Малино
Малино или Малина (на македонска литературна норма: Малино) e село в централната част на Северна Македония, част от Община Свети Никола.
|
Малино Малино |
|
|---|---|
| — село — | |
  Малино |
|
| Страна |
 Северна Македония |
| Регион | Източен |
| Община | Свети Никола |
| Географска област | Овче поле |
| Надм. височина | 414 m |
| Население | 68 души (2002) |
| Пощенски код | 2220 |
| Малино в Общомедия | |
ГеографияРедактиране
Селото е разположено в североизточните склонове на Градищанската планина на 25 километра северозападно от общинския център град Свети Никола.
ИсторияРедактиране
В началото на XX век Малино е българско село в Кумановска каза на Османската империя. През 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) село Малино брои 364 българи християни.[1]
Всички християнски жители на селото са под върховенството на Българската екзархия. Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Малино (Malino) се състои от 480 българи екзархисти и в селото работи българско училище.[2]
В учебната 1907/1908 година според Йован Хадживасилевич в селото има екзархийско училище.[3]
В 1912 година по време на Балканската война в селото влизат сръбски части и е установена сръбска власт. На 27 март 1913 година сръбският секретар на общината в Малино Данило Цекич изпраща писмо до поп Никола Иванов в Куманово с образец на молба до сръбския митрополит Викентий Скопски, в която селяните се обявяват за сърби:
| „ | Отче Никола, ти ще подпишеш това писмо, което ти изпращам, и след тебе ще трябва да го подпишат сопотските селяни, както и твоите енориаши: тръстеничани, пиесчани, станевчани, алканичени... За всяко село трябват двадесет подписа... Внимавай, кото тия, които ще подпишат да не избягат.[4] | “ |
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Малино (Malino) като българско християнско село.[5]
В 1994 година селото има 68, а в 2002 година – 45 жители.[6]
Църквата в селото „Възнесение Господне“ е от османско време. Иконите в нея са от XIX век.[7]
ЛичностиРедактиране
- Родени в Малино
Ангел Малински (? – 1902), български революционер, деец на ВМОРО в Кумановско- Георги Янев (1884 – 1905), български революционер от ВМОРО, четник на Велко Манов[8] и на Константин Нунков[9]
- Теодос Янев (? – 1915), български революционер, деец на ВМОРО в Кумановско
БележкиРедактиране
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 215.
- ↑ Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, pp. 126-127.
- ↑ Хаџи-Васиљевић, Јован. Јужна Стара Србија, историјска, етнографска и политичка истраживања, I. Београд, Издање Задужбине И. М. Коларца, 1909. с. 520.
- ↑ Гоцев, Димитър. Национално-освободителната борба в Македония 1912 - 1915, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 34.
- ↑ Leonhard Schultze Jena. "Makedonien, Landschafts- und Kulturbilder", Jena, G. Fischer, 1927
- ↑ Официален сайт на Община Свети Никола
- ↑ Светиниколски парохии. // Брегалничка епархија. Посетен на 2 април 2014 г.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.1
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.28