Майолика
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |  |
Майоликата (на италиански: maiolica) е разновидност на керамиката.
Произвежда се от естествено оцветена лекотопима глина. Изделията се декорират с калаена глазура. От майолика се изработват както съдове, така и монументални скулптурни изображения.
Изработката на майолика е съществувала от преди няколко хилядолетия в Египет, Вавилон и други страни на Древния Изток. През Средновековието тази техника прониква от страните от Средна, Централна и Предна Азия в Европа. В Италия майоликата попада от мавританска Испания през остров Майорка, от името на който дошло и названието майолика. Техниката се разпространила в Италия през 15 век и достигнала своя разцвет през 17 век.
Италианска майолика се различава според града, където е направена. Най-важните градове в това отношение са Венеция и Урбино.
Изделията от майолика се изпичат преди глазирането им при температура 950 Со, а след глазирането им при 1000 – 1100 Со. По своите свойства майоликата е подобна на фаянса.
- През 2003 г. британски музей е платил 400 000 долара за чиния от майолика от 16 век, дело на художника Франческо Урбино – един от най-добрите ренесансови творци на Италия, работили върху керамика. [1] Архив на оригинала от 2005-08-24 в Wayback Machine.
Майолика през възраждането и съвремиетоРедактиране
Синьобяла ваза, Флоренция, 1430. Лувър
Фаенца, 1510 – 30 (Художествен музей Уолтърс)
Фаенца, 1520 -47 (Художествен музей Уолтърс)
Майоликски чинии.
Сводът на главния вход на Санктпетербургската джамия. Майоликата е под формата на мукарни.
Модерни плочки от Дерута.
Модерна чиния от Калтаджироне, Сицилия.
Модерна ваза от Сицилия.
Съвременна чиния от Фаенца, адаптирана към традиционното японско изкуство.
