Лъгиново
Лъгиново, още Лагиново или Лайна (на гръцки: Λαγυνά, Лагина, до 1949 Λαϊνά, Лайна[1]), е село в Егейска Македония, Гърция, дем Лъгадина (Лангадас), област Централна Македония с население от 2409 души (2001). В Лъгиново има архиерейско наместничество на Лъгадинската, Литийска и Рендинска епархия на Църквата на Гърция.
| Лъгиново Λαγυνά | |
 | |
  Лъгиново  Лъгиново  Лъгиново | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Лъгадина |
| Географска област | Лъгадинско поле |
| Надм. височина | 98 m |
| Население | 2409 души (2001) |
География
редактиранеСелото е разположено в Лъгадинското поле. Отдалечено е на около 7 километра югозападно от демовия център град Лъгадина (Лангадас), на изхода на прохода Дервент (Дервени). В Дервент има образувание смятано за Стъпка на Апостол Павел.[2]
История
редактиранеВ Османската империя
редактиранеВ XIX век Лъгиново е село в Османската империя. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Лайнас (Laïnas) живеят 630 гърци.[3] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Кагниново (Cagninovo) е посочено като село със 100 домакинства и 415 жители гърци.[4]
Според Васил Кънчов Лъгиново заедно с Балджа, Дремиглава и Гвоздово е българско село в засилен процес на погърчване:
| „ | Тепърва сѫ изложени на погръчанье българитѣ въ паланката Лѫгадина или Лангаза и село Лѫгиново или Лайна. Въ тѣхъ мѫжкото население е двоезично. Въ много семейства е въведенъ гръцкиятъ езикъ чрѣзъ смѣсени женитби, но и българскиятъ е още въ общо употрѣбление... Лѫгадина и Лѫгиново сѫ имали смѣсени бракове съ гръцкитѣ съсѣдни села около Бешикъ. Забѣлѣзано е, че по-богатичкитѣ български селяни обичатъ да търсятъ жени отъ гръцки села. Щомъ влѣзе гръкиня въ българско семейство, тя налага своя езикъ на дѣцата и кѫщата става двоезична. Дѣцата, отраснали, чрѣзъ женитби разнасятъ гръцкия езикъ по другитѣ кѫщи.[5] | “ |
Според статистиката му („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Лайна (Лъгиново) живеят 700 гърци.[6]
Цялото село е под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Лъгиново (Лайна) (Laginovo Laïna) има 675 жители гърци и в селото работят две гръцки училища.[7]
Според доклад на Димитриос Сарос от 1906 година Лайна (Λαϊνά) е гъркогласно село в Солунската митрополия с 875 жители с гръцко съзнание. В селото работят смесено гръцко начално училище и детска градина със 111 ученици и 2 учители.[8]
В Гърция
редактиранеСлед Междусъюзническата война селото попада в Гърция. В 1949 година името му е променено на Лагина.
Личности
редактиране- Родени в Лъгиново
Георгиос Геондзис (Γεώργιος Γεωντζής), гръцки андартски деец, епитроп на гръцкото училище[9]- Димитриос Сахарудис (Δημήτριος Σαχαρούδης), гръцки андартски деец, агент от трети ред[9]
- Стерьос Антониу (Στέργιος Αντωνίου), гръцки андартски деец, епитроп на гръцкото училище[10]
- Николаос Георгакис (Νικόλαος Γεωργάκης), гръцки андартски деец, агент от трети ред, куриер и информатор на Андреас Папагеоргиу и Атанасиос Минопулос[9]
- Николаос Гергакис (Νικόλαος Γεργάκης), гръцки андартски деец, агент от трети ред[10]
- Христос Йоану (Χρήστος Ιωάννου), гръцки андартски деец, епитроп на гръцкото училище[9]
Литература
редактиранеБележки
редактиране- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Δήμος Λαγκαδά // Архивиран от оригинала на 2013-11-05. Посетен на 2012-11-14.
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 33. (на френски)
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 152-153.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 70.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 140.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 218-219. (на френски)
- ↑ Παπαδόπουλος, Στ. Ι. Η κατάσταση της παιδείας το 1906 στην ύπαιθρο του Κάζα Θεσσαλονίκης: (Μια ανέκδοτη έκθεση του Δημητρίου Μ. Σάρρου) // Μακεδονικά XV (8). Θεσσαλονίκη, Εταιρεία Μακεδονικών Σπουδών, 1975. σ. 136 - 137.
- ↑ а б в г Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 59. (на гръцки)
- ↑ а б Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 58. (на гръцки)