Македонски българи

Българи от географския регион Македония
Вижте пояснителната страница за други значения на Македонци.

Македонците[1] или Македонските българи[2], понякога наричани Македоно-българи,[3] Македо-българи[4] или Българо-македонци,[5] са регионална етнографска група на етническите българи[6][7][8], населяващи или произхождащи от географската област Македония. Днес, голямата част от това население е съсредоточена в Благоевградска област в България, но немалка част е разпространена в останалите части на страната и в диаспората.

Македонски българи
MacedonianBulgarsDrivenIntoExile.jpg

ИсторияРедактиране

Славяноговорящото население в областта Македония винаги е наричано българско, както между себе си, така и от чужденците, и с това име те са известни поне от началото на X век[9][10][11] до средата на XX век.[12] Според Енциклопедия Британика (11 издание), в началото на XX век македонските българи са мнозинството от населението на цялата област Македония, тогава част от Османската империя.[13] Дейността на Българската екзархия тогава цели да разграничи българите от гръцките и сръбските популации на етническа и лингвистична основа, осигурявайки откритото отстояване на българската национална идентичност.[14] Едно основно различие между политическите програми на местната интелигенция обаче е ясно. Македонските гърци и сърби следват изцяло директивите на съответните центрове на национална агитация, докато за българите понятието македонец придобива значението на определена политическа лоялност, която постепенно се надгражда до определено чувство на регионална идентичност.[15]

Балканските войни 1912 - 1913 година и Първата световна война 1914 - 1918 година оставят областта Македония разделена между Гърция, Сърбия и България и довеждат до значителни промени в етническия ѝ състав. Първоначалният ефект от това разделяне е националистическите кампании в областите под гръцка и сръбска администрация, които прогонват българските духовници и учители, затварят българските училища и църкви. Впоследствие значителна част от славянското население на Гръцка (Егейска Македония) и Сръбска (Вардарска Македония) се изселват в България или са принудително заселени там според клаузите на международни договори (Ньойски договор и Спогодба „Калфов-Политис“). В Гърция македонските славяни са определени като „Гърци славофони“, докато в Сърбия (по-късно Югославия) са третирани като „южни сърби“. И в двете държави училищата и различните медии са използвани, за да разпространяват националните идеологии и идентичност, а също и езика на новите управляващи народи. Тези културни мерки са подсилети със стъпки за промяна на състава на населението: сръбски колонисти са заселени във Вардарска Македония, докато в Гръцка Македония масово са заселени гръцки бежанци от Мала Азия, което в значителна степен превръща славянското население в малцинство.[16]

Въпреки някои опити за разграничаване на идентичността на македонските славяни от българите от края на XIX век и въпреки мъглавяното национално съзнание на известна част от славяните в Македония, повечето изследователи смятат, че мнозинството от тях запазват българското национално чувство поне до средата на 40-те години на XX век, когато българските войски заемат по-голямата част от тези територии и са посрещнати като освободители.[17] Пробългарските чувства сред метните славяни преобладава както в Гърция, така и в Югославия.[18] След края на Втората световна война и българското оттегляне от тези земи, на база силното регионално македонско самосъзнание започва процес на етногезенис, в който е формирана отделна македонска идентичност.[19] Като цяло се приема, че преди това значително македонско самосъзнание не съществува.[20][21][22] По това време дори политическите организации на македонските славяни в емиграция като Македонската патриотична организация също подкрепят идеята, че македонските славяни са българи.[23] Процесът по изграждане на нацията е политически мотивиран и по-късно подсилен от силния антибългаризъм и проюгославизма.[24] Новите власти започват политика за премахване на всякакво българско влияние и създават различно славянско самосъзнание, което ще насърчи идентификацията с Югославия.[19]

Със създаването на Социалистическа република Македония са взети мерки, които да превъзмогнат пробългарските чувства сред населението.[25] До края на десетилетието хората с открито българско самосъзнание са преследвани и потискани.[25][26] Според български източници повече от 100 000 души са арестувани и около 1 200 видни българи са осъдени на смърт.[25][26] В допълнение, непоследователната политика по отношение на македонските българи на БКП от това време, оставя объркани множеството независими изследователи и наблюдатели, включително част от населението в Пиринска Македония.[27][28] Практически като последствие останалата част от тези хора, с изключение на тези в българската част, са македонизирани или гърцизирани.[29]

