Сър Майкъл Джон Гамбън, CBE (на английски: Michael John Gambon) е английски театрален, телевизионен и филмов актьор от ирландски произход, носител на награда „Сателит“, три награди „Лорънс Оливие“[2] и четири награди на „БАФТА“, номиниран е за „Тони“,[3]Сатурн“, „Златен глобус“ и две награди „Еми“.[4] Известни филми с негово участие са „Готвачът, крадецът, неговата жена и нейният любовник“, „Вътрешен човек“, „Слийпи Холоу“, „Госфорд парк“, „Али Джи в Парламента“, „Свободна територия“, филмовата поредица за „Хари Потър“, „Поличбата 666“, „Книгата на Илай“, сериалите „Пеещият детектив“, „Съпруги и дъщери“ и други.

Майкъл Гамбън
Michael Gambon
британски актьор
Роден
НационалностFlag of Ireland.svg Ирландия
Flag of England.svg Англия
Учил вКралска академия за драматично изкуство[1]
Работил вактьор
Актьорска кариера
Активност1962-днес
Награди на БАФТАНай-добър телевизионен актьор:
1987 „Пеещият детектив“
2000 „Съпруги и дъщери“
2001 „Longitude“
2002 „Perfect Strangers“
Други наградиНай-добър актьорски състав:
2002 „Сателит“ за „Госфорд парк
Семейство
СъпругаАн Милър
(ж. 1962; разделени)
ПартньорФилипа Харт
(2000-днес)
Деца3
Уебсайт
Майкъл Гамбън в Общомедия

Майкъл Гамбън е командор на Британската империя от 1990 г.[5] и рицар-бакалавър от 1998 г. заради приноса му към драматургията.[6]

БиографияРедактиране

Майкъл Гамбън е роден на 19 октомври 1940 г. в Дъблин, Ирландия.[7] Баща му Едуард Гамбън е инженер, а майка му Мери е шивачка.[8] Когато е на пет години семейството му се мести в Лондон, където баща му взима участие във възстановяването на града след опустошенията от Втората световна война.[8] В този период Майкъл получава британско гражданство, което му позволява по-късно да получи реално рицарско звание, а не почетно.[8][9]

Майкъл е отгледан в католическата вяра и учи в йезуитското училище „Св. Алоизий“ в квартал Съмърс Таун, Лондон, където служи при олтара по време на католическите меси.[9] По-късно се премества в колеж „Св. Алоизий“ в квартал Хайгейт в Лондон, възпитаници на който са и британския актьор Питър Селърс и футболиста Джо Коул.[9][10] Напуска колежа на петнадесетгодишна възраст без да е получил квалификация.[8] За да се изхранва постъпва на работа като чирак в инженерната компания „Викърс-Армстронг“.[8] На 21 години вече е квалифициран инженер.[7][8] По време на чиракуването си, учи актьорско майсторство в Кралска академия за драматично изкуство. Дипломира се с бакалавърска степен.[7][8]

През 1962 г. се жени за Ан Милър. Семейството живее в Грейвсенд, Кент.[11] Те имат един син на име Фъргюс.[11] По време на снимките на филма „Госфорд парк“, Гамбън представя актрисата Филипа Харт като своя партньорка.[12] След като се разкрива, че Харт е бременна от британския актьор, Гамбън се премества да живее при нея.[12] Харт и Гамбън имат две деца.[13] Официално той не разведен със съпругата си Ан Милър, но са разделени.[11]

КариераРедактиране

Професионалният му театрален дебют е през 1962 г. в „Отело“.[14] В театъра е забелязан от сър Лорънс Оливие, който го взима в новосформираната трупа на Националния театър.[7] Гамбън остава с трупата четири години, преди да се присъедини към Бирмингамската репертоарна трупа.[7][8][14][15]

За официален дебют в киното се счита ролята му във филмът „Отело“ (1965).[7] Гамбън се появява предимно в епизодични роли във филми и сериали до края на 80-те години, когато започва да печели признание за работата си, с участието си във филми като „Готвачът, крадецът, неговата жена и нейният любовник“.[16] Гамбън продължава филмовата си кариера в редица разнообразни продукции като „Незначителен мъж“, „Играчки“, „Вътрешен човек“ и „Слийпи Холоу“.[16]

Известен е сред по-младата аудитория с ролята на проф. Албус Дъмбълдор от третия филм до края в поредицата филми за „Хари Потър“.

