Лъв Аргир (X век)
Лъв Аргир (на гръцки: Λέων Ἀργυρός) е византийски аристократ и генерал, активен през първите десетилетия на X век.
| Лъв Аргир | |
| византийски генерал от X век | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Семейство | |
| Баща | Евстатий Аргир |
| Братя/сестри | Пот Аргир |
| Деца | Роман Аргир Мариан Аргир |
Живот редактиране
Лъв е най-големият син[1] на магистър Евстатий Аргир, друнгарий на виглата при Лъв VI Мъдри (управлявал 886 – 912), и е кръстен на дядо си Лъв - първият известен Аргир, който бил турмарх при император Михаил III.[2]
Около 910 г. Лъв и брат му Пот Аргир са на служба в двора като манглавити (лични телохранители на императора), когато баща им е отровен, след като е заподозрян от Лъв VI в заговор срещу него. Двамата братя ексхумирали тялото на баща си, първоначално погребан в Спинин, и го пренесли в Харсианон, където го препопогребали в родовия манастир „Света Елисавета“.[3]
Пот и Лъв преследват военна кариера. Според Константин VII Багренородни, още през 911 г. Лъв, въпреки младостта си, става военен управител (стратег) на темата Севастия с ранг на протоспатарий.[3]
Братята Аргири играят важна роля по време на регентството на императрица Зоя Карбонопсина (913 – 919).[4] Лъв и един по-малък брат, Роман, участват в кампанията срещу България, която завършва с катастрофалната битка при Ахелой на 20 август 917 г. [5]
При Роман I Лекапин (управлявал 920 – 944 г.) Лъв достига най-високите длъжности и придобива ранг на патрикий и в крайна сметка и на магистър. [6] През април 922 г. той командва заедно с брат си Пот, който по това време е доместик на схолите, ректора Йоан и друнгария на императорския флот Алексий Мозеле армията, която се изправя срещу български набег под командването на кавхан Миник, който достигнал до покрайнините на Константинопол. Последвалата битка при Пиги е тежко поражение за византийците, но двамата Аргири успяват да избягат на безопасно място в близката крепост.[7] В някакъв момент Лъв също служи като доместик на схолите, но не е ясно кога: Жан-Франсоа Вание предлага периода между битката при Пиги и юни 922 г., когато Йоан Куркуа заема този пост; Родолф Гийон също предлага кратък период, някъде преди 922 г. или може би след падането на Роман Лекапин през 944 г.; от друга страна, възможно е също византийските историци да са объркали Лъв с брат му Пот.[8]
Лъв Аргир има двама сина, Мариан Аргир и Роман Аргир. И двамата са твърди поддръжници на Роман Лекапин и се радват на висши придворни титли; Роман Аргир дори се жени за дъщерята на императора Агата. [9] Чрез Роман Лъв Аргир вероятно се пада прадядо на император Роман III Аргир (управлявал 1028 – 1034).[10]
Бележки редактиране
- ↑ Според Шайне и Ваниер Лъв е най-големият син на Евстатий Аргир (виж Vannier 1975, no.4 и Cheynet & Vannier 2003, с. 60). В Prosopographie der mittelbyzantinischen Zeit обаче за първороден син на Евстатий е сочен Пот Аргир, а Лъв е представен като по-малкия ( PmbZ, Pothos Argyros (# 26730), Leon Argyros (# 24399)).
- ↑ Guilland 1967, Vol. I, pp. 441 – 442, Vol. II, pp. 178 – 179; Vannier 1975, 4. – Léon Argyros (?-après 922); Cheynet & Vannier 2003, с. 60; PmbZ, Leon Argyros (#24399).
- ↑ а б Vannier 1975, 4. – Léon Argyros (?-après 922); Tougher 1997, с. 211; Cheynet & Vannier 2003, с. 60; PmbZ, Leon Argyros (#24399).
- ↑ Cheynet & Vannier 2003, с. 61.
- ↑ Vannier 1975, 4. – Léon Argyros (?-après 922); Cheynet & Vannier 2003, с. 60; PmbZ, Leon Argyros (#24399).
- ↑ Guilland 1967, Vol. I, pp. 441 – 442, Vol. II, pp. 178 – 179.
- ↑ Vannier 1975, 4. – Léon Argyros (?-après 922); Cheynet & Vannier 2003, с. 60, 61; PmbZ, Leon Argyros (#24399).
- ↑ Guilland 1967, Vol. I, pp. 441 – 442, Vol. II, pp. 178 – 179; PmbZ, Leon Argyros (#24399).
- ↑ Cheynet & Vannier 2003, с. 62 – 64; PmbZ, Leon Argyros (#24399).
- ↑ Guilland 1967, Vol. II, p. 179; Cheynet & Vannier 2003, с. 68.
Източници редактиране
- ((fr)) Cheynet, J.-C.; Vannier, J.-F. (2003). Les Argyroi. – Zbornik Radova Vizantološkog Instituta, 40, 57 – 90, doi:10.2298/ZRVI0340057C, ISSN 0584–9888
- ((fr)) Guilland, Rodolphe (1967). Recherches sur les institutions byzantines, I – II. Berlin: Akademie-Verlag
- ((de)) Lilie, Ralph-Johannes; Ludwig, Claudia; Pratsch, Thomas & Zielke, Beate (2013). Prosopographie der mittelbyzantinischen Zeit Online. Berlin-Brandenburgische Akademie der Wissenschaften. Nach Vorarbeiten F. Winkelmanns erstellt. Berlin and Boston: De Gruyter, DOI:10.1515/pmbz, https://www.degruyter.com/view/db/pmbz
- Tougher, Shaun (1997). The Reign of Leo VI (886–912): Politics and People. Leiden; New York; Köln: Brill, ISBN 9004108114, https://books.google.com/books?id=iPquae5A4zIC*
- ((fr)) Vannier, Jean-François (1975). Introduction. Familles byzantines : les Argyroi (IXe-XIe siècles) (Nouvelle édition [en ligne]). Paris: Éditions de la Sorbonne, pp. 15 – 55, doi:10.4000/books.psorbonne.81832, ISBN 9791035106027, https://books.openedition.org/psorbonne/81867, посетен на 16 септември 2023
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Leo Argyros (10th century) в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |