Манеският кодекс (Codex Manesse), срещан също като Манески песенник (Manessische Liederhandschrift), Манески ръкопис (Manessische Handschrift), Голям Хайделбергски песенник (Große Heidelberger Liederhandschrift), Хайделбергски ръкопис (Heidelberger Handschrift), Парижки ръкопис (Pariser Handschrift), е най-големият и най-известен средновековен светски поетичен песенник на немски език.

Страница от Манески кодекс със стихове на Валтер фон дер Фогелвайде
Крал Вацлав II Бохемски в Манески кодекс

Състои се от 426 пергаментови листа с размери 35,5 х 25 см. От 1657 до 1888 г. ръкописът е притежание на Кралската библиотека в Париж. Днес се съхранява в библиотеката на Хайделбергския университет.

ВъзникванеРедактиране

Манеският кодекс съдържа преди всичко поетически произведения на средновисоконемски език (Mittelhochdeutsch). Създаден е ок. 1300 г. в Цюрих, вероятно в резултат на колекционерската дейност на знатния род Манесе, на чието име е наречен ръкописът. Кодексът представлява сборник от подбрани средновековни лирически песни. Предполага се, че цюрихският минезингер Йоханес Хадлауб е взел дейно участие в съставянето му. Основната му част, която обхваща творчеството на 110 автори, е написана в началото на XIV в., а по-късно – до средата на века – в него са добавени още 30 автори. 138-те миниатюри, изобразяващи идеализирано средновековни придворни поети, са смятани за шедьоври на горнорейнската готическа илюстрация. Манеският кодекс също е важен източник на сведения за изкуството на минезанга.

Съдържание и подредбаРедактиране

Ръкописът обхваща творчеството на средновековни поети от първите образци на светската песенна култура (Един от Кюренберг, 1150 – 1160) до възникването на ръкописни текстове (Йоханес Хадлауб, ок. 1300). Нотни записи на мелодиите към текстовете (с малки изключения) не са запазени. В Манеския кодекс са събрани 6000 стиха на прочути поети, придружени от техни портрети с размер цял лист, често украсени с гербове и рицарски шлемове. Подредбата на авторите в кодекса съответства на тяхното съсловно положение – най-напред, като знатни певци, са представени крале (herrscher) и князе (fürsten), следвани от господа (herren) (сред тях e Валтер фон дер Фогелвайде) и накрая майстори (meister).

Манеският кодекс е незавършен, в него има няколко празни страници, оставени за допълнително изписване.

Минезингери в кодексаРедактиране

Исторически личностиРедактиране

По-значими миниатюриРедактиране

Вижте същоРедактиране

Външни препраткиРедактиране