Кочериново
Кочерѝново е град в Западна България. Той се намира в Област Кюстендил, в близост до град Благоевград. Градът е административен център на община Кочериново.
| Кочериново | |
|---|---|
 |
|
 Изглед към центъра на града |
|
  Кочериново  Кочериново  Кочериново |
|
| Общи данни | |
| Население |
2223 души[1] (15 юни 2020 г.) 101 души/km² |
| Землище | 18,515 km² |
| Надм. височина | 392±1 m |
| Пощ. код | 2640 |
| Тел. код | 07053 |
| МПС код | КН |
| ЕКАТТЕ | 39116 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Кюстендил |
|
Община – кмет |
Кочериново Иван Минков (ГЕРБ) |
| Кочериново в Общомедия | |
ГеографияРедактиране
Град Кочериново се намира на 90 км южно от София, на 2 км източно от европейски път E79, в близост на пътя за Рилския манастир. Наблизо минават 2 реки – Рилска, която се влива в Струма.
Въпреки че е само на 8 км северно от Благоевград, градчето принадлежи административно към област Кюстендил.
КултураРедактиране
Основното вероизповедание е християнското православие.
Църквата на града
Храм „Рождество Богородично“
ИкономикаРедактиране
В близкото минало местното население се препитава главно с тютюнопроизводство. Тогава голяма част от населението работи в завода за хартия и опаковки „Никола Вапцаров“ (бившата Балабанова фабрика) в Бараково, който след реституцията вече не функционира. Има работещ шивашки цех, сладкарски цех и фабрика за брикети.
ЗабележителностиРедактиране
- Паметник на загиналите воини във войните през 1912 – 1913 г. и 1915 – 1918 г.
- Паметник на загиналите руски воини от 124 Воронежки полк – П1 рота в Руско-турската война (1877 – 1878 г.)
- Паметник на загиналите воини във Втората световна война
Редовни събитияРедактиране
На 21 септември ежегодно се провежда събор на града.
ЛичностиРедактиране
Иван Димитров (1849 – 1924), български зограф, революционер и политик, учи иконопис в Банско, работи из Горноджумайско и Радомирско, участва в Априлското въстание, кмет на Кочериново и народен представител през 1900 година[2]- Костадин Андонов, македоно-одрински опълченец, 18 (19)-годишен, касапин, I клас, Струмишка чета, 3 рота на 14 воденска дружина[3]
- Таско Стоилков (1880 – ?), войвода на ВМОРО
- Никола Вапцаров, поет. След дипломирането си Вапцаров постъпва на работа във фабриката на „Българска горска индустрия“ АД в селото като огняр и после механик. Избран е за председател на професионалното дружество, защитаващо правата на работниците. Едновременно с това организира, пише и играе роли в любителски театър.
- Георги Салтамарков (1899 – 1972), изследовател на рентгенови лъчи[4].
Външни препраткиРедактиране
БележкиРедактиране
- ↑ www.grao.bg.
- ↑ Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр. 195
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 38.
- ↑ Saltamarkoff, Georgi. Zur Frage der Röntgenreiztherapie. Giessen, 1925.