Мавър

Тази статия е за историческата личност. За етноса вижте Маври.

---

Мавър (Μαύρος) е прабългарски първенец от втората половина на VII век, най-приближеният на Аспаруховия брат Кубер. Предполага се, че е бил негов кавхан или ичиргу боила.

Мавър
български аристократ
Лични данни
Кариера	Обсада на Солун Въстания срещу Юстиниан II
Роден	VII век
Починал	VIII век
Герб

Доколкото познаваме организацията на прабългарите, е трудно да се прецени дали той е заемал поста на съвладетел или на пръв съветник на хана. Във всеки случай се е ползвал с пълното доверие на своя вожд.

Мавър е слабо позната личност в българската история. Това е трудно обясним факт, имайки предвид тясното преплитане на българската и византийската история през втората половина на VII век, развитите дипломатически отношения между двете държави и постоянните им взаимни намеси във вътрешните работи, пространно отразени от всички тогавашни хронисти.

Опит за завладяване на Солун

С името „Обсада на Солун от 685 г.“ е известен опитът на Кубер да превземе втория по големина град във Византия – Солун в съюз със славянските племена. Името е неточно, защото до реална обсада и до военни действия изобщо не се стига. Историята на този опит е следната:

Когато Куберовите подчинени „сермисианци“ – ромеи, започват да бягат от Керамисийското поле в Солун, сред прабългарската върхушка възниква план за завладяването на втория по значение имперски град. Решено е Мавър да пристигне в града, преструвайки се на беглец, да се представи като покорен пред императора и да помогне за пристигането на други лица от обкръжението на Кубер, както и на известен брой войници. След това би трябвало да се предизвикат безредици в самия град и междуособна война. След овладяване на града там следва да пристигне Кубер, който постепенно да привлече на своя страна местните славяни и така да се обособи като самостоятелен владетел.

Византийските хронисти не крият страха си от Мавър, който по думите им бил особено способен, инте­лигентен и находчив човек. Освен своя роден прабългарски език той знае гръцки, латински и славянски. Мавър е „изкусен във всяко отношение и изпълнен с вся­ка дяволска хитрост...“, Ромеите в Солун лесно повярват във враждата му с Кубер и мнимото бягство. Както изглежда, Мавър имитира истинско въстание и се озовава в ромейския град с много свои приближени.

Преценявайки ползата от вът­решния конфликт в прабългарския лагер, приемайки с доверие клетвите и обещанията на Мавър, византийският импе­ратор Юстиниан II „Ринотмет“ го назначава със заповед за ръководител на всички бегълци от лагера на Кубер. Знатният прабългарин получава знаме и висшата титла „консул“. Ромейските власти, изпитва­щи сериозни затруднения с арабите, славяните и двете прабългарски общности (на Аспарух и на Кубер), не крият задоволството си от „измяна­та“ на Мавър. Хората му биват вписани в състава на армията (т. е. получават високи заплати), а началникът им скоро придобива изключителна обществена тежест. Някои от ромеите знаят или се досещат какъв е неговият замисъл, като твър­дят, че на човек, „който никога не е спазвал честна дума... и е разорил много места и наро­ди“, не бива да се вярва.

Мавър обаче има свой шпионаж от доверени хора, от които научава всичко за действията и доносите на „клеветни­ците“. Използвайки прерогативите си, той ги наказва направо със смърт, а жените и децата им продава в робство. Става така, че мнозина солунчани узнават за намеренията на прабългарския първенец, но не смеят да съобщят на властите, опасявайки се от разправа. Наред с високия пост и обществено положение Мавър не е за подценяване и във военно отношение. Той е начело на голяма военна сила от „сермисианци и прабългари“, като всички командири (стотници, петдесетници и десетници) са подбирани лично от него. Извън съмнение е, че това е представлявала една елитна военна част, добре подготвена и безусловно вярна на своя командир.