Въпреки това в Северна Македония и Гърция все още живеят хора с българско самосъзнание или поне с българофилски настроения.[30][31] След приемането на България в Европейския съюз над 50 000 граждани на Северна Македония са кандидатствали и очакват българско гражданство.[32] За да получат такова, те трябва да подпишат документ, в който да признаят българския си произход. Общо над 100 000 северномакедонски граждани са получили такова към 2023 година.[33] Все пак, този феномен не дава точна представа за това колко от тях имат българско национално чувство, тъй като е широко разпространо мнението, че го правят по икономически причини.[34]

Вижте същоРедактиране

БележкиРедактиране

  1. South Slavic immigration in America, George J. Prpic, John Carroll University, Twayne Publishers. A division of G. K. Hall & Co., Boston., 1978, ISBN 0-8057-8413-6, p. 212.
  2. Harvard encyclopedia of American ethnic groups, Stephan Thernstrom, Ann Orlov, Oscar Handlin Edition: 2, Published by Harvard University Press, 1980 ISBN 0-674-37512-2, p. 691.
  3. Minderheiten und Sprachkontakt, Ulrich Ammon, Peter H Nelde, Klaus J Mattheier, Published by Niemeyer, 1990, ISBN 3-484-60346-1, p. 143.
  4. The Cambridge history of Turkey: Turkey in the modern world, Reşat Kasaba, Cambridge University Press, 2008, ISBN 0-521-62096-1,p. 107.
  5. Marinov, Tchavdar. We, the Macedonians: The Paths of Macedonian Supra-Nationalism (1878–1912). // We, the People: Politics of National Peculiarity in Southeastern Europe. Budapest / New York, CEU Press, 2009. с. 116.
  6. Етнография на Македония (Извори и материали в два тома), Автор: Колектив под редакцията на доц. Маргарита Василева, Обем: 853 стр. Издател: Българска Академия на Науките, Година: 1992.
  7. Sources of Bulgarian Ethnography. Volume 3. Ethnography of Macedonia. Materials from the Archive Heritage. Sofia, 1998; Publication: Ethnologia Bulgarica. Yearbook of Bulgarian Ethnology and Folklore (2/2001) Author Name: Nikolova, Vanya; Language: English, Subject: Anthropology, Issue: 2/2001,Page Range: 143-144
  8. Groups of Bulgarian population and ethnographic groups, Publication: Bulgarian Ethnology (3/1987ч Author: Simeonova, Gatya; Language: Bulgarian, Subject: Anthropology, Issue: 3/1987, Page Range: 55-63
  9. Who are the Macedonians? Hugh Poulton, C. Hurst & Co. Publishers, 2000, ISBN 1-85065-534-0, p. 19-20.
  10. Средновековни градови и тврдини во Македонија, Иван Микулчиќ, Македонска академија на науките и уметностите – Скопје, 1996, стр. 72.
  11. Formation of the Bulgarian Nation, Academician Dimitŭr Simeonov Angelov, Summary, Sofia-Press, 1978, pp. 413–415.
  12. Center for Documentation and Information on Minorities in Europe, Southeast Europe (CEDIME-SE) – "Macedonians of Bulgaria", p. 14. Архив на оригинала от 2006-07-23 в Wayback Machine.
  13. Bulgarians (described in encyclopaedia as "Slavs, the bulk of which is regarded by almost all independent sources as Bulgarians"): 1,150,000, whereof, 1,000,000 Orthodox and 150,000 Muslims (the so-called Pomaks); Turks: c. 500,000 (Muslims); Greeks: c. 250,000, whereof c. 240,000 Orthodox and 14,000 Muslims; Albanians: c. 120,000, whereof 10,000 Orthodox and 110,000 Muslims; Vlachs: c. 90,000 Orthodox and 3,000 Muslims; Jews: c. 75,000; Roma: c. 50,000, whereof 35,000 Orthodox and 15,000 Muslims; In total 1,300,000 Christians (almost exclusively Orthodox), 800,000 Muslims, 75,000 Jews, a total population of c. 2,200,000 for the whole of Macedonia.
