Отваря главното меню
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в България. За селото в Гора, Косово вижте Любовища (Община Краковища).

Любо̀вище е село в Югозападна България. То се намира в община Сандански, област Благоевград. До 1966 година името на селото е Любовища.[1]

Любовище
View from Lyubovishte.jpg
Общи данни
Население 21 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 6475 km²
Надм. височина 507 m
Пощ. код 2820
Тел. код 07437
МПС код Е
ЕКАТТЕ 44625
Администрация
Държава България
Област Благоевград
Община
   - кмет
Сандански
Атанас Стоянов
(ВМРО-БНД)

ГеографияРедактиране

Село Любовище се намира в планински район.

ИсторияРедактиране

Според академик Иван Дуриданов етимологията на името Любовища е от първоначалния патроним на -ишти от личното име Любо.[2]

В XIX век е предимно българско селище и се числи към Мелнишката каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Либовица (Libovitsa) е посочено като село с 22 домакинства и 70 българи.[3] Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Лебовица живеят 250 души, от които 200 българи-християни и 50 турци.[4]

В началото на XX век цялото село е под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година населението на Лебововища (Lebovovichta) брои 160 българи патриаршисти.[5]

Външни препраткиРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Мичев, Николай, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878-1987“, София, 1989.
  2. Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори. в: Лингвистични студии за Македония, София, МНИ, 1996, стр. 186.
  3. Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г., Македонски научен институт, София, 1995, стр. 140 - 141.
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 190.
  5. D.M.Brancoff. „La Macédoine et sa Population Chrétienne“. Paris, 1905. стр. 192-193