Макс Фердинанд Шелер[1] (на немски: Max Ferdinand Scheler) е германски философ.

Макс Шелер
Max Ferdinand Scheler
германски философ
Роден
Починал
19 май 1928 г. (53 г.)
ПогребанКьолн, Федерална република Германия
РелигияКатолическа църква
Националност Германия
Учил вМюнхенски университет
Йенски университет
Хумболтов университет на Берлин
Философия
РегионЗападна философия
Философия на 20 век
Школафеноменология
ИнтересиИстория на идеите, Етика, Философска антропология, Религия
ИдеиЕмоционална интуиция, етика, основана на ценности
Повлиян
ПовлиялМартин Хайдегер · Хосе Ортега-и-Гасет · Мартин Бубер
Научна дейност
ОбластСоциология
Работил вЙенски университет,
Лудвиг Максимилиан университет,
Кьолнски университет
Макс Шелер в Общомедия

Биография

редактиране

Роден е на 22 август 1874 г. в Мюнхен, Германия, в семейството на баща протестант-лютеранец и майка еврейка. В юношеството се обръща към католицизма. През 1921 г. публично се разграничава от него и от юдео-християнския бог[2][3] и се посвещава на философската антропология.

 
Семейният гроб на Макс Шелер в Кьолнското гробище

Шелер учи медицина в Мюнхен и Берлин, а също така философия и социология при Вилхелм Дилтай и Георг Зимел през 1895 г. Получава докторската си степен през 1897 г. и защитава хабилитационна теза в Университета в Йена през 1899 г. под ръководството на Рудолф Ойкен. През 1901 г. става частен доцент към Университета в Йена.

През 1919 г. става професор по философия и социология към Университета в Кьолн. Там остава до 1928 г. По-рано през същата година приема нова позиция към Франкфуртския университет. Там се запознава с Ернст Касирер, Карл Манхайм, Рудолф Ото и Рихард Вилхелм. През 1927 г. на конференция в Дармщадт, организирана от Херман Кайзерлинг, Шелер изнася лекция, озаглавена „Точното място на човека“ (Die Sonderstellung des Menschen), публикувана по-късно под заглавието Die Stellung des Menschen im Kosmos (буквално „Мястото на човека в космоса“).

Шелер е известен най-вече с работата си върху феноменологията, етиката и философската антропология. Той развива философския метод на основателя на феноменологията Едмунд Хусерл и е наречен от Хосе Ортега-и-Гасет „първия човек на философския рай“.

След смъртта му през 1928 г. Мартин Хайдегер заявява, заедно с Ортега-и-Гасет, че всички философи са задължени на Шелер и го определя като „най-голямата философска сила в съвременна Германия, ако не и в съвременна Европа и в съвременната философия като такава“.[4]

Оригинални публикации

редактиране
  • Zur Phänomenologie und Theorie der Sympathiegefühle und von Liebe und Hass, 1913
  • Der Genius des Kriegs und der Deutsche Krieg, 1915
  • Der Formalismus in der Ethik und die materiale Wertethik, 1913 – 1916
  • Krieg und Aufbau, 1916
  • Die Ursachen des Deutschenhasses, 1917
  • Vom Umsturz der Werte, 1919
  • Neuer Versuch der Grundlegung eines ethischen Personalismus, 1921
  • Vom Ewigen im Menschen, 1921
  • Probleme der Religion. Zur religiösen Erneuerung, 1921
  • Wesen und Formen der Sympathie, 1923 (преработено издание на Zur Phänomenologie und Theorie der Sympathiegefühle und von Liebe und Hass от 1913 г.)
  • Schriften zur Soziologie und Weltanschauungslehre, 3 тома, 1923/1924
  • Die Wissensformen und die Gesellschaft, 1926
  • Der Mensch im Zeitalter des Ausgleichs, 1927
  • Die Stellung des Menschen im Kosmos, 1928
  • Philosophische Weltanschauung, 1929
  • Logik I. (фрагмент). Amsterdam 1975

На български език

редактиране
  • Мястото на човека в космоса, Изд. Евразия-Абагар, 1991

На английски език

редактиране
  • Problems of a Sociology of Knowledge. London, Routledge & Kegan Paul, 1980. 239 pages. ISBN 0-7100-0302-1.
  • Person and Self-value: three essays. Boston, Nijhoff, 1987. 201 pages. ISBN 90-247-3380-4.
  • On Feeling, Knowing, and Valuing. Selected Writings. Chicago, University of Chicago Press, 1992. 267 pages. ISBN 0-226-73671-7.

Източници

редактиране
  1. Max Scheler in Stanford Encyclopedia of Philosophy
  2. Schneck, Stephen Frederick (2002) Max Scheler's acting persons: new perspectives p.6
  3. Frings, Manfred S. (1997) The mind of Max Scheler: the first comprehensive guide based on the complete works p.9
  4. Heidegger, The Metaphysical Foundations of Logic, „In memoriam Max Scheler“, trans. Michael Heim (Indiana University Press, 1984), pp. 50 – 52.

Външни препратки

редактиране
 
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за