  14. Journal of Modern Greek Studies 14.2 (1996) 253-301 Nationalism and Identity Politics in the Balkans: Greece and the Macedonian Question by Victor Roudometof.
  15. We, the People: Politics of National Peculiarity in Southeastern Europe, Diana Mishkova, Central European University Press, 2008, ISBN 963-9776-28-9, p. 108.
  16. Nationality on the Balkans. The case of the Macedonians, by F. A. K. Yasamee. (Balkans: A Mirror of the New World Order, Istanbul: EREN, 1995; pp. 121-132.
  17. The struggle for Greece, 1941–1949, Christopher Montague Woodhouse, C. Hurst & Co. Publishers, 2002, ISBN 1-85065-492-1, p. 67.
  18. Who are the Macedonians? Hugh Poulton, Hurst & Co., 1995, ISBN 978-1-85065-238-0, pp. 101; p. 109.
  19. а б Europe since 1945. Encyclopedia by Bernard Anthony Cook. ISBN 0-8153-4058-3, p. 808.
  20. Loring M. Danforth, The Macedonian Conflict: Ethnic Nationalism in a Transnational World, 1995, Princeton University Press, p.65 , ISBN 0-691-04356-6
  21. Stephen Palmer, Robert King, Yugoslav Communism and the Macedonian question,Hamden, CT Archon Books, 1971, p.p.199-200
  22. The Macedonian Question: Britain and the Southern Balkans 1939-1949, Dimitris Livanios, edition: Oxford University Press, US, 2008, ISBN 0-19-923768-9, p. 65.
  23. The Macedonian Conflict: Ethnic Nationalism in a Transnational World, Page 87 by Loring M. Danforth.
  24. Mirjana Maleska. Editor-in-chief. With eyes of the others - about Macedonian-Bulgarian relations and the Macedonian national identity. New Balkan Politics - Journal of Politics. Issue 6. Архив на оригинала от 2007-09-24 в Wayback Machine.
  25. а б в Djokić, Dejan. Yugoslavism: Histories of a Failed Idea, 1918-1992. C. Hurst & Co. Publishers, 2003. ISBN 1-85065-663-0. с. 122.
  26. а б Phillips, John. Macedonia: Warlords and Rebels in the Balkans. I.B.Tauris, 2004. ISBN 1-86064-841-X. с. 40.
  27. V, Joseph. The Communist Party of Bulgaria; Origins and Development, 1883-1936. Columbia University Press. p. 126.
  28. Coenen-Huther, Jacques (1996). Bulgaria at the Crossroads. Nova Publishers. p.166. ISBN 1-56072-305-X.
  29. Greece and the new Balkans: challenges and opportunities, Van Coufoudakis, Harry J. Psomiades, André Gerolymatos, Pella Pub. Co., 1999, ISBN 0-918618-72-X, p. 361.
  30. Yugoslavism: histories of a failed idea, 1918–1992, Dejan Djokić, C. Hurst & Co. Publishers, 2003, ISBN 1-85065-663-0, p. 122.
  31. Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония - мит или реалност, Историко- демографско изследване (1900-1990 г.). С., Македонски научен институт, София, 1996 г., ISBN 954-8187-27-2.
  32. 53.000 МАКЕДОНЦИ ЧЕКААТ БУГАРСКИ ПАСОШ, ВЛАСТИТЕ САКААТ ДА ГО СКРАТАТ РОКОТ НА 6 МЕСЕЦИ. // sdk.mk. Посетен на 27.9.2022.
  33. Над 70 000 македонци имат българско гражданство. // bnr.bg. Посетен на 27.9.2022.
  34. Michael Palairet, Macedonia: A Voyage through History (Vol. 2, From the Fifteenth Century to the Present), Cambridge Scholars Publishing, 2016, ISBN 1443888494, p. 347.