Мѝнезингер (на немски: Minnesänger; от Minne – „любов“ и Sänger – „певец“) е човек, най-често - рицар, изявяващ се като поет и певец, предимно съставяйки и изпълнявайки любовна лирика, в традициите на куртоазната любов. Жанрът, в който творят се нарича „минезанг”.

Паметник на Валтер фон дер Фогелвайде в Болцано

Изкуството на минезанга се заражда в земите на днешна Германия през XII век, под въздействие на това на трубадурите (Прованс) и труверите (Северна Франция). Песните си минезингерите изпълняват, като авторската поезия, изпълнявана под съпровода на музикален инструмент. Това изкуство се превръща в естетическо удовлетворение и неизменен елемент от живота на средновековната аристокрация.[1] Обикновено песните на минезингерите са повлияни от народния епос и по-рядко – от църковната музика.[2]

Рицари и певци

редактиране

Малка част от творчеството на минезингерите е запазено до наши дни (21. век). Най-известни поети са Хартман фон Ауе, Волфрам фон Ешенбах, Валтер фон дер Фогелвайде, Танхойзер, Освалд фон Волкенщайн и др.

Интересна картина за нравите на минезингерите дава композиторът Рихард Вагнер в оперите си „Танхойзер и състезанието на певците във Вартбург“ (1845) и „Нюрнбергските майстори певци“ (1867), в които един от героите е Волфрам фон Ешенбах.

Нерядко минезингерите се състезават сред стените на средновековни замъци, като Вартбург в Тюрингия, и демонстрират своето умение да изплитат най-изискани строфи с най-покъртително съдържание.

 
Рихард Вагнер

Предписания и изкушения

редактиране

Според църковните и дворцови предписания на онази епоха чувствената любов се смята за порок. Но с времето минезингерите започват да нарушават дворцовия етикет и да пеят за плътските радости на любовта. Сред тях особено се откроява Найдхарт фон Ройентал, който използва често грубовати мотиви от простолюдния бит и така създал жанра „дворцово-селска поезия“, силно предпочитан от изкушените в словото немски благородници от Късното Средновековие. Интересно е, че името му крие една закачлива двусмислица – на старонемски диалект то означава „Лукавият от долината на скръбта“.

Градски минезанг

редактиране

С времето възниква и специфичен градски минезанг, чийто голям майстор става швейцарецът Йоханес Хадлауб. В игриви строфи той възпява годишните времена, женската красота и виното и затрогва слушателите си с непринудени и сладостни описания на собствените си страсти и неволи.

Немската поезия на минезанга е представена най-пълно и илюстрирана с миниатюри в Големия Хайделбергски песенник или Манески кодекс (Codex Manesse), създаден ок. 1300 г.

Минезингери в Манеския кодекс

редактиране

Източници

редактиране
  1. Тодор Петров. "За това, как крал Владислав с турците воюва. Поема от Михаел Бехайм." Изд. Славена, Варна 2016 г., стр. 15
  2. Der Literatur-Brockhaus: in acht Bänden/ Hg. Werner Habicht, Wolf-Dieter Lange und der Brockhaus-Redaktion. Grundlegend überarb. und erw. Taschenbuchausg. – Mannheim, Leipzig, Wien, Zürich. Taschenbuchverlag. Bd. 5, KLI-MPH, S.368