China edcp relief location map.jpg
36.8833° с. ш. 108.7167° и. д.
Льосовото плато на картата на Китай.

Льосовото плато (в тъмно).

Льосовото плато (на китайски: 黃土高原; на пинин: Huángtǔ Gāoyuán) е плато с площ 640 000 km2, разположено около долината на река Уей, в средната част на басейна на река Хуанхъ.[1] Платото има огромно значение в китайската история, тъй като образува люлката на китайската цивилизация, бидейки отговорно за изключителното плодородие на Севернокитайската равнина. Почвата му е описвана като „най-склонната към ерозия на Земята“[2] и усилията за опазването му и управлението на земята му са централен фокус на съвременното китайско селско стопанство.

ИмеРедактиране

Регионът е назован по името на най-отличителната си черта, силно ронливия льос (немска дума за „свободно“), който е отлаган от ветровити бури през годините.[3]

Географска характеристикаРедактиране

Географско положение, граници, големинаРедактиране

Люосовото плато е природна област в Китай, в средната част от басейна на река Хуанхъ и най-вече около десният ѝ приток река Уей. На юг е ограничено от планината Цинлин, на изток – от планината Тайханшан, на север – от пустинното плато Ордос, на северозапад – от река Хуанхъ и пустинята Алашан. В тези си граници заема площ около 640 000 km² (по други данни около 430 000 km²).[4]

Релеф, геоложки строеж, полезни изкопаемиРедактиране

Преобладавщите височини на платото са 1200 – 1500 m. В пределите му обаче има отделни хребети Люпаншан, Хошан (2545 m), Люйляншан, Мяншан (2380 m), Утайшан, Джунтяошан (2367 m), гребените на които на места достигат до 2500 m и повече. В геоложко отношение платото представлява падина, запълнена с мощен слой мезозойски седименти, препокрити с льос. Мощността на льосовата покривка се колебае от 100 до 200 m, а на север – до 250 m. Рохкавите льосови пластове са подложени на интензивна ерозия. Мрежата от оврази в някои райони достига 5 – 6 km/km² и дълбочина до 100 – 150 m. На север преобладават льосовите ридове и възвишения, простиращисе по направление на господстващите ветрове, с обща дълбочина на разчленяване до 300 – 400 m. На юг са развити плоски и хълмисти плата, дълбоко набраздени от оврази. В Льосовото плато се разработват находища на въглища, желязна руда, нефт, горящи шисти, гипс, сол.[4]

Климат, водиРедактиране

Климатът на платото е умерен със суха и студена зима и горещо лято. Средната януарска температура е от -8°С на север до -4°С на юг, а средната юлска – от 22°С на север до 24°С на юг. Годишната сума на валежите варира от 500 mm на изток до 250 mm на северозапад. Голяма част от тях падат по време на летния мусон (юли – септември), предимно под формата на поройни дъждове, стимулиращи развитието на ерозията. Реките често текат в дълбоки дефилета и носят огромно количество наноси. Годишният обем на твърдият отток на река Хуанхъ надолу от платото превишава 1,3 млрд. т.[4]

Почви, растителностРедактиране

Почвите развити върху льосовите наслаги се характеризират с високо плодородие, но в голямата си част те са измити и изнесени от водите. Естествената растителност представена от лесостеп на югоизток и суха степ на северозапад се е съхранила само в местата, които са неудобни за селскостопанска дейност.[4]

ИсторияРедактиране

 
Льосовото плато в провинция Шанси.

Исторически, Льосовото плато предоставя прост, изолиран подслон от студената зима и горещото лято в региона, където жилища, наричани яодонг (窰洞), често са били издълбавани в льоса.[3] През средновековието хората вече отглеждат тук ориз. Някои съвременни семейства все още живеят в този тип подслони и в днешно време.

В миналото този регион е бил важен център на Пътя на коприната.[5] Стоки, превозвани от кервани на запад, включват злато, рубини, жад, текстили, корали, слонови кости и произведения на изкуството. В противоположна посока пътуват бронзови оръжия, кожи, керамики и кора от канела.[6]

По време на земетресението в Шънси през 1556 г., около 830 000 души загиват в резултат от срутващи се льосови кухини.

Селско стопанство и околна средаРедактиране

 
Деградацията на земята води до каньони като този, които разрязват Льосовото плато в Гансу.

Льосовото плато е много плодородно и лесно за обработване през древните времена, което допринася за развитието на ранната китайска цивилизация около платото. Почти цялата територия на платото е земеделски усвоена, като склоновете на височина до 1000 m и повече са изкуствено терасирани. Отглежда се памук, просо, гаолян, пшеница.

Векове обезлесяване и прекомерна паша, влошени от нарастването на населението на Китай, водят до западнала екосистема, опустиняване и бедна местна икономика.

През 1994 г. начинание, познато като „Проект за рехабилитация на басейна на Льосовото плато“, е започнато с цел да се облекчи опустиняването. Ограничен успех е постигнат за част от Льосовото плато, където днес има зелени дървета и храсти. Важен фокус на проекта е да насочи хората, живеещи в платото, да използват по устойчиви начини за живот, като например държането на козите в кошарите, за да не скитат сами и да ерозират меката почва. Засадени са много дървета и природата вече се възстановява в част от платото.[7]

Льосовото плато е образувано през дълъг геоложки период от време и учените са събрали ценна информация относно глобалната промяна на климата от образци, взети от дълбокия слой на почвата.

ИзточнициРедактиране

  1. КИТАЙ • Большая российская энциклопедия – электронная версия
  2. John M. Laflen, Soil Erosion and Dryland Farming, 2000, CRC Press, 736 стр. ISBN 0-8493-2349-5
  3. а б Natural Wonders of the World. United States of America, Reader's Digest Association, Inc, 1980. ISBN 0-89577-087-3. с. 341.
  4. а б в г ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Лëссовое плато, т. 14, стр. 379
  5. Susan Whitfield, Life Along the Silk Road, 2001, University of California Press, 253 стр. ISBN 0-520-23214-3
  6. C. Michael Hogan, Silk Road, North China, The Megalithic Portal, ed. A. Burnham
  7. World Bank, Reengaging in Agricultural Water Management: Challenges and Options, 2006, 218 стр. ISBN 0-8213-6498-7