Любен Гаджев

български боксьор

Любен Гаджев е български състезател, а по-късно и треньор по бокс. Републикански шампион по борба – свободен стил, деен състезател по бокс с множество награди и заслужил треньор на България.

Любен Гаджев
състезател и треньор по бокс
Любен Гаджев като треньор
Любен Гаджев като треньор

Роден
Починал

Националност  България
Работил в Треньор по бокс
Псевдоним Треньор по бокс
Семейство
Съпруга Иванка Гаджева
Деца Марияна Гаджева (1973 г.)
Бойчо Гаджев (1979 г.)
Любен Гаджев в Общомедия

БиографияРедактиране

Любен Гаджев е роден на 21 август 1950 г. в село Секирово, днешен квартал на Раковски. Основното си образование получава в ОУ „Христо Ботев“ в родното си място, а през 1969 г. в Пещера завършва Селскостопански техникум „Петър Ченгелов“. През следващите две години изпълнява военната си служба в спортна рота, национален отбор по бокс в София. През месец април 1972 г. основава „Школа по бокс“ в родния си Раковски.[1] На 25 август 1972 г. се жени за Иванка Гаджева, а през 1973 г. се ражда първото им дете – Марияна. Шест години по-късно, през 1979 г. се ражда и второто им дете – Бойчо.[2]

Спортна кариераРедактиране

Още в основното училище започва да тренира борба – свободен стил. През 1965 г. в София става републикански шампион по борба, след което се запалва по бокса и започва да тренира усилено. Успехите не закъсняват, през 1968 г. става републикански шампион в категория „юноши“ в Бургас за купата на Средните спортни училища (ССУ). През 1969 г. в София печели III място в Спартакиадата за мъже. През същата година, като войник влиза в редиците на СК „ЦСКА“ – София и участва в редица състезания. След като отбива военната си служба, започва да се състезава в редиците на СК „Тракия“ – Пловдив, днешния СК „Ботев“. Участва в множество състезания както в България, така и в чужбина: Унгария, Алжир, Тунис, Италия, Чехия, Полша, Гърция и други.[2]

Треньорска кариераРедактиране

През месец април 1972 г. открива специализирана спортна „Школа по бокс“ към основно училище „Христо Ботев“, като филиал на СК „Локомотив“ и става треньор на първите нейни членове. Още в първите години, в резултат на усилени тренировки и много труд от негова страна, школата се доказва и става една от най-добрите в България. През 1973 г. в Хасково възпитаник на школата – Бончо Гендов става Зонален шампион, а през 1974 г. в Габрово петима възпитаници стават медалисти. За периода, в който е съществувала школата (1972 – 1990 г.) Любен Гаджев и учениците му са участвали в множество състезания, турнири и първенства на регионално и национално ниво и винаги са били шампиони във всички категории. „Школата по бокс“ в Раковски има 78 републикански шампионски титли за „Юноши“ и „Мъже“, не могат да се изброят и вицешампионите. Наградени за „Майстор на спорта“: Иван Гаджев, Милко Стойков, Николай Пашкулов, Любо Загорчев и Петър Лесов. Школата на Любен Гаджев е тренирала възпитаници, които впоследствие са играли за отбори като: „Ботев“ и „Локомотив“ – Пловдив, АФД „Сливен“. Школата има и тридесет възпитаника в ССУ „Васил Левски“ – Пловдив.[3]

През 1976 г. в Русия на Европейското първенство на железничарите, Божидар Дюлгерски печели бронзов медал, а през 1978 г. на Международния турнир по бокс в Албена участниците от „Школата по бокс“ на Раковски печелят един сребърен и два бронзови медала. През 1986 г. на турнира „Странджата“ в София, боксьорът Иван Гаджев е единственият българин, който побеждава кубинец. В Китай, Хонконг на международен турнир през 1987 г., същият печели златен медал. Иван Гаджев е и единственият българин, който побеждава Серафим Тодоров – трикратен световен шампион. Един от най-видните български боксьори – Петър Лесов, също е възпитаник на треньора Любен Гаджев. Под неговите усилени тренировки той става „Шампион на България“ (1974 г.) в категория „юноши“. В категория „мъже“ (48 кг. и 51 кг. – 1979 г.) в Юкохама, Япония става световен шампион, а през 1980 г. Олимпийски шампион в Москва, Русия. Същият има и две европейски титли в Тампере, Финландия и Варна. Друг виден възпитаник на треньора Любен Гаджев е и Йордан Лесов, бронзов медалист в Европейското първенство в Тампере, Финландия и четвърти на Олимпиадата в Москва през 1980 г.[2]

Любен Гаджев е обявяван три пъти за „Най-добър треньор“ на окръжно ниво, три пъти „Най-добър треньор на НРБ“, а през 1980 г. става „Заслужил треньор на НРБ“.[2]

Успехи, награди и признанияРедактиране

Като спортистРедактиране

  • Републикански шампион по борба свободен стил. (1965 г. – София)
  • Републикански шампион по бокс в категория „Юноши“ за купата на ССУ. (1968 г. – Бургас)
  • III място в Спартакиадата за мъже (1969 г. – София)

Като треньорРедактиране

  • Награда за треньор с най-много шампиони (1973 г. – Пловдив)
  • Заслуги в развитието на българския бокс (1974 г. – Пловдив)
  • Принос в развитието на бокса в Пещера (1975 г. – Пещера)
  • Най-добър треньор – юноши младша възраст (1977 г. – Пловдив)
  • Най-добре представил се треньор на „Окръжно първенство по бокс за юноши“ (1977 г. – Пловдив)
  • Грамота за заслуги по случай „Тридесет години организиран бокс в Пещера“ (1985 г. – Пещера)
  • Заслужил треньор на България (1980 г.)

ГалерияРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. История
  2. а б в г * „Автобиография на Любен Гаджев“
  3. Чапански, Н., „Живото наследство на община Раковски“, 2014, ISBN 978-954-92778-3-8
  • Галерия: Личен архив на Любен Гаджев