Отваря главното меню

Филипик Вардан (на гръцки: Φιλιππικός Βαρδάνης) е византийски император в периода 711 до 713 година. Филипик имал истинско име Вардан и бил син на аристократа Никифор, който бил от арменски произход.

Филипик Вардан
византийски император
Solidus-Philippicus-sb1447.3.jpg
Солид с изображение на Филипик Вардан
Лични данни
Управление 711713
Роден
неизв.
неизв.
Починал
неизв.
Филипик Вардан в Общомедия

Осланяйки се на подкрепата на монотелистката партия, той предявил претенции към трона при избухането на първото голямо въстание срещу Юстиниан II. Това довело до заточението му в Кефалония от Тиберий III Апсимар и след това до неговото заточение, по заповед на Юстиниан II, в Херсон. Там Вардан приема името Филипик и успешно подтива жителите на бунт с помощта на хазарите. Бунтовниците обсадили Константинопол и Юстиниан II избягал (скоро след това бил убит по политически причини, неспособен да събере поддръжници в провинциите). Филипик се възкачил на трона.

Сред първите му действия са замяната на патриарх Кир I Константинополски с фаворита му Йоан VI Константинополски, член на неговата секта и призоваването към conciliabulum на Източните епископии, който отменил каноните на Шести Вселенски събор. Филипик бил убеден монотелит. В отговор Римската църква отказала да признае новия император и патриарха.

Междувременно българският хан Тервел достигнал стените на Константинопол през 712 година. Когато Филипик прехвърлил армията да контролира Балканите, Омаядският халифат начело с Ал-Валид I направил набези срещу слабата защита в Мала Азия.

В края на май 713 година Опсикийските войски се разбунтували в Тракия. Някои от техните офицери проникнали в императорския дворец и ослепили Филипик на 3 юни 713 година. Той бил наследен за кратко от своя главен секретар Артемий, който бил провъзгласен за император под името Анастасий II.

Външни препраткиРедактиране