Майкъл Гамбън
Сър Майкъл Джон Гамбън, CBE (на английски: Michael John Gambon) е английски театрален, телевизионен и филмов актьор от ирландски произход, носител на награда „Сателит“, три награди „Лорънс Оливие“[2] и четири награди на „БАФТА“, номиниран е за „Тони“,[3] „Сатурн“, „Златен глобус“ и две награди „Еми“.[4] Известни филми с негово участие са „Готвачът, крадецът, неговата жена и нейният любовник“, „Вътрешен човек“, „Слийпи Холоу“, „Госфорд парк“, „Али Джи в Парламента“, „Свободна територия“, филмовата поредица за „Хари Потър“, „Поличбата 666“, „Книгата на Илай“, сериалите „Пеещият детектив“, „Съпруги и дъщери“ и други.
| Майкъл Гамбън Michael Gambon | |
|---|---|
| британски актьор | |
 | |
| Роден |
19 октомври 1940 г.
|
| Националност |  Ирландия Англия |
| Учил в | Кралска академия за драматично изкуство[1] |
| Работил в | актьор |
| Актьорска кариера | |
| Активност | 1962-днес |
| Награди на БАФТА | Най-добър телевизионен актьор: 1987 „Пеещият детектив“ 2000 „Съпруги и дъщери“ 2001 „Longitude“ 2002 „Perfect Strangers“ |
| Други награди | Най-добър актьорски състав: 2002 „Сателит“ за „Госфорд парк“ |
| Семейство | |
| Съпруга | Ан Милър (ж. 1962; разделени) |
| Партньор | Филипа Харт (2000-днес) |
| Деца | 3 |
| Уебсайт | |
| Майкъл Гамбън в Общомедия | |
Майкъл Гамбън е командор на Британската империя от 1990 г.[5] и рицар-бакалавър от 1998 г. заради приноса му към драматургията.[6]
БиографияРедактиране
Майкъл Гамбън е роден на 19 октомври 1940 г. в Дъблин, Ирландия.[7] Баща му Едуард Гамбън е инженер, а майка му Мери е шивачка.[8] Когато е на пет години семейството му се мести в Лондон, където баща му взима участие във възстановяването на града след опустошенията от Втората световна война.[8] В този период Майкъл получава британско гражданство, което му позволява по-късно да получи реално рицарско звание, а не почетно.[8][9]
Майкъл е отгледан в католическата вяра и учи в йезуитското училище „Св. Алоизий“ в квартал Съмърс Таун, Лондон, където служи при олтара по време на католическите меси.[9] По-късно се премества в колеж „Св. Алоизий“ в квартал Хайгейт в Лондон, възпитаници на който са и британския актьор Питър Селърс и футболиста Джо Коул.[9][10] Напуска колежа на петнадесетгодишна възраст без да е получил квалификация.[8] За да се изхранва постъпва на работа като чирак в инженерната компания „Викърс-Армстронг“.[8] На 21 години вече е квалифициран инженер.[7][8] По време на чиракуването си, учи актьорско майсторство в Кралска академия за драматично изкуство. Дипломира се с бакалавърска степен.[7][8]
През 1962 г. се жени за Ан Милър. Семейството живее в Грейвсенд, Кент.[11] Те имат един син на име Фъргюс.[11] По време на снимките на филма „Госфорд парк“, Гамбън представя актрисата Филипа Харт като своя партньорка.[12] След като се разкрива, че Харт е бременна от британския актьор, Гамбън се премества да живее при нея.[12] Харт и Гамбън имат две деца.[13] Официално той не разведен със съпругата си Ан Милър, но са разделени.[11]
КариераРедактиране
Професионалният му театрален дебют е през 1962 г. в „Отело“.[14] В театъра е забелязан от сър Лорънс Оливие, който го взима в новосформираната трупа на Националния театър.[7] Гамбън остава с трупата четири години, преди да се присъедини към Бирмингамската репертоарна трупа.[7][8][14][15]
За официален дебют в киното се счита ролята му във филмът „Отело“ (1965).[7] Гамбън се появява предимно в епизодични роли във филми и сериали до края на 80-те години, когато започва да печели признание за работата си, с участието си във филми като „Готвачът, крадецът, неговата жена и нейният любовник“.[16] Гамбън продължава филмовата си кариера в редица разнообразни продукции като „Незначителен мъж“, „Играчки“, „Вътрешен човек“ и „Слийпи Холоу“.[16]
Известен е сред по-младата аудитория с ролята на проф. Албус Дъмбълдор от третия филм до края в поредицата филми за „Хари Потър“.
