Битка при Пиги

Битка при Пиги
	Битка при Пиги
Българо-византийски войни
Информация
Период	11 – 18 март 921 г
Място	Пиги,; Византия
Резултат	победа на българите
Страни в конфликта
България	Византия
Командири и лидери
Симеон Велики; Теодор Сигрица	Пот Аргир; Алексий Мусел †
Сили
многобройна войска	неизвестна
Жертви и загуби
неизвестни	значителни

„Битката при Пиги (Извора)“ (на гръцки: Пηγή 'пиги' – извор) е голямо сражение между българи и византийци при Цариград в местността „Извора“ с дворцово-църковния комплекс Света Богородица Живоносен източник^[1] непосредствено пред Селиврийските врата (Порта Пиги или Празничните врата) на Цариградските стени, станало между 11 и 18 март 921 г.^[2]^[3] и завършило с голяма победа на българската армия.^[4]^[5]^[6]

Причини

След големите си победи през 917 г. българският цар Симеон I се опитва да седне на византийския трон, виждайки междуособичните проблеми във Византия. Първата стъпка в плана на българския владетел е да стане регент и съвладетел (василеопатор) на малолетния император Константин VII, но през 919 г. младият и амбицизен военачалник Роман Лакапин, който се опитва да ограничи българското влияние над Византия, заменя Зоя (майката на императора и става регент). През 920 г. той се самопровъзгласява и за съимператор. По този начин изпреварва плановете на Симеон и проваля стремежите му да седне на трона в Константинопол по дипломатически път. През същата 920 г. българският цар започва война и до 924 г. отнема почти всички земи на Византия на Балканите.

Битката

Бойно поле на сражението – при църквата Св. Богородица Живоносен Источник (гр. Пиги) срещу едноименната врата в южния край на крепостните стени преди Златните врата между 2-ра и 3-та военна порта.

През 922 г. голяма българска армия, под командването на кавкан Теодор Сигрица, преминава бързо през Странджа и достига покрайнините на византийската столица – Константинопол. Роман Лакапин изпраща войска начело с Пот Аргир. Атаката на българите е неудържима и византийците бягат в опити да се доберат до корабите. По-голямата част от ромейската армия е унищожена или пленена.

Следствие

Българите изгарят дворците Пиги, опустошват Златния рог и се завръщат триумфално в Преслав.

Бележки

↑ „Света Богородица Живоносен източник“ или просто „Изворът“ (гр. Пиги) е средновековен храм с манастир и едноименен дворец непосредствено пред Силиврийските врата (порта Пиги или Празничните врата) на крепостната стена на Цариград в местостта „Извора“ при едноимнното аязмо там. Днес на това място е скромният патриаршески манастир „Света Богородица Живоносен източник“. Първият храм тук е построен от Лъв I Tракиец родом от старата провинция Мизия със столица дн. София, той е първият имрератор, коронован със свещен църковно-държавен ритуал (помазание на царство), задължителен за християнските владетели, а също на негова заповед дължим неделята да е неработен ден. Комплексът Света Богородица Живоносен Источник е традиционното място за венчавка на ромейските принцеси. В този комплекс, където при походите на Цар Симеон в 921 г. след битката тук за 2 години се установява българският лагер, в 922 г. се води битка при лагера, която българите печелят и накрая в 923 г. комплексът силно пострадва заради неотстъпчивостта на ромеите; българският цар Петър I на 8 октомври 927 г. се венчава за императорската дъщеря Ирина Лакапина и с тържествена процесия по триумфлния път до Евдом, мястото за коронации на императорите, те са изпратени за България, а ромеите окончателно официално признават царската титла на българския владетел и Партиаршеския ранг на Българската църква. Виж: ГИБИ V 1964, с. 166; ГИБИ V 1964, с. 135; ГИБИ VI 1965, с. 150; Златарски 1927, с. 410
↑ Златарски 1927, с. 410
↑ ГИБИ V 1964, с. 251
↑ ГИБИ V 1964, с. 163
↑ ГИБИ V 1964, с. 130
↑ ГИБИ VI 1965, с. 145

Източници

Гръцки извори за българската история, Т. V. София: БАН, 1964, http://www.promacedonia.org/gibi/5/index.html
Гръцки извори за българската история, Т. VI. София: БАН, 1965, http://www.promacedonia.org/gibi/6/index.html
Златарски, Васил (1927). История на Българската държава през средните векове, Том I История на Първото българско царство. Част II. От славянизацията на държавата до падането на Първото царство (852 – 1018). София, http://macedonia.kroraina.com/vz1b/index.html
Ioannes Scylitzes. Historia. 2, 356 – 357

Портал „Военна история на България“

[1] „Света Богородица Живоносен източник“ или просто „Изворът“ (гр. Пиги) е средновековен храм с манастир и едноименен дворец непосредствено пред Силиврийските врата (порта Пиги или Празничните врата) на крепостната стена на Цариград в местостта „Извора“ при едноимнното аязмо там. Днес на това място е скромният патриаршески манастир „Света Богородица Живоносен източник“. Първият храм тук е построен от Лъв I Tракиец родом от старата провинция Мизия със столица дн. София, той е първият имрератор, коронован със свещен църковно-държавен ритуал (помазание на царство), задължителен за християнските владетели, а също на негова заповед дължим неделята да е неработен ден. Комплексът Света Богородица Живоносен Источник е традиционното място за венчавка на ромейските принцеси. В този комплекс, където при походите на Цар Симеон в 921 г. след битката тук за 2 години се установява българският лагер, в 922 г. се води битка при лагера, която българите печелят и накрая в 923 г. комплексът силно пострадва заради неотстъпчивостта на ромеите; българският цар Петър I на 8 октомври 927 г. се венчава за императорската дъщеря Ирина Лакапина и с тържествена процесия по триумфлния път до Евдом, мястото за коронации на императорите, те са изпратени за България, а ромеите окончателно официално признават царската титла на българския владетел и Партиаршеския ранг на Българската църква. Виж: ГИБИ V 1964, с. 166; ГИБИ V 1964, с. 135; ГИБИ VI 1965, с. 150; Златарски 1927, с. 410

[2] Златарски 1927, с. 410

[3] ГИБИ V 1964, с. 251

[4] ГИБИ V 1964, с. 163

[5] ГИБИ V 1964, с. 130

[6] ГИБИ VI 1965, с. 145

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]