Отваря главното меню

Лъгадинската, Литийска и Рендинска епархия (на гръцки: Ιερά Μητρόπολη Λαγκαδά, Λητής και Ρεντίνης) е епархия на Вселенската патриаршия, управлявана от Църквата на Гърция, със седалище в македонския град Лъгадина (Лангадас).[1] Начело на епархията от 2009 година е митрополит Йоан.

Лъгадинска, Литийска и Рендинска епархия
Αγία Παρασκευή - Νικομηδινό.jpg
Света Параскева“ в Никомидино (1974)
Местно име Ιερά Μητρόπολη Λαγκαδά, Λητής και Ρεντίνης
Църква Вселенска патриаршия
(управлявана от Църквата на Гърция)
Страна Гърция
Център Лъгадина
Катедрална църква Света Параскева
Архиерейски наместничества Лъгадина,
Гвоздово,
Лъгиново,
Айватово,
Висока,
Рендина,
Сухо
Предстоятел Йоан
Сан митрополит
Сайт www.imlagada.gr

ИсторияРедактиране

Първото споменаване на Литийската и Рендинска епископия е в 980 година заедно с другите 11 епископии, подчинени на Солунската митрополия. Двойното име означава, че катедрата е преместена от Лити в Рендина в неизвестно време. При император Алексий Комнин (1081 – 1118) Литийската епископия е на десето място сред единадесетте епископии на Солунската митрополия. Малко преди 1081 година през Лити минава Никифорос Василакиос и съществуването на Лити се споменава в два исторически източника от същата епоха. Литийската епископия е спомената при император Мануил Комнин (1143 - 1180) и при Михаил Палеолог (1259 - 1282). При император Андроник II Палеолог (1282 - 1328) литийски и рендински епископ е Лъв. В 1335 година епископ е Гервасий. При митрополит Григорий Палама управлението на Литийската епископия е възложено на платамонския епископ. В 1416 година епископ е Христодул. Епископията на Лити и Рендина е спомената и в 1477 година. Към края на XV век митрополит Нифонт Солунски ръкополага за литийски и рендински епископ Акакий, човек праведен и благочестив. В 1547 година литийски епископ е Йоасаф Аргиропулос от известен голям род, установил се в Солун от Фенер. След него на епископския е видният учен Дамаскин Студит (1564 – 1574). Епископията е спомената и в 1670 и 1716 година. Епископията е закрита в средата на XVI век.[2]

Епископията е възстановена в края на XVIII век при управлението на Теодосий Солунски (1767 - 1769),[3] който ръкополага за епископ протосингела си Кирил. След него епископ е Захарий Маридакис, по-късно критски митрополит.[2]

Последен титулярен литийски и рендински епископ от 1881 до 1891 година е Александър, по-късно солунски митрополит.[4]

В 1924 година на територията на епископията е създадена Лъгадинска митрополия.[2]

В 1932 година, след оставката на митрополит Герман, митрополията е закрита и диоцезът ѝ е присъединен към Солунската митрополия.[5] В 1967 година митрополията е възстановена.[6]

ЕпископиРедактиране

Литийски и рендински епископи
Име Име Години
Лъв Λέων при Андроник Палеолог (1282 – 1328)
Гервасий Γερβάσιος 1335
Христодул Χριστόδουλος 1416
Акакий Ακάκιος край на XV век
Йоасаф Аргиропулос Ιωάσαφ Αργυρόπουλος в 1547
Дамаскин Студит Δαμασκηνός Στουδίτης 1564 – 1574
Кирил Κύριλλος ръкоположен при митрополит Теодосий II Солунски (1767 – 1769) за йерарх на възстановената епископия[3]
Захарий Маридакис Ζαχαρίας Μαριδάκης 1769, в критски митрополит
Александър Ригопулос Αλέξανδρος Ρηγόπουλος 1881 – 1891
Лъгадински митрополити
Име Име Години
Герман Анастасиадис Γερμανός Αναστασιάδης 1924 – 1932
Лъгадински, литийски и рендински митрополити
Име Име Години
Спиридон Транделис Σπυρίδων Τραντέλλης 1967 – 2009
Йоан Лъгадински Ιωάννης 2009 –

Архиерейски наместничества и енорийски храмовеРедактиране

Епархията има 8 архиерейски наместничества:

