Отваря главното меню
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Сейнт Лорънс.

Река Сейнт Лорънс (на френски: Fleuve Saint-Laurent; на английски: Saint Lawrence River; в превод: Свети Лаврентий) е река в източната част на Северна Америка, югоизточната част на Канада и североизточната част на САЩ.

Сейнт Лорънс
фр. Fleuve Saint-Laurent
англ. Saint Lawrence River
DSCN4262 rmosesspstlawrence e.jpg
Общи сведения
Местоположение Канада (провинции Онтарио и Квебек) и САЩ (щат Ню Йорк)
Дължина 1 197 km
Водосборен басейн 1 344 200 km²
Отток 9 850 m³/s
Начало
Място езерото Онтарио
Координати 44°11′06″ с. ш. 76°33′02.88″ и. д. / 44.185° с. ш. 76.5508° и. д.
Надм. височина 75 m
Устие
Място залив Сейнт Лорънс, Атлантически океан
Координати 49°40′00.12″ с. ш. 64°30′00″ и. д. / 49.6667° с. ш. 64.5° и. д.
Надм. височина 0 m
Ширина 570 m
Сейнт Лорънс в Общомедия

Дължината ѝ е 1 197 km[1], а заедно със системата от Големите езера (Онтарио, Ери, Сейнт Клеър, Хюрън и Горно езеро), реките (Ниагара, Детройт, Сейнт Клеър и Сейнт Мъри) между тях и река Сейнт Луис, вливаща се в най-западната част на Горно езеро, достига до 3 058 km.

Съдържание

Географска характеристикаРедактиране

Извор, течение, устиеРедактиране

Река Сейнт Лорънс изтича от североизточния ъгъл на езерото Онтарио при канадския град Кингстън. Тече в североизточна посока и се влива чрез огромен естуар (най-големия в света, дължина 570 km, ширина до 115 km) в залива Сейнт Лорънс на Атлантическия океан. Заедно със системата от Големите американски езера реката е най-голямата водна артерия в Северна Америка по територията на САЩ и Канада.

Водосборен басейн, притоциРедактиране

Площта на водосборния басейн на Сейнт Лорънс е 1 344 200 km2,[1] от които в Канада са 839 200 km2, а в САЩ 505 000 km2. Басейнът на Сейнт Лорънс включва части от територията на три канадски провинции – южната и югоизточна част на провинция – Онтарио, южната и югоизточна част на провинция Квебек и най-северозападната част на провинция Ню Брънзуик и осем щата на САЩ – северната част на Върмонт, северната част на щата Ню Йорк, малка част от Пенсилвания, северната част на щата Охайо, най-североизточната част на Индиана, цялата територия на щата Мичиган, източната и североизточна част на Уисконсин и североизточната част на Минесота.

Водосборният басейн на Сейнт Лорънс граничи с други 13 водосборни басейна:

 
Карта на водосборния басейн на река Сейнт Лорънс (в бледо-жълто)
По-големи притоци на река Сейнт Лорънс
Река Дължина,
km
Площ на водосборния басейн,
km2
Дебит (устие),
m3
Грас (Grass River) (десен) 117
Отава (Rivière Ottawa) (ляв) 1 271 146 300 1 950
Норт Ривър (Rivière du Nord) (ляв) 137 2 214 44
Ришельо (Rivière Richelieu) (десен) 113 23 698 337
Ямаска (Rivière Yamaska) (десен) 160 4 784 83
Сен Франсоа (Rivière Saint François) (десен) 280 10 230 190
Сен Морис (Rivière Saint Maurice) (ляв) 563 43 300 730
Беканкур (Rivière Bécancour) (десен) 210 2 607 62
Батискан (Rivière Batiscan) (ляв) 177 4 688 96
Шодьор (Rivière Chaudière) (десен) 193 6 682 214
Жак Картие (Rivière Jacques Cartier) (ляв) 161 2 515
Малбе (Rivière Malbaie) (ляв) 161 1 849 28
Сагеней (Rivière Saguenay) (ляв) 217 88 000 1 750
Бетсиамит (Rivière Betsiamites) (десен) 444 18 700 340
Утард (Rivière aux Outardes) (ляв) 499 19 000 400
Маникуаган (Rivière Manicouagan) (ляв) 302 4 580 1 020
Годбу (Rivière Godbout) (ляв)
Пентекот (Rivière Pentecôte) (ляв)
Сен Маргьорит (Rivière Sainte Marguerite) (ляв) 306 6 190 136
Муази (Rivière Moisie) (ляв) 410 19 200 490

Хидроложки показателиРедактиране

Многогодишният среден дебит в устието на Сейнт Лорънс е 9 850 m3/s[1]. Максималният отток на реката е през месеците май, юни и юли – 12 309 m3/s, а минималния през януари и февруари – 7 543 m3/s. Характерната особеност за Сейнт Лорънс е това, че оттокът на реката е почти постоянен (с много малки разлики) целогодишно, дължащ се на това, че е постоянно подхранван от езерото Онтарио. Реката замръзва само в изключително студени зими.

Селища и икономическо значениеРедактиране

СелищаРедактиране

 
Река Сейнт Лорънс между Квебек (отляво) и Леви (отдясно). Île d'Orléans се вижда по-навътре в средата.

Басейнът на реката е един от най-гъсто заселените и усвоени региони на Канада. Тук са развити както селското стопанство – животновъдство и зърнопроизводство, така и промишленост – тежка и лека. В басейнът ѝ живеят близо 20 млн. души, в т.ч. в град Монреал, вторият по големина град на Канада (около 4 млн. души).

Други големи градове по течението ѝ са: Квебек, Троа ривиер, Кингстън, Корнуол, Кап дьо ла Мадлен и др.

КорабоплаванеРедактиране

 
Надлъжен и напречен профил на целия воден път по река Сейнт Лорънс и Големите езера

Сейнт Лорънс е плавателна по цялото си течение, като за преодоляване на праговете ѝ около град Корнуол през 1959 г. е пуснат в експлоатация плавателен канал, дълъг 293 km със седем шлюза, по който в езерото Онтарио и нагоре в другите Големи езера, до Горно езеро включително, на 180 m н.в., навлизат океански кораби.

Откриване и изследване на рекатаРедактиране

 
Жак Картие – откривателят на река Сейнт Лорънс

Река Сейнт Лорънс е открита през 1535 г. от френския мореплавател Жак Картие, който я назовава Сен Лоран (на френски Saint-Laurent). Той се изкачва нагоре по нея до устието на левия ѝ приток река Отава, където сега се намира град Монреал[2].

През 1542 г. Картие прави опит да се изкачи още по-нагоре по реката, но е спрян от праговете ѝ около днешния град Корнуол. В устието на река Отава основава селището Мон Роял (Кралски хълм, Кралска планина, Кралски връх), който по-късно в леко изменена форма Монреал, става един от най-големите градове на Канада[2].

През 1608 г. известният с откритията си в Канада френски пътешественик Самюел дьо Шамплен основава град Квебек[2], а през 1615 г. открива и първи изследва останалата част от реката нагоре от праговете ѝ до изтичането ѝ от езерото Онтарио[2].

Вижте същоРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. а б в atlas.nrcan.gc.ca
  2. а б в г Магидович, И. П., История открытия и исследования Северной Америки, М., 1962, стр. 90,91,92, 160, 164.
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Saint Lawrence River“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.