Избрана филмографияРедактиране

година филм оригинално заглавие роля режисьор
1989 Готвачът, крадецът, неговата жена и нейният любовник The Cook, the Thief, His Wife & Her Lover Алберт Спика, „Крадецът“ Питър Грийнауей
1992 Играчки Toys генерал-лейтенант Лиланд Зево Бари Левинсън
1999 Слийпи Холоу Sleepy Hollow Балтус Ван Тасело Тим Бъртън
1999 Вътрешен човек The Insider Томас Сандефур Майкъл Ман
2001 Госфорд парк Gosford Park Уилям Маккордъл Робърт Олтмън
2004 Морски живот със Стив Зису The Life Aquatic with Steve Zissou Осеари Дракулаис Уес Андерсън
2004 Хари Потър и Затворникът от Азкабан Harry Potter and the Prisoner of Azkaban Албус Дъмбълдор Алфонсо Куарон
2005 Хари Потър и Огненият бокал Harry Potter and the Goblet of Fire Албус Дъмбълдор Майк Нюел
2006 Поличбата 666 The Omen: 666 свещеник Спилето Джон Мур
2007 Хари Потър и Орденът на феникса Harry Potter and the Order of the Phoenix Албус Дъмбълдор Дейвид Йейтс
2008 Хари Потър и Нечистокръвния принц Harry Potter and the Half-Blood Prince Албус Дъмбълдор Дейвид Йейтс
2009 Фантастичният господин Фокс Fantastic Mr. Fox Франклин Бийн Уес Андерсън
2010 Речта на краля The King's Speech Крал Джордж V Том Хупър
2010 Хари Потър и Даровете на Смъртта: Първа част Harry Potter and the Deathly Hallows-Part 1 Албус Дъмбълдор Дейвид Йейтс
2011 Хари Потър и Даровете на Смъртта: Втора част Harry Potter and the Deathly Hallows-Part 2 Албус Дъмбълдор Дейвид Йейтс
2016 Старата гвардия Dad's Army Редник Годфри Оливър Паркър
2017 Довереникът на кралицата Victoria and Abdul Лорд Солсбъри Стивън Фриърс
2017 Kingsman: Златният кръг Kingsman: The Golden Circle Артър Матю Вон

БележкиРедактиране

  1. Michael Gambon Biography. //
  2. List of winners 1976 – 2013. // olivierawards.com. Посетен на 30 октомври 2014. (на английски) Архив на оригинала от 2014-09-03 в Wayback Machine.
  3. 1997 Tony Award Winners and Nominees. // www2.broadwayworld.com. Посетен на 16 юли 2015. (на английски) Архив на оригинала от 2015-07-17 в Wayback Machine.
  4. Michael Gambon Awards. // IMDb. Посетен на 22 октомври 2014. (на английски)
  5. брой: 51981, страница:7. // The London Gazette, 29 декември 1989. Посетен на 22 октомври 2014. (на английски)
  6. брой: 54993, страница:1–2. // The London Gazette, 30 декември 1997. Посетен на 22 октомври 2014. (на английски)
  7. а б в г д е Michael Gambon – Biography. // Biography.com. Посетен на 29 октомври 2014. (на английски)
  8. а б в г д е ж з Michael Gambon Bio. // Starpulse. Архивиран от оригинала. Посетен на 29 октомври 2014. (на английски)
  9. а б в Michael Gambon – Biography. // talktalk.co.uk. Посетен на 29 октомври 2014. (на английски)
  10. St Aloysius do old boy Joe proud. // в-к Съндей Мирър. Посетен на 30 октомври 2014. (на английски) Архив на оригинала от 2013-05-12 в Wayback Machine.
  11. а б в Sir Michael Gambon, becomes a father again – with his mistress. // в-к Дейли Мейл. Посетен на 30 октомври 2014. (на английски)
  12. а б Why was Dumbledore visiting the wife. // в-к Дейли Мейл. Посетен на 30 октомври 2014. (на английски)
  13. Sir Michael Gambon becomes a father at 68. // Telegraph.co.uk. Посетен на 30 октомври 2014. (на английски)
  14. а б Michael Gambon biography and filmography. // tribute.ca. Посетен на 30 октомври 2014. (на английски)
  15. Michael Gambon. // listal.com. Посетен на 30 октомври 2014. (на английски)
  16. а б Michael Gambon Biography. // Rotten Tomatoes. Посетен на 30 октомври 2014. (на английски)

Външни препраткиРедактиране