Отваря главното меню

Маникуаган (на френски: Rivière Manicouagan; на английски: Manicouagan River) е река в Източна Канада, източната част на провинция Квебек, ляв приток на река Сейнт Лорънс. Дължината ѝ от 560 км[1], заедно с река Мучалаган, вливаща се в язовира Маникуаган ѝ отрежда 55-то място сред реките на Канада. Дължината само на река Маникуаган е 302 км.

Маникуаган
Manic-5 and Manic-5-PA overview.jpg
Изглед от река Маникуаган при изтичането ѝ от язовира Маникуаган
Manicouagan map.png
Карта на водосборния басейн на река Маникуаган, оцветен в жълто
Общи сведения
Местоположение Канада (провинция Квебек)
Дължина 302 km
Водосборен басейн 45 800 km²
Отток 1020 m³/s
Начало
Място язовира Маникуаган
Координати 50°38′49.92″ с. ш. 68°43′35.04″ и. д. / 50.6472° с. ш. 68.7264° и. д.
Надм. височина 358 m
Устие
Място в естуара на река Сейнт Лорънс (ляв приток)
Координати 49°10′33.96″ с. ш. 68°11′39.84″ и. д. / 49.1761° с. ш. 68.1944° и. д.
Надм. височина 0 m
Ширина 3,13 m
Маникуаган в Общомедия

Съдържание

Географска характеристикаРедактиране

Извор, течение, устиеРедактиране

Река Маникуаган изтича от южния ъгъл на язовира Маникуаган, на 358 м н.в., най-големия в провинция Квебек. Тече в южна посока като преминава последователно през язовирите Маник 3 (на 201 м н.в.), Маник 2 (на 114 м н.в.) и Маник 3 (на 38 м н.в.) и се влива отляво в естуара на река Сейнт Лорънс в близост до град Бе Комо (28 789 души).

Водосборен басейн, притоциРедактиране

Площта на водосборния басейн на Маникуаган е 45 800 km2[1], което представлява 3,4% от водосборния басейн на река Сейнт Лорънс.

Основен приток е река Тоулностоук, вливаща се в Маникуаган отляво. В язовира Маникуаган от север се вливат реките Мучалаган, Сигнелей, Тиминс и Харт Жан.

Хидроложки показателиРедактиране

Многогодишният среден дебит в устието на Маникуган е 1020 m3/s[1], като максимумът е през месеците юни и юли, а минимумът през януари и февруари. От ноември до април реката замръзва.

Икономическо значениеРедактиране

По течението на реката има изградени 6 ВЕЦ-а с обща мощност от 5537 MW.

Откриване и изследване на рекатаРедактиране

Устието на реката е открито в края на август 1535 г. от френския мореплавател Жак Картие, по време на втората му експедиция към бреговете на Северна Америка, но на изработената от него карта, той оставя новоткритата река без име[2].

Първи, който проследява и описва цялото течение на Маникуаган през юни 1664 г. е френският йезуит Анри Нойел.

В превод от местните индиански племена Маникуаган означава "там където може да се намери кора от дърво".

Вижте същоРедактиране

ИзточнициРедактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Manicouagan River“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.