Македонски гущер
Македонският гущер (Podarcis erhardii) е вид гущер, срещащ се в южната част на Балканския полуостров, включително и в България.
| Македонски гущер | ||||||||||||||||||||||||||||
 | ||||||||||||||||||||||||||||
| Природозащитен статут | ||||||||||||||||||||||||||||
 Незастрашен[1] | ||||||||||||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||||||||||||
Bedriaga, 1882 | ||||||||||||||||||||||||||||
| Македонски гущер в Общомедия | ||||||||||||||||||||||||||||
| [ редактиране ] |
Разпространение и местообитания редактиране
Македонският гущер е разпространен в южните части на Балканския полуостров, от Северен Пелопонес на юг до Северна Албания, северната част на Северна Македония и южната третина на България на север. Среща се и на островите в Егейско море и на остров Крит. В България е разпространен подвидът P. e. riveti – в долината на Струма до Кочериново на север и в района на Свиленград, Ивайловград и Кърджали.
Описание редактиране
Дължината на тялото му е около 7 cm, а опашката е два пъти по-дълга. Главата е сравнително широка, а кожата е гладка. Цветът и шарките варират значително в рамките на вида. Основният цвят обикновено е сив или кафяв, понякога зелен. Женските често имат ивици. Отстрани две бели ивици са оградени от черни ивици или поредици от петна, а в средата на гърба може да има тъмна линия. Някои мъжки имат мрежести шарки, при които се смесват надлъжни и напречни линии и отделни петна. Коремът, а често и гърлото, са бели, жълти, оранжеви или червени, а на егейските острови – също зелени, сини или сиви.
Македонският гущер предпочита сухи и скалисти места с гъсти ниски храсти. По островите в Егейско море се среща и на открити места, като пясъчни дюни.
Среда на живот редактиране
Македонският гущер се катери много добре. Активен е през деня. Снася 2 – 4 яйца в края на май или началото на юни, като е възможно де снесе още веднъж около месец по-късно. Малките се излюпват през септември, като първоначално дължината им е 3 cm, а цветът им е като при възрастните. Периодът от ноември до февруари прекарва в зимен сън.
Храна редактиране
Храни се с членестоноги, най-вече насекоми.
Източници редактиране
- Бешков, Владимир и др. Земноводни и влечуги в България. Пенсофт, 2002. ISBN 978-954-642-147-0.
- E. N. Arnold, J. A. Burton (1978). A Field Guide to Reptiles and Amphibians of Britain and Europe
- Jiří Čihař (1994). Amphibians and reptiles. Wingston: Magna. ISBN 1-85422-788-2
- Amphibians and Reptiles of Europe
Външни препратки редактиране
- Lymberakis et al. Podarcis erhardii // Червен списък на застрашените видове 2006. IUCN, 2005. Посетен на 12 май 2006. (на английски)
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Erhard's wall lizard в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
- ↑ Podarcis erhardii (Bedriaga, 1882). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 3 януари 2023 г. (на английски)