Неаполи (дем Горуша)

градче в Населица
(пренасочване от Ляпчища)
Вижте пояснителната страница за други значения на Неаполи.

Неаполи или Ляпчища или Лапчища (произнасяно в най-близкия български говор Ляпчишча, на гръцки: Νεάπολη, Неаполи, катаревуса: Νεάπολις, Неаполис, до 1928 Λαψίστα, Лапсиста или Λειψίστα, Липсиста[1]) е градче в Република Гърция, част от дем Горуша (Войо) в област Западна Македония. Неаполи има население от 2310 души (2001).

Неаполи
Νεάπολη
— град —
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемГоруша
Географска областНаселица
Надм. височина616 m
Население2285 души (2011 г.)
Неаполи в Общомедия

История редактиране

Етимология редактиране

Макс Фасмер смята, че името Ляпчища е славянско. Според Йордан Заимов и академик Иван Дуриданов името е патроним на -ишти от личното име Лапчо, Лапко, първоначално Хлап от старобългарското      , „слуга“, новобългарското хлапе.[2]

В Османската империя редактиране

 
Жители на Ляпчища по време на Първата световна война

В XIX век Ляпчища е център на казата Населица в Серфидженския санджак на Османската империя. Оттук и алтернативното име на градчето Населица, на турски Населич, на гръцки Анаселица.

Градчето е изцяло гръцкоговорещо, но смесено в конфесионално отношение население. То е най-голямото селище, в което живеят ислямизирани гърци – валахади. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Лапсисти (Lapsisti), Сисанийска епархия, живеят 1800 гърци.[3]

„Слѣдъ 4 1/2 часа стигнахме въ Лапсища, главното мѣсто за окрѫието Анаселица и сѣдалище на каймакаминъ.[4]

И тука населението е мухамеданско, но при все туй официалния езикъ е гръцки.“[5]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Ляпчища има 800 жители гърци християни, 1200 гърци мохамедани и 200 цигани.[6]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Лапчища (Населица) е център на казата Населица в Серфидженския санджак и има 360 къщи, от които 120 гръцки и 240 помашки (гръцки мохамедански).[7]

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Ляпчища (Населич) (Lapsichta Nasselitch) има 600 гърци и 1200 цигани (валахадите).[8]

Според гръцка статистика от 1904 година в Лапсиста живеят 2000 валахади и 200 гърци християни.[9]

В 1906 година е построена църквата „Света Троица“.[10]

В Гърция редактиране

 
Чешма в Неаполи

През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Ляпчища остава в Гърция. В 20-те години мюсюлманските му жители се изселват в Турция и на тяхно място са заселени гърци бежанци от Мала Азия, Източна Тракия и Понт. В 1928 година градчето е със смесено население от местни гърци и бежанци, които са 239 семейства или 978 души.[11]

През 1928 година името на Ляпчища е сменено на Неаполис, в превод нов град.[12]

В 1972 година е завършена църквата „Свети Георги“.[13] В 1981 година на хълм южно от града е построена църквата „Свети Илия“. Осветена е на 22 октомври 1984 година от митрополит Антоний Сисанийски и Сятищки.[14]

В градчето има и стари църкви „Свети Дух“, в югоизточния край и „Свети Николай“.[10]

Прекръстени с официален указ местности в община Неаполи на 31 юли 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Мегала Баирия[15] Μεγάλα Μπαΐρια Мандра Μάνδρα[16] местност на С от Неаполи[15]
Неволя[15] Νεβόλια Адендрон Άδενδρον[16] възвишение на С от Неаполи, на десния бряг на Бистрица[15]
Камошк Καμόσκ Итиес Ίτιές[16]

Личности редактиране

Родени в Неаполи

Бележки редактиране

  1. Πανδέκτης – Μετονομασίες
  2. Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори. в: Лингвистични студии за Македония, София, МНИ, 1996, стр. 183.
  3. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 53. (на френски)
  4. Вайгандъ, Густавъ. Аромѫне: Етнографическо-филологическо-историческо издирвания на тъй наречения народъ македоно-ромѫне или цинцаре. Варна, Издание на П. Хр. Генковъ, 1899. с. 125.
  5. Вайгандъ, Густавъ. Аромѫне: Етнографическо-филологическо-историческо издирвания на тъй наречения народъ македоно-ромѫне или цинцаре. Варна, Издание на П. Хр. Генковъ, 1899. с. 126.
  6. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 272.
  7. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 75. (на македонска литературна норма)
  8. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 226 – 227. (на френски)
  9. Σπανός, Κωνσταντίνος. „Η απογραφή του Σαντζακίου των Σερβίων“, in: „Ελιμειακά“, 48 – 49, 2001.
  10. а б Ιεροί Ναοί και Μoνές της Αγίας Τριάδος (Αγίου Πνεύματος) στο Βόιο // Το Βόιον. Архивиран от оригинала на 2015-01-05. Посетен на 5 януари 2015.
  11. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 2012-06-30 
  12. Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 – 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 2012-06-30 
  13. Ιεροί Ναοί του Αγίου Γεωργίου στο Βόιο // Το Βόιον. Архивиран от оригинала на 2015-01-04. Посетен на 4 януари 2015.
  14. Ιεροί Ναοί του Προφήτη Ηλία στο Βόιο // Το Βόιον. Архивиран от оригинала на 2015-01-03. Посетен на 4 януари 2015.
  15. а б в г По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  16. а б в Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 483. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 147). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Ιουλίου 1969. σ. 1051. (на гръцки)