Македонски културен дом (София)
Македонският културен дом е основна сграда на македонската емиграция в София и заедно с прилежащото му кино „Македония“ е паметник на културата от национално значение[1].
| Македонски културен дом | |
 Общ изглед | |
 Местоположение | |
| Местоположение |  София, България |
|---|---|
| Изграждане | 1936 г. |
Намира се на улица „Пиротска“ № 5. Разположена е на площ от 1400 m2, на 5 етажа, със 75 стаи, с партерни магазини, два обширни и един малък салон.[2] Днес в нея се помещават централата на ПП „ВМРО – Българско национално движение“, Македонският научен институт, антикварна книжарница и други. Собственост е на частна фондация „ВМРО“, регистрирана в Пазарджик.[3]
История
редактиранеИдеята за построяване на обща сграда на македонската емиграция в София се приема при учредяването на Македонския научен институт през 1923 година, в която е предвидено да се приюти и етнографско-исторически музей и библиотека.[4] Началото на изграждането е поставено през 1929 година. Над 150 000 лева за построяването на сградата дарява Димче Хаджикочов[5], а през 1936 година 500 000 лева са отпуснати за строежа от Благотворителната посмътна каса към Илинденската организация[6]. Общата стойност на строежа е 17 милиона лева.[2]
След построяването на сградата (март-април 1936 година) в нея се помещават Илинденската организация, Македонският научен институт и други. В сградата е изложена и урната с останките на Гоце Делчев. Останките му и голяма част от събраните колекции след 1944 са предадени на Титова Югославия.
След разформироването на МНИ сградата се използва от Дружество „Гоце Делчев“, чийто дългогодишен председател е Владимир Иванов (Кузман Караджов е подпредседател на дружеството в периода 1945 – 1973 година[7]). По това време организацията следва тясната партийна линия, която не е патриотична. На 18 май 1977 година Политбюро на БКП изисква базите, ансамблите, средставата и наличния състав на дружеството да минат под опеката на Националния комитет на Отечествения фронт. Сградата е преименувана на Културен дом „Владимир Поптомов“, а за неин директор е назначен Христо Тенев, заменен по-късно от полковник Иван Караянев. Промените от 1977 година възстановяват част от секциите и братствата - кукушко, прилепско, дебърско, кичевско, серско, солунско, крушевско, охридско-стружко, велешко-щипско, леринско-кайлярско, скопско, костурско, гевгелийско, битолско и туристическо.[8] Председателите на братствата и председателят на дружество „Гоце Делчев“ формират клубен съвет, който изготвя годишна програма за дейността на културния дом. През юни 1985 година клубът е оглавен от професора от Софийския университет Димитър Гоцев, който започва да го реформира. Освен него в ръководството влизат Христо Тенев като заместник, Ангел Ангелов (Джендема) като секретар и Огнян Добрев като библиотекар.[9] Дълги години организацията издава научното списание „Бюлетин на Съюза на македонските културно-просветни дружества в България“.
След демократичните промени от 1989 година сградата се използва от организацията „ВМРО – Съюз на македонските дружества“, регистрирана като политическа партия през 1999 година с името „ВМРО – Българско национално движение“.
Бележки
редактиране- ↑ Списък на паметниците на културата с категория „Национално значение“ на територията на град София, стр. 4
- ↑ а б Македонски Културенъ домъ // Илюстрация Илинден X (2 (92)). София, Издание на Илинденската организация, февруари 1938. с. 10 - 12.
- ↑ Симеонов, Мирослав. „Независима“ фондация със седалище в Пазарджик се разпорежда с имотите на македонските бежанци Архив на оригинала от 2013-01-25 в Wayback Machine., macedoniainfo.com
- ↑ Устав на Македонския научен институт, приет на учредителното му събрание, 21 декември 1923 г.
- ↑ Куманов, Милен. Македония. Кратък исторически справочник, София, 1993, стр. 262.
- ↑ Отчетъ // Илюстрация Илиндень 10 (80). Илинденска организация, Декемврий 1936. с. 7.
- ↑ Кузман Иванов Караджов // Информационна система на Държавните архиви. Посетен на 28 май 2019 г.
- ↑ Генадиев, Генади. ВМРО - Възстановяване и развитие в края на XX век. Варна, Издателство „Славена“, 2003. ISBN 954-579-253-1. с. 26.
- ↑ Генадиев, Генади. ВМРО - Възстановяване и развитие в края на XX век. Варна, Издателство „Славена“, 2003. ISBN 954-579-253-1. с. 27.