Избрана филмографияРедактиране
| година | филм | оригинално заглавие | роля | режисьор |
|---|---|---|---|---|
| 1989 | Готвачът, крадецът, неговата жена и нейният любовник | The Cook, the Thief, His Wife & Her Lover | Алберт Спика, „Крадецът“ | Питър Грийнауей |
| 1992 | Играчки | Toys | генерал-лейтенант Лиланд Зево | Бари Левинсън |
| 1999 | Слийпи Холоу | Sleepy Hollow | Балтус Ван Тасело | Тим Бъртън |
| 1999 | Вътрешен човек | The Insider | Томас Сандефур | Майкъл Ман |
| 2001 | Госфорд парк | Gosford Park | Уилям Маккордъл | Робърт Олтмън |
| 2004 | Морски живот със Стив Зису | The Life Aquatic with Steve Zissou | Осеари Дракулаис | Уес Андерсън |
| 2004 | Хари Потър и Затворникът от Азкабан | Harry Potter and the Prisoner of Azkaban | Албус Дъмбълдор | Алфонсо Куарон |
| 2005 | Хари Потър и Огненият бокал | Harry Potter and the Goblet of Fire | Албус Дъмбълдор | Майк Нюел |
| 2006 | Поличбата 666 | The Omen: 666 | свещеник Спилето | Джон Мур |
| 2007 | Хари Потър и Орденът на феникса | Harry Potter and the Order of the Phoenix | Албус Дъмбълдор | Дейвид Йейтс |
| 2008 | Хари Потър и Нечистокръвния принц | Harry Potter and the Half-Blood Prince | Албус Дъмбълдор | Дейвид Йейтс |
| 2009 | Фантастичният господин Фокс | Fantastic Mr. Fox | Франклин Бийн | Уес Андерсън |
| 2010 | Речта на краля | The King's Speech | Крал Джордж V | Том Хупър |
| 2010 | Хари Потър и Даровете на Смъртта: Първа част | Harry Potter and the Deathly Hallows-Part 1 | Албус Дъмбълдор | Дейвид Йейтс |
| 2011 | Хари Потър и Даровете на Смъртта: Втора част | Harry Potter and the Deathly Hallows-Part 2 | Албус Дъмбълдор | Дейвид Йейтс |
| 2016 | Старата гвардия | Dad's Army | Редник Годфри | Оливър Паркър |
| 2017 | Довереникът на кралицата | Victoria and Abdul | Лорд Солсбъри | Стивън Фриърс |
| 2017 | Kingsman: Златният кръг | Kingsman: The Golden Circle | Артър | Матю Вон |
БележкиРедактиране
- ↑ Michael Gambon Biography. //
- ↑ List of winners 1976 – 2013. // olivierawards.com. Посетен на 30 октомври 2014. (на английски) Архив на оригинала от 2014-09-03 в Wayback Machine.
- ↑ 1997 Tony Award Winners and Nominees. // www2.broadwayworld.com. Посетен на 16 юли 2015. (на английски) Архив на оригинала от 2015-07-17 в Wayback Machine.
- ↑ Michael Gambon Awards. // IMDb. Посетен на 22 октомври 2014. (на английски)
- ↑ брой: 51981, страница:7. // The London Gazette, 29 декември 1989. Посетен на 22 октомври 2014. (на английски)
- ↑ брой: 54993, страница:1–2. // The London Gazette, 30 декември 1997. Посетен на 22 октомври 2014. (на английски)
- ↑ а б в г д е Michael Gambon – Biography. // Biography.com. Посетен на 29 октомври 2014. (на английски)
- ↑ а б в г д е ж з Michael Gambon Bio. // Starpulse. Архивиран от оригинала. Посетен на 29 октомври 2014. (на английски)
- ↑ а б в Michael Gambon – Biography. // talktalk.co.uk. Посетен на 29 октомври 2014. (на английски)
- ↑ St Aloysius do old boy Joe proud. // в-к Съндей Мирър. Посетен на 30 октомври 2014. (на английски) Архив на оригинала от 2013-05-12 в Wayback Machine.
- ↑ а б в Sir Michael Gambon, becomes a father again – with his mistress. // в-к Дейли Мейл. Посетен на 30 октомври 2014. (на английски)
- ↑ а б Why was Dumbledore visiting the wife. // в-к Дейли Мейл. Посетен на 30 октомври 2014. (на английски)
- ↑ Sir Michael Gambon becomes a father at 68. // Telegraph.co.uk. Посетен на 30 октомври 2014. (на английски)
- ↑ а б Michael Gambon biography and filmography. // tribute.ca. Посетен на 30 октомври 2014. (на английски)
- ↑ Michael Gambon. // listal.com. Посетен на 30 октомври 2014. (на английски)
- ↑ а б Michael Gambon Biography. // Rotten Tomatoes. Посетен на 30 октомври 2014. (на английски)