Планът за овладяване на Солун е задействан в нощта срещу Великден, когато в града цари празнична су­матоха, а голяма част от жителите са в църквите. Снизената бдителност би трябвало да позволи на опитните му хора да предизвикат безредици, пожари и паника, което би помогнало за бързото завземане на града и крепостните му стени. След това вече идват решителните действия на Кубер. Както изглежда обаче, въпреки пре­вантивните мерки Мавър не успява да ликвидира „доносниците“ в своя лагер. „Изтичането на информация“ е този път оценено от властите, но те предприемат контрамерките си в пълна тайна. Изглежда съществуват опасения, че при опит за арест Кубер пак би могъл с военната си сила да се окаже победител. Информи­ран е и самият император, който нарежда на флотския началник Сисиний да акостира на пристанището в самото навечерие на Великденските празници. Когато ненадейно се поя­вяват корабите на Сисиний (византисйките хронисти отдават идването му в Солун на „чудодейната“ намеса на св. Димитър – закрилникът на гра­да), за Мавър става ясно, че планът е пред провал. Мавър уж е „обхванат от страх и отчаяние“, поради което се разболява. Всъщност съобрази­телният прабългарин се опитва така да разсее съмненията. Той прекарва на легло „много дни“, а Сисиний го посещава всеки ден и се грижи за него. Дали тези „грижи“ и „успокои­телни думи и клетви“ не са били нещо като надзор над заподозрения, не става ясно. Така или иначе властите не се добират до категорични доказателства за измяна. Мавър не е наказан, но все пак е решено той и хората му да бъдат изведени от Солун.

След като Мавър оздравял от „болестта“, Сиси­ний му заповядва да се разположи извън града. Тук „керамисийците“ („сермисианци и прабълга­ри“) прекарват много време заедно с моряците на Сисиний. Целта е била да бъдат приети нови бегълци от хората на Кубер, както и от страна на околните славяни. Очевидно Мавър се подчинява на тази заповед, защото все още смята, че като „вътрешно лице“ в империята би бил по-полезен на съплеменниците си, отколкото ако отново се завърне при Кубер. Междувременно обаче пристига заповед на императора. Мавър и хората му са откарани с корабите на Сиси­ний в Константинопол. Така завършва неус­пешният опит на Мавър и Кубер да превземат Со­лун, който да стане столица на втората българска държава на Балканите. Приема се, че това ста­ва ок. 686 – 687 г.

Привличане към Византийската аристокрация

Оловен печат на Мавър

Случаят със Солун съвсем не поставя край на Мавровата кариера във Византия. Нещо повече, императорът го издига в сан патриций, даван обикновено на най-знатните ромеи и чужди владетели (напр. хан Кубрат, а по-късно хан Телериг, знаменитият Карл Велики и др.).

За то­ва свидетелстват три негови печата. Първият Печат на Мавър е от края на VII век и гласи: „Мавър, патриций и архонт на сермисианите и българите“. В качес­твото си на такъв Мавър е назначен в Тракия. Както става ясно в последно време, тези „Куберови прабългари“, които ръководи Мавър, са били по­селени в Стримон – в поречието на река Струма и отчасти в Родопите. Няма сигурни данни, които да помогнат за точното датиране на това събитие, но вероятно става дума за 688 —689 г.

Прабългаринът – „патриций и архонт“ обаче и сега намира начин да поднови и под­държа тайните си връзки с Кубер. Той отново „кроял планове срещу империята“, като дори замисля покушение против живота на импера­тора. Този нов заговор е разкрит от неизвес­тния по име син на прабългарския първенец, който е роден от неговата съпруга византийка. Реши­телното доказателство е поведението на Кубер – той „не беше докоснал никого от хората или нещата (имуществата) на Мавър, а дори отдаваше на жените му същата почит, която имаха по-рано, та дори и по-голяма“. Последното показва, че преди да отиде в Солун и стане християнин, Мавър е бил езичник и многоженец (с положителност знаем, че няколко жени има и Крум, което явно важи за прабългарската знат въобще). Тази подроб­ност, изнесена от сина на Мавър, убеждава импера­тора в неговата виновност. Той е арестуван, лишен от високата си служба и звания и поста­вен да живее под стража в едно от столичните предградия.

Колко време Мавър е в немилост, не е ясно, но при повторното царуване на Юстиниан II (705— 711) той отново излиза на политическата сцена. Знаем, че „носоотрязаният император“ не е подкре­пян от „чичовците“ на Тервел (Кубер или негови­те наследници) при българската акция в 705 г. В този смисъл Маъвр би могъл да дължи реабилитацията си и на хана в Плиска, което още веднъж говори за тесните връзки между „Аспарухови“ и „Куберови“ прабългари.

