Валтер фон дер Фогелвайде

германски менестрел

Валтер фон дер Фогелвайде (на немски: Walther von der Vogelweide) (ок.1170-ок.1230) е може би най-големият лирик на немското Средновековие.

Валтер фон дер Фогелвайде
Walther von der Vogelweide
Изображение на Валтер фон дер Фогелвайде в Манески кодекс (ок.1300)
Изображение на Валтер фон дер Фогелвайде
в Манески кодекс (ок.1300)
Роденоколо 1170 г.
Починалоколо 1230 г. (60 г.)
Професияминезингер
Националност Австрия
Активен периодXIII век
Валтер фон дер Фогелвайде в Общомедия

Родното място и произходът на Валтер фон дер Фогелвайде остават обгърнати в мрак, но се приема, че е родом от Бавария или по-скоро Австрия. Поетът няма постоянно жилище, като странстващ музикант пътува от място на място, пее и рецитира от дворец на дворец – знае се, че епископът на Пасау му подарява пет солди, за да си купи кожено палто. Тридесетгодишен пребивава в замъка на Филип Швабски, а новият XIII век го заварва във Виена. После го откриваме в замъка Вартбург на Херман Тюрингски, където се провежда прочутото състезание в певческо умение с другия прославен минезингер Волфрам фон Ешенбах.

 
„Дама на сърцето“

В някои от песните си като „Под липата“ [1] (1205) Валтер фон дер Фогелвайде възпява любовта сред природата между благородник и момиче от народа. Това представлява отказ от традиционното схващане за „възвишена“ и по правило несподелена любов на рицаря към знатната „дама на сърцето“.

 
Паметник на Валтер фон дер Фогелвайде в Болцано

В други любовни песни Валтер фон дер Фогелвайде размишлява върху „високата“ – възвишена любов (Hohe Minne) и „ниската“ – недостойна любов (Niedere Minne), като създава новия идеал за „равната“ – взаимна любов (Ebene Minne), споделена от двамата равни не по произход, а по чувство влюбени.

Валтер фон дер Фогелвайде си създава име в литературната история и със своята „политическа поезия“, в която отхвърля експанзионистичните стремежи на папата и се застъпва за немската независимост и единство. Поетът живее в постоянна несигурност и едва към края на живота си получава малко ленно владение от кайзер Фридрих Втори, за чието участие в кръстоносен поход съчинява призивни стихове. Погребан е в катедралата на град Вюрцбург.

Признание

редактиране

В чест на поета град Мюнхен учредява през 1960 г. културната награда Валтер фон дер Фогелвайде.

Мига благославям

Мига благославям, когато с очи я открих,
живота ми, тялото тя начаса подчини,
тъй своите мисли и чувства докрай ѝ дарих,
защото получих в отплата безброй добрини.

Не мога в сърцето си да се откъсна от нея,
това тя извърши с безкрайно добра красота
и своята алена, вечно засмяна уста.

Все нея, прекрасната дама, съзирам в ума си,
замайват ме невинността, любовта, добротата,
дано са щастливи за двама ни дните ни къси,
за най-благородната милост копнее душата.

За дивната радост, от нея дарена, ще пея,
това тя извърши с безкрайно добра красота
и своята алена, вечно засмяна уста.

ок. 1210 [2]

  1. Песента „Под липата“ в превод на Венцеслав Константинов
  2. „Мига благославям“ от Валтер фон дер Фогелвайде, в превод на Венцеслав Константинов

Източници

редактиране
Тази статия се основава на материал[неработеща препратка], използван с разрешение.

Външни препратки

редактиране