Манастирски манастир
Манастирският манастир „Свети Никола“ (на македонска литературна норма: Манастирски манастир „Свети Никола“) е средновековен манастир, край мариовското село Манастир, част от Преспанско-Пелагонийската епархия на Македонската православна църква – Охридска архиепископия.[1][2][3]
| „Свети Никола“ „Свети Никола“ | |
 Общ изглед | |
 Местоположение в Прилеп (община) | |
| Вид на храма | православен манастир |
|---|---|
| Страна |  Северна Македония |
| Населено място | Манастир |
| Религия | Македонска православна църква – Охридска архиепископия |
| Вероизповедание | Македонска православна църква – Охридска архиепископия |
| Епархия | Преспанско-Пелагонийска |
| Архиерейско наместничество | Прилепско |
| Изграждане | 1095 г. |
| Статут | действащ |
| „Свети Никола“ в Общомедия | |
Църквата е трикорабна базилика без нартекс, която на източната страна завършва с три апсиди. Централният кораб е посветен на Света Богородица, северният на Свети Архангел Михаил, а южният на Свети Никола.[2] От надписа на южния и северния зид от централния кораб се разбира, че църквата е изградена в 1266 година на темелите на старата църква, изградена в 1095 година от протостатора Алексий, роднина на византиския император Алексий I Комнин.[1][2] В 1266 година игуменът Акакий, носил преди замонашването си името Йоаникий издигнал отново църквата, която в 1271 година е изписана.[2]
От надписа от 1271 година се разбира, че за изработката на фреските от страна на дякон референдар Йоан са били ангажирани много вещи майстори, между които и зографът Йоан, чието име се свързва с фреските от манастирската църква „Свети Архангел Михаил“ в прилепския Варош. Смята се, че дело на този зограф са фреските от централния кораб на църквата.[2]
Запазените фрески от 1271 година като „Света Богородица с ангелите“ и „Свети Никола“ показват силен колорит и стил близък до Константинополската иконографска школа. Имат голяма художествена стойност и са сравними с тези в „Свети Георги“ в Курбиново и в „Света София“ в Охрид.[1] Ктиторската композиция, на която ктиторът Акакий държи църквата в своите ръце, може да се види в северния кораб на църквата. Данни за изписването на църквата могат да се прочетат на гръцкия надпис, който е от 1560 година.[2]
По-големи преправки и презиждане на една голяма част от северната стена, църквата претърпява в XIX век.[2] По време на Първата световна война пострадва силно, особено западната стена и сводът. По-късно е възстановена, но без живопис.[1]
От 2007 година в манастира е възстановен монашеският живот, като митрополит Петър Преспанско-Пелагонийски дава благословия на викарния си епископ Климент Хераклейски и на неговото монашеско братство от Зързенския манастир да се погрижат и за този манастир.[1][4]
- Интериорът на църквата
-
-
-
-
.jpg)
.jpg)
.jpg)
Бележки
редактиране- ↑ а б в г д Monastery St. Nikola - Manastir // Итар Пејо. Архивиран от оригинала на 2016-03-04. Посетен на 2 март 2014 г.
- ↑ а б в г д е ж Св. Никола, с. Манастирец // Macedonium. Посетен на 5 април 2014 г.
- ↑ Македонска енциклопедија, том II. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-024-1. с. 1332. (на македонска литературна норма)
- ↑ Манастир „Свети Никола“, село Манастир // Old Prilep. Архивиран от оригинала на 2014-03-13. Посетен на 30 декември 2021 г.