Луц Шверин фон Крозиг
Йохан Лудвиг граф Шверин фон Крозиг[1] (на немски: Johann Ludwig Graf Schwerin von Krosigk), роден като Йохан Лудвиг фон Крозиг, личните имена замествани с умалителното Луц (Lutz), е германски юрист и виден политик от благороднически произход.
|
Луц граф Шверин фон Крозиг Lutz Graf Schwerin von Krosigk |
|
|---|---|
| германски политик | |
 |
|
|
|
|
| Роден | |
| Починал |
Есен, Германия |
|
|
|
| Религия | Протестантство |
| Образование | Лозански университет |
| Партия | Националсоциалистическа германска работническа партия (30 януари 1937 г.) |
| Луц граф Шверин фон Крозиг в Общомедия | |
Той е последният правителствен ръководител (самонаричал се „главен министър“ вместо „райхсканцлер“) на Третия райх – само за седмица, както и външен и финансов министър в същото правителство. Преди това е финансов министър на Германия (1932 – 1945) в 3-те предишни правителства без прекъсване. Член е на Нацистката партия от 1937 г.
БиографияРедактиране
Произход и образованиеРедактиране
Роден е в Ратмансдорф, Германия на 22 август 1887 г. Баща му Ерик Адолф фон Крозиг произхожда от нетитулуван клон на стар аристократичен род от Анхалт. Майка му баронеса Елизабет фон Вестфален е първа братовчедка с баронеса Жени фон Вестфален, жена на философа и революционер Карл Маркс. Малкият Луц нарича съпругата на основателя на марксизма „леля Жени“ и в края на живота си написва нейна биография.
Луц е син от втория брак на баща му с графиня Луиза фон Шверин. Нейният бездетен чичо Алфред Вилхелм Детлоф граф фон Шверин го осиновява през 1925 г. Тогава Луц се обявява за граф и се преименува на Йохан Лудвиг граф Шверин фон Крозиг.[2]
Луц фон Крозиг изучава право и политически науки в Хале, Лозана, по-късно и в Оксфордския университет като Родсов стипендиант.
Първа световна войнаРедактиране
По време на Първата световна война служи в германската армия, става оберлейтенант, ранен е и получава орден Железен кръст 1-ва и 2-ра степен. През 1918 г. се жени за баронеса Ехренгард фон Плетенберг, от която има 4 синове и 5 дъщери.
През 1921 г. постъпва на работа във финансовото министерство, а на следващата година получава пост на висш държавен служител (Oberregierungsrat). През 1929 г. става бюджетен ръководител на германското министерство на финансите, занимава се също и с изплащането на следвоенните репарации на Германия от 1931 г.
Нацистка ГерманияРедактиране
Шверин фон Крозиг е назначен за министър на финансите в правителството на Франц фон Папен от 2 юни 1932 г. Продължава да заема този пост по време на президента Паул фон Хинденбург и канцлера Курт фон Шлайхер, после и в правителството на фюрера (едновременно райхспрезидент и райхсканцлер) Хитлер. По време на управлението на Адолф Хитлер граф Шверин фон Крозиг не се появява често публично, а самият Хитлер рядко свиква срещи на кабинета.
На 1 май 1945 година Шверин фон Крозиг откликва на предложението от новия райхспрезидент Карл Дьониц да стане райхсканцлер в новото правителство, след като Йозеф Гьобелс, посочен за кацлер в политическото завещание на Хитлер, се самоубива след 2 дни на поста.
Отказва да носи титлата „райхсканцлер“, но приема поста на глава на правителството, в което е и министър на въшните работи от 5 май. Правителството просъществува кратко – фактически до капитулацията на Германия в 23 ч. на 8 май местно време (9 май Московско време), юридически до официалното му разпускане и пленяването на членовете му от силите на Великобритания на 23 май 1945 г.
Граф Шверин фон Крозиг е подсъдим в Нюрнбергските процеси заедно с останалите членове и висши служители на нацистките правителства. Обявен е за виновен през 1949 г. и е осъден на затвор от 10 години. Освободен е с амнистия през 1951 г.
Следвоенни годиниРедактиране
По-късно Шверин фон Крозиг пише няколко книги по икономика, както и 2 версии на своите мемоари. Той е първият човек, споменал „Желязната завеса“, спускаща се над Европа, в пряка реч към германския народ – фраза, взета от статия на Йозеф Гьобелс,[3] а по-късно популяризирана от Уинстън Чърчил.
Граф Шверин фон Крозиг умира на 89-годишна възраст в гр. Есен на 4 март 1977 г.
Вижте същоРедактиране
БележкиРедактиране
- ↑ Титлата „граф“, както и другите наследени благороднически титли, са отменени в Германия, но се изписват (по желание на носителите им) в личните имена от 1919 г.
- ↑ Lebendiges Museum Online. // Посетен на 1 January 2018.
- ↑ 'Das Jahr 2000,' Das Reich, 25 февруари 1945, pp. 1 – 2
| Йозеф Гьобелс | → | Райхсканцлер (2 май 1945 – 23 май 1945) | → | Конрад Аденауер |