Манаси Кършутски
Манаси (Манас, Манасий) Тр. Кършутски (Каршутски, Кършуцки) е български юрист и общественик от Македония.[1]
| Манаси Кършутски | |
| български юрист | |
| Роден |
29 ноември 1885 г.
|
|---|---|
| Учил в | Одринска българска мъжка гимназия |
Биография
редактиранеМанаси Кършутски е роден на 29 ноември 1885 година в град Куманово, тогава в Османската империя.[2] В 1908 година завършва с X випуск Одринската българска мъжка гимназия.[3] След това заминава за Белгия да учи право в Брюкселския свободен университет, който завършва в 1911 година.[4] Връща се в родното си Куманово. След Междусъюзническата война в 1913 година е репресиран от сръбските власти заради българщината си и лежи един месец в затвора.[5]
Установява се в Свободна България, където работи като адвокат.[6] Пише в списание „Юридически преглед“.[7]
Кършутски е виден деец на македонската емиграция в България. Представител е на Кумановското братство на Учредителния събор на Съюза на македонските емигрантски организации, проведен в София от 22 до 25 ноември 1918 година.[8] Заедно с Карамфил Цветков участва като делегат на Кумановското братство в помирителната комисия между Съюза и Временната комисия на Третия велик събор на Македонските братства от 2 до 5 октомври 1921 година.[9]
Бележки
редактиране- ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 62.
- ↑ Известия на Държавните архиви, том 52, Наука и изкуство, стр. 342.
- ↑ Попсавова, Дора (съставителка). Опис на сбирката „Портрети и снимки“ в Народната библиотека „Кирил и Методий“. Част ІІ. Портрети на лица и снимки на събития, исторически обекти, паметници и чествувания за периода 1878 – 1944 г. София, Народна библиотека „Кирил и Методий“. Български исторически архив, 1983. с. 484.
- ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 53.
- ↑ Пърличев, Кирил. Сръбският режим и революционната борба в Македония (1912-1915). София, Държавна печатница, 1917. с. 39.
- ↑ Орманджиев, Иван, Иван Пенаков (редактори). Д-р Петър Берон и Одринската българска мъжка гимназия „Д-р Петър Берон“: сборник от статии и документи. София, Архивен институт. Българска академия на науките, 1958. с. 570.
- ↑ Юридически преглед, том 33, Държавна печатница „Единство“, София, 1932, стр. 136
- ↑ Палешутски, Костадин. Македонското освободително движение след Първата световна война (1918 – 1924). София, Издателство на Българската академия на науките, 1993. ISBN 954-430-230-1. с. 65.
- ↑ Палешутски, Костадин. Македонското освободително движение след Първата световна война (1918 – 1924). София, Издателство на Българската академия на науките, 1993. ISBN 954-430-230-1. с. 83.