Участие в обсадата на Херсон

В 711 г., желаейки да накаже жителите на „задморската територия“ Херсон (част от днешния Кримски полуостров), Юстиниан II изпраща наказател­на експедиция начело с патрицияите Мавър и Стефан. Те командват огромна флота, трябва­ да превземат града и да поставят начело на управлението доведения от тях спатарий (мечоносец, гвардеец) Илия. Мавър и помощникът му влизат в град Херсон, без да им бъде оказана съпротива, като подлагат населението на жестоки репресии. Много хора са избити, включително седем от градските първенци. Те са ока­чени на специални колела и Херсон и буквално опечени над голям огън. Други двайсет са завързани за един напълнен с камъни стар кораб и удаве­ни в морето, при това заедно със семействата си. Четиридесет най-знатни мъже, вкл. градс­кият управител и хазарският наместник („тудун“), са изпратени оковани в Константинопол. Според Теофан, който се стреми да очерни Юстиниан II, императорът не бил доволен от репресиите (сторили му се твър­де меки...) и заповядал на Мавър и хората му да се завърнат обратно. През октомври 711 г. те от­плават назад, но в открито море, през нощта, флотата е връхлетяна от страшна буря – загинали хиляди хора, но Мавър остава между живите. Междувременно жителите на Херсон въстават, а на тяхна страна преминава и спатарият Илия. Научавайки за този бунт, Юсти­ниан II избива децата на Илия, а жена му омъжва насила за своя готвач индиец.

Пратена е нова флота, чиито началници са допуснати в Херсон и с измама избити. Юстиниан II изпада в ярост и този път изпраща отново Мавър („по прозвище Бес“, т. е. живеещ там, където няко­га било тракийското племе беси – горното течение на Марица и Родопите). Мавър би трябвало да разруши града до основи и да унищожи всичките му жители. По тази причина той получава все­възможна обсадна техника (тарани, каменомети и т.н.), с които събаря двете главни бойни кули. Херсон обаче получава военна помощ от страна на хазарския хаган и прабългаринът решава да сключи примирие.

Участие във византийските междуособици

Мавър преценява променената обстановка след въстанието в Херсон и преминава на страната на бунтовни­ците, като подкрепя издигнатия от тях за им­ператор Филипик Вардан (711 – 713). В това от­ношение навярно му помагат връзките със спатария Илия още от първия военноморс­ки поход.

Както изглежда, Юстиниан II очаква такъв завой в поведението на Мавър. Получавайки извес­тията за въстанието в Херсон и за действията на Филипик Вардан, той напуска столицата и се отправя към Синоп в Мала Азия, на черноморс­кото крайбрежие. Може би императорът очак­ва тук флотата на Мавър, с която да се противо­постави на бунтовниците. Когато е в Синоп обаче, той сам вижда, че корабите с опънати платна отиват към столицата Константинопол. Изпратената от хан Тервел военна помощ също се оказва напразна и Юстиниан II е свален.

По понятни причини Мавър е сред най-приближе­ните на Филипик Вардан. Именно нему узурпа­торът възлага да убие Тиберий – сина на Юс­тиниан II, потърсил убежище (според т. нар. Азилно право) в една от столичните църкви. Доскорошният езичник без колебание нахлува с хората си в храма и заповядва да смъкнат от Тиберий свещените предмети (вероятно кръстове, икони и други реликви на христианския култ, които той е окачил по себе си). Довчерашният престолонаследник е екзекутиран на една от крепостните кули. Това е и последното сведе­ние за Мавър, в чието лице виждаме един от първи­те (на практика първия!) прабългари, играли значи­ма роля във вътрешните дела на Византия.

Датата на смъртта му не е известна.

Вижте също

• Печат на Мавър
• Обсада на Солун (685)

Източници

• Златарски, В. „История“. Т. 1. Ч. 2, стр. 218 сл.;
• Петров, П. „Образуване на българската държава“, стр.296 – 309;
• Бешевлиев, В. „Първобългари. История.“ стр.51 —54;
• Юруков, Й. „Мавър от писмените извори и печатите“ – Векове, 1980, № 3, стр. 5 – 12.
• Андреев, Лазаров, Павлов, „Кой кой е в Средновековна България“ – Просвета, 1994., стр. 246 – 248.