Луций Корнелий Сципион (консул 259 пр.н.е.)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Луций Корнелий Сципион.
Луций Корнелий Сципион (на латински: Lucius Cornelius Scipio) e политик на Римската република през първата пуническа война.
Луций Корнелий Сципион L. Cornelius L.f.Cn.n. Scipio | |
римски политик | |
Роден |
306 г. пр.н.е.
|
---|---|
Починал | 250 г. пр.н.е.
|
Семейство | |
Род | Корнелии |
Баща | Луций Корнелий Сципион Барбат[1][2] |
Майка | неизв. |
Братя/сестри | Гней Корнелий Сципион Азина[3][4] |
Съпруга | неизв. |
Деца | Публий Корнелий Сципион[1][5] Гней Корнелий Сципион Калв[1][6] |
Произлиза от важната фамилия Корнелии и е от нейния най-прочут клон Сципион. Син е на Луций Корнелий Сципион Барбат (консул 298 пр.н.е.).
Сципион започва своята кариера на служба като едил. През 259 пр.н.е. е избран за консул с Гай Аквилий Флор. Като главнокомандващ той превзема град Алерия на Корсика и почти цяла Сардиния. След тези победи той получава триумф.
През 258 пр.н.е. Сципион става цензор заедно с Гай Дуилий. Той освещава храм на богинята на бурите Темпестас, понеже неговата флота във войната не е пострадала от бури.
На неговия саркофаг в гробницата на Сципионите е запазен най-старият поетичен надпис.[7][8] Стихът на руски:
„ | В одном согласны все римляне —
Был на войне он лучшим мужем, Люций Сципион, сын Бородатого; Он был у вас и консулом, и цензором, и эдилом. Он взял войною Корсику, Алерию; а в городе Он Бурям храм воздвиг, обещанный за помощь. |
“ |
Източници
редактиране- ↑ а б в L. Cornelius (323) L. f. Cn. n. Scipio // Посетен на 10 юни 2021 г.
- ↑ 628 // Посетен на 10 юни 2021 г.
- ↑ L. Cornelius (323) L. f. Cn. n. Scipio // Посетен на 10 юни 2021 г.
- ↑ 723 // Посетен на 10 юни 2021 г.
- ↑ 832 // Посетен на 10 юни 2021 г.
- ↑ 817 // Посетен на 10 юни 2021 г.
- ↑ Corpus Inscriptionum Latinarum 2,1, Nr. 9:] Honc oino ploirome cosentiont R[omane] | duonoro optumo fuise viro | Luciom Scipione filios Barbati | consul censor aidilis hic fuet a(pud vos) | hec cepit Corsica Aleriaque urbe | dedet Tempestatibus aide mereto[d].
- ↑ CIL 6, 1287