Малино или Малина (на македонска литературна норма: Малино) e село в централната част на Северна Македония, част от Община Свети Никола.

Малино
Малино
— село —
41.9494° с. ш. 21.8442° и. д.
Малино
Страна Северна Македония
РегионИзточен
ОбщинаСвети Никола
Географска областОвче поле
Надм. височина414 m
Население68 души (2002)
Пощенски код2220
Малино в Общомедия
Портрет на Ангел Малински.

География редактиране

Селото е разположено в североизточните склонове на Градищанската планина на 25 километра северозападно от общинския център град Свети Никола.

История редактиране

В началото на XX век Малино е българско село в Кумановска каза на Османската империя. През 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) село Малино брои 364 българи християни.[1]

Всички християнски жители на селото са под върховенството на Българската екзархия. Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Малино (Malino) се състои от 480 българи екзархисти и в селото работи българско училище.[2]

В учебната 1907/1908 година според Йован Хадживасилевич в селото има екзархийско училище.[3]

При избухването на Балканската война в 1912 година 7 души от Малино са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[4]

В същата година в селото влизат сръбски части и е установена сръбска власт. На 27 март 1913 година сръбският секретар на общината в Малино Данило Цекич изпраща писмо до поп Никола Иванов в Куманово с образец на молба до сръбския митрополит Викентий Скопски, в която селяните се обявяват за сърби:

Отче Никола, ти ще подпишеш това писмо, което ти изпращам, и след тебе ще трябва да го подпишат сопотските селяни, както и твоите енориаши: тръстеничани, пиесчани, станевчани, алканичени... За всяко село трябват двадесет подписа... Внимавай, кото тия, които ще подпишат да не избягат.[5]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Малино (Malino) като българско християнско село.[6]

По време на българското управление във Вардарска Македония в годините на Втората световна война, Атанас Петров Божинов от Кьойлия е български кмет на Малино от 8 юни 1943 година до 12 август 1944 година.[7]

В 1994 година селото има 68, а в 2002 година – 45 жители.[8]

Църквата в селото „Възнесение Господне“ е от османско време. Иконите в нея са от XIX век.[9]

Личности редактиране

Родени в Малино

Бележки редактиране

  1. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 215.
  2. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 126-127. (на френски)
  3. Хаџи-Васиљевић, Јован. Јужна Стара Србија, историјска, етнографска и политичка истраживања, I. Београд, Издање Задужбине И. М. Коларца, 1909. с. 520.
  4. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 861.
  5. Гоцев, Димитър. Национално-освободителната борба в Македония 1912 - 1915, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 34.
  6. Schultze Jena, Leonhard. Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder. Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)
  7. Списък на кметовете на градските и селски общини в присъединените към Царството земи през 1941-1944 година // Струмски. Посетен на 3 април 2022 г.
  8. Официален сайт на Община Свети Никола
  9. Светиниколски парохии // Брегалничка епархија. Архивиран от оригинала на 2014-03-29. Посетен на 2 април 2014 г.
  10. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.1
  11. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.28