 616 г. пр. н. е) и свързва за първи път Рим с хълма Яникул. Понт Емилиус (Pons Aemilius) е мост над Тибър, чието строителство започва през 179 пр.н.е. и завършва през 142 пр.н.е.. Това е първият каменен мост в Рим, а обикновено е смятан и за първия каменен дъгов мост в света.
По цялото си течение долината на Тибър е гъсто заселена, като най-големите селища са: Чита ди Кастело, Перуджа, Рим, Остия и др[1].
