Лъв Аргир (X век)

византийски генерал от X век

Лъв Аргир (на гръцки: Λέων Ἀργυρός) е византийски аристократ и генерал, активен през първите десетилетия на X век.

Лъв Аргир
византийски генерал от X век
Роден
Починал
Семейство
БащаЕвстатий Аргир
Братя/сестриПот Аргир
ДецаРоман Аргир
Мариан Аргир

Лъв е най-големият син[1] на магистър Евстатий Аргир, друнгарий на виглата при Лъв VI Мъдри (управлявал 886 – 912), и е кръстен на дядо си Лъв - първият известен Аргир, който бил турмарх при император Михаил III.[2]

Около 910 г. Лъв и брат му Пот Аргир са на служба в двора като манглавити (лични телохранители на императора), когато баща им е отровен, след като е заподозрян от Лъв VI в заговор срещу него. Двамата братя ексхумирали тялото на баща си, първоначално погребан в Спинин, и го пренесли в Харсианон, където го препопогребали в родовия манастир „Света Елисавета“.[3]

Пот и Лъв преследват военна кариера. Според Константин VII Багренородни, още през 911 г. Лъв, въпреки младостта си, става военен управител (стратег) на темата Севастия с ранг на протоспатарий.[3]

Братята Аргири играят важна роля по време на регентството на императрица Зоя Карбонопсина (913 – 919).[4] Лъв и един по-малък брат, Роман, участват в кампанията срещу България, която завършва с катастрофалната битка при Ахелой на 20 август 917 г. [5]

При Роман I Лекапин (управлявал 920 – 944 г.) Лъв достига най-високите длъжности и придобива ранг на патрикий и в крайна сметка и на магистър. [6] През април 922 г. той командва заедно с брат си Пот, който по това време е доместик на схолите, ректора Йоан и друнгария на императорския флот Алексий Мозеле армията, която се изправя срещу български набег под командването на кавхан Миник, който достигнал до покрайнините на Константинопол. Последвалата битка при Пиги е тежко поражение за византийците, но двамата Аргири успяват да избягат на безопасно място в близката крепост.[7] В някакъв момент Лъв също служи като доместик на схолите, но не е ясно кога: Жан-Франсоа Вание предлага периода между битката при Пиги и юни 922 г., когато Йоан Куркуа заема този пост; Родолф Гийон също предлага кратък период, някъде преди 922 г. или може би след падането на Роман Лекапин през 944 г.; от друга страна, възможно е също византийските историци да са объркали Лъв с брат му Пот.[8]

Лъв Аргир има двама сина, Мариан Аргир и Роман Аргир. И двамата са твърди поддръжници на Роман Лекапин и се радват на висши придворни титли; Роман Аргир дори се жени за дъщерята на императора Агата. [9] Чрез Роман Лъв Аргир вероятно се пада прадядо на император Роман III Аргир (управлявал 1028 – 1034).[10]

  1. Според Шайне и Ваниер Лъв е най-големият син на Евстатий Аргир (виж Vannier 1975, no.4 и Cheynet & Vannier 2003, с. 60). В Prosopographie der mittelbyzantinischen Zeit обаче за първороден син на Евстатий е сочен Пот Аргир, а Лъв е представен като по-малкия ( PmbZ, Pothos Argyros (# 26730), Leon Argyros (# 24399)).
  2. Guilland 1967, Vol. I, pp. 441 – 442, Vol. II, pp. 178 – 179; Vannier 1975, 4. – Léon Argyros (?-après 922); Cheynet & Vannier 2003, с. 60; PmbZ, Leon Argyros (#24399).
  3. а б Vannier 1975, 4. – Léon Argyros (?-après 922); Tougher 1997, с. 211; Cheynet & Vannier 2003, с. 60; PmbZ, Leon Argyros (#24399).
  4. Cheynet & Vannier 2003, с. 61.
  5. Vannier 1975, 4. – Léon Argyros (?-après 922); Cheynet & Vannier 2003, с. 60; PmbZ, Leon Argyros (#24399).
  6. Guilland 1967, Vol. I, pp. 441 – 442, Vol. II, pp. 178 – 179.
  7. Vannier 1975, 4. – Léon Argyros (?-après 922); Cheynet & Vannier 2003, с. 60, 61; PmbZ, Leon Argyros (#24399).
  8. Guilland 1967, Vol. I, pp. 441 – 442, Vol. II, pp. 178 – 179; PmbZ, Leon Argyros (#24399).
  9. Cheynet & Vannier 2003, с. 62 – 64; PmbZ, Leon Argyros (#24399).
  10. Guilland 1967, Vol. II, p. 179; Cheynet & Vannier 2003, с. 68.

Източници

редактиране
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Leo Argyros (10th century) в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​