Кочериново

град в община Кочериново, обл. Кюстендил

Кочерѝново е град в Западна България. Той се намира в Област Кюстендил, в близост до град Благоевград. Градът е административен център на община Кочериново.

Кочериново
      
Герб
Изглед към центъра на града
Изглед към центъра на града
България
42.0852° с. ш. 23.0565° и. д.
Кочериново
Област Кюстендил
42.0852° с. ш. 23.0565° и. д.
Кочериново
Кочериново
42.0852° с. ш. 23.0565° и. д.
Кочериново
Общи данни
Население2104 души[1] (15 март 2024 г.)
114 души/km²
Землище18,515 km²
Надм. височина392 m
Пощ. код2640
Тел. код07053
МПС кодКН
ЕКАТТЕ39116
Администрация
ДържаваБългария
ОбластКюстендил
Община
   кмет
Кочериново
Станислав Горов
(КОЙ; 2023)
Кочериново в Общомедия

География

редактиране

Град Кочериново се намира на 90 км южно от София, на 2 км източно от европейски път E79. През града минава пътят за Рилския манастир. Наблизо минават 2 реки – Рилска, която се влива в Струма.

Въпреки че е само на 8 км северно от Благоевград, градчето принадлежи административно към област Кюстендил.

Основното вероизповедание е християнското православие. Основната черква в града, посветена на Рождество Богородично, е построена през 1863 година[2].

Другият храм в града е посветен на Свети Йоан Рилски Чудотворец[3].

През 2008 година е построен параклис в чест на Света Петка Епиватска (Българска). Храмът е осветен от Знеполски епископ Йоан, викарий на Софийския митрополит[4].

Кочериново е част от Дупнишка духовна околия на Софийска епархия на Българската православна църква.[3]

Икономика

редактиране

В близкото минало местното население се препитава главно с тютюнопроизводство. Тогава голяма част от населението работи в завода за хартия и опаковки „Никола Вапцаров“ (бившата Балабанова фабрика) в Бараково, който след реституцията вече не функционира. Има работещ шивашки цех, сладкарски цех и фабрика за брикети.

Забележителности

редактиране

Редовни събития

редактиране

На 21 септември ежегодно се провежда събор на града.

Личности

редактиране
Родени в Кочериново
  •   Георги Салтамарков (1899 – 1972), изследовател на рентгенови лъчи[5]
  •   Иван Димитров (1849 – 1924), български зограф, революционер и политик, учи иконопис в Банско, работи из Горноджумайско и Радомирско, участва в Априлското въстание, кмет на Кочериново и народен представител през 1900 година[6]
  •   Костадин Андонов, македоно-одрински опълченец, 18 (19)-годишен, касапин, I клас, Струмишка чета, 3 рота на 14 воденска дружина[7]
  •   Таско Стоилков (1880 – ?), войвода на ВМОРО
Свързани с Кочериново
  •   Никола Вапцаров (1909 - 1942), поет. След дипломирането си Вапцаров постъпва на работа във фабриката на „Българска горска индустрия“ АД в селото като огняр и после механик. Избран е за председател на професионалното дружество, защитаващо правата на работниците. Едновременно с това организира, пише и играе роли в любителски театър.

Външни препратки

редактиране
  1. www.grao.bg
  2. Община Кочериново. Историческо и културно наследство в Община Кочериново // История на селищата в община Кочериново. 2011-05-09. Архивиран от оригинала на 2024-01-08. Посетен на 2024-01-09.
  3. а б Софийска света митрополия. Храмове и духовници в Дупнишка духовна околия // 2015-02-19. Посетен на 2024-01-09.
  4. Спирова, Полина. Нов параклис ще бъде осветен в с. Кочериново // Двери.БГ. 2008-12-13. Посетен на 2024-01-09.
  5. Saltamarkoff, Georgi. Zur Frage der Röntgenreiztherapie. Giessen, 1925.
  6. |Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 195.
  7. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 38.