 
Свети Атанасий“ в Айватово (1802)
Архиерейски наместничества и енорийски църкви
Наместничество Наместничество Селище Старо име Селище Църква Църква
1. Лъгадина Λαγκαδά Лъгадина Λαγκαδάς Света Параскева Ι.Ν.Αγίας Παρασκεύης
„Успение Богородично“ Ι.Ν. Κοιμήσεως της Θεοτόκου
„Свети Пантелеймон“ Ι.Ν. Αγ. Παντελεήμων
„Преображение Господне“ Ι.Ν. Μεταμορφώσεως Σωτήρος
Сирачево Περιβολάκι „Успение Богородично“ Ι.Ν. Κοιμήσεως της Θεοτόκου
Каваларци Καβαλλάρι Свети Атанасий Ι.Ν. Αγ. Αθανασίου
„Свети Нектарий“ Ι.Ν. Αγ. Νεκταρίου
Аракли Ηράκλειο „Свети Атанасий“ Ι.Ν. Αγ. Αθανασίου[7]
2. Гвоздово Ασσήρου Гвоздово Άσσηρος „Св. св. Константин и Елена“ Ι.Ν. Αγίου Κωνσταντίνου & Ελένης
Свети Илия Ι.Ν. Προφήτου Ηλιού
Негован Ξυλόπολις Свети Георги Ι.Ν. Αγ. Γεωργίου
Ново село Κριθέα „Успение Богородично“ Ι.Ν. Κοιμήσεως της Θεοτόκου
Ексамили Εξαμἠλιον „Свети Георги“ Ι.Ν. Αγ. Γεωργίου
Зарово Νικόπολις „Свети Илия“ Ι.Ν. Προφήτου Ηλιού
Маврорахи Отманли махала Μαυροράχη „Свети Георги“ Ι.Ν. Αγ. Γεωργίου[8]
3. Балевец Κολχικού Балевец Κολχικόν Света Параскева Ι.Ν. Αγ. Παρασκευής
„Света Неделя“ Ι.Ν. Αγ. Κυριακής
Схолари Сарай Σχολάρι „Свети Атанасий“ Ι.Ν. Αγ. Αθανασίου
Дракондио Драменджик Δρακόντιο „Преображение Господне“ Ι.Ν. Μεταμορφώσεως Σωτήρος
Евангелисмос Караджа Ευαγγελισμός „Свети Атанасий“ Ι.Ν. Αγ. Αθανασίου
Аналипси Курфали Ανάληψη Свети Димитър Ι.Ν. Αγίου Δημητρίου
Хрисавги Сарияр Χρυσαυγή „Свети Димитър“ Ι.Ν. Αγίου Δημητρίου[9]
4. Лъгиново Λαγυνών Лъгиново Λαγυνά „Свети Николай“ Ι.Ν. Αγίου Νικολάου
„Свети Николай, Рафаил и Ирина“ Ι.Ν. Αγ.Νικολάου, Ραφαήλ και Ειρήνης
Лангадикия Λαγκαδίκια Свети Пантелеймон Ι.Ν. Αγίου Παντελεήμονος
Агиос Василиос Свети Васил Άγιος Βασίλειος Свети Георги Ι.Ν. Αγ. Γεωργίου
Успение Богородично Ι.Ν. Κοιμήσεως της Θεοτόκου
Никомидино Воренос Νικομηδινό Света Параскева Ι.Ν. Αγίας Παρασκεύης
Стивос Гюлменич Στίβος Свети Георги Ι.Ν. Αγ. Γεωργίου
Василуди Левен Βασιλούδιον „Успение Богородично“ Ι.Ν. Κοιμήσεως της Θεοτόκου
Йеракару Γερακαρού Свети Георги Ι.Ν. Αγ. Γεωργίου
Рождество Богородично Ι.Ν. Γεννήσεως Θεοτόκου[10]
5. Айватово Λητής Айватово Λητή Свети Атанасий Ι.Ν. Αγ. Αθανασίου
„Животворящ източник“ Ι.Ν. Ζωοδόχου Πηγής
„Свети Георги“ Ι.Ν. Αγ. Γεωργίου
Балджа Μελισσοχώρι Свети Георги Ι.Ν. Αγ. Γεωργίου
„Свети Григорий Палама“ Ι.Ν. Αγ. Γρηγορίου Παλαμά
„Свети Трифон“ Ι.Ν. Αγ. Τρύφων
Джумая Μεσαίον „Възнесение Господне“ Ι.Ν. Αναλήψεως του Σωτήρος
Даутли Μονόλοφος „Свети Георги и Свети Нектарий“ Ι.Ν. Αγ.Γεωργίου & Αγ. Νεκταρίου
Ени махала Πετρωτόν „Животворящ източник“ Ι.Ν. Ζωοδόχου Πηγής
Дремиглава Δρυμός „Успение Богородично“ Ι.Ν. Κοιμήσεως της Θεοτόκου
„Света Троица“ Ι.Ν. Αγ. Τριάδος[11]
6. Висока Όσσης Пенде Врисес Хаджи махала Πέντε Βρύσες „Рождество Богородично“ Ι.Ν. Γεννήσεως της Θεοτόκου
Лофискос Кара Омерли Λοφίσκος „Въздвижение на Светия Кръст“ Ι.Ν. Υψώσεως Τιμίου Σταυρού
Висока Όσσα Света Кирана Ι.Ν. Αγ. Κυράνα
Свети Архангели Ι.Ν. Ταξιαρχών
Полидендри Джами махала Πολυδένδριον „Свети Димитър“ Ι.Ν. Αγίου Δημητρίου
Вертискос Берово Βερτίσκος Свети Георги Ι.Ν. Αγ. Γεωργίου
Галини Кучкар Γαλήνη „Свети Атанасий“ Ι.Ν. Αγ. Αθανασίου
Арети Чернак Αρετή „Рождество Богородично“ Ι.Ν.Γεννήσεως της Θεοτόκου
Хоруда Χωρούδα Свети Атанасий Ι.Ν. Αγ. Αθανασίου[12]
7. Рендина Ρεντίνης Рендина Ρεντίνα Ι.Ν. Ζωοδόχου Πηγής „Животворящ източник“
Нимфопетра Чали махала Νυμφόπετρα „Свети Димитър“ Ι.Ν. Αγ. Δημητρίου
Клисали Προφήτης Свети Илия Ι.Ν. Προφήτη Ηλία
Вайохори Ваисли Βαΐοχώρι „Св. св. Константин и Елена“ Ι.Ν. Αγ. Κωνσταντίνου & Ελένης
Вамвакия Βαμβακιά „Свети Пантелеймон“ Ι.Ν. Αγ. Παντελεήμονα
Мегали Волви Голям Бешик Βόλβη Μεγάλη „Свети Апостол Тома“ Ι.Ν. Αποστόλου Θωμά
Микра Волви Малък Бешик Βόλβη Μικρά „Света Параскева“ Ι.Ν. Αγ. Παρασκευής
Микрокоми Гюлджук махала Μικροκώμη „Успение Богородично“ Ι.Ν. Κοιμήσεως της Θεοτόκου[13]
8. Сухо Σοχού Сухо Σοχός Свети Георги Ι.Ν. Ἅγ. Γεωργίου
„Успение Богородично“ Ι.Ν. Κοιμήσεως της Θεοτόκου
Ано Аскос Яникия Ασκός Άνω „Животворящ източник“ Ι.Ν. Ζωοδόχου Πηγής
Като Аскос Яникия Ασκός Κάτω „Свети Николай“ Ι.Ν. Αγ. Νικολάου
Авги Αυγή „Свети Николай“ Ι.Ν. Αγ. Νικολάου
Крионери Граничево Κρυονέριον „Успение Богородично“ Ι.Ν. Κοιμήσεως της Θεοτόκου[14]

МанастириРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Ιερά Μητρόπολη Λαγκαδά. // Εκκλησία της Ελλάδος. Посетен на 21 май 2014 г.
  2. а б в Iστορία. // Ιερός Ναός Αγίου Αθανασίου Λητής. Посетен на 6 януари 2018.
  3. а б Γλαβίνας, Απόστολος. Αρχιερείς της Επισκοπής Αρδαμερίου. „Μακεδονικά“, XX, Εταιρεία Μακεδονικών Σπουδών, 1980. σ. 17. Посетен на 17 май 2016.
  4. Παρούτογλου, Αναστασίου. Ο Μακεδονικός Αγώνας στην Ιερά Μητρόπολη Λαγκαδά, Λητής και Ρεντίνης. // Ιερά Μονή Παντοκράτορος Μελισσοχωρίου. Посетен на 28 февруари 2016.
  5. ΕΤΟΣ 1932. Ι. ΕΚΚΛΗΣΙΑ ΤΗΣ ΕΛΛΑΔΟΣ. // Προσωπική ιστοσελίδα του Μάρκου Μάρκου. Посетен на 1 май 2017.
  6. ΕΤΟΣ 1967. Α. ΟΙΚΟΥΜΕΝΙΚΟΝ ΠΑΤΡΙΑΡΧΕΙΟΝ. // Προσωπική ιστοσελίδα του Μάρκου Μάρκου. Посетен на 1 май 2017.
  7. Αρχιερατική Περιφέρεια Λαγκαδά. // Ιερά Μητρόπολη Λαγκαδά, Λητής και Ρεντίνης. Посетен на 18 август 2016.
  8. Αρχιερατική Περιφέρεια Ασσήρου. // Ιερά Μητρόπολη Λαγκαδά, Λητής και Ρεντίνης. Посетен на 18 август 2016.
  9. Αρχιερατική Περιφέρεια Κολχικού. // Ιερά Μητρόπολη Λαγκαδά, Λητής και Ρεντίνης. Посетен на 18 август 2016.
  10. Αρχιερατική Περιφέρεια Λαγυνών. // Ιερά Μητρόπολη Λαγκαδά, Λητής και Ρεντίνης. Посетен на 18 август 2016.
  11. Αρχιερατική Περιφέρεια Λητής. // Ιερά Μητρόπολη Λαγκαδά, Λητής και Ρεντίνης. Посетен на 18 август 2016.
  12. Αρχιερατική Περιφέρεια Λητής. // Ιερά Μητρόπολη Λαγκαδά, Λητής και Ρεντίνης. Посетен на 18 август 2016.
  13. Αρχιερατική Περιφέρεια Ρεντίνης. // Ιερά Μητρόπολη Λαγκαδά, Λητής και Ρεντίνης. Посетен на 18 август 2016.
  14. Αρχιερατική Περιφέρεια Σοχού. // Ιερά Μητρόπολη Λαγκαδά, Λητής και Ρεντίνης. Посетен на 18 август 2016.