Мануил Кантакузин (деспот на Морея)
Мануил Кантакузин (на старогръцки: Μανουήλ Καντακουζηνός, Manuel Kantakuzenos, с пълно име: Manuel Palaiologos (Asanes) Kantakuzenos, * ок. 1326, † 10 април 1380 в Мистра) е византийски деспот на Морея от 25 октомври 1349 [1] до 1380 г.
Мануил Кантакузин | |
деспот на Морея | |
Управление | 1354–1380 |
---|---|
Лични данни | |
Роден | 1326
|
Починал | 10 април 1380
Мистра, ![]() |
Пълно име | Мануил Палеолог Асен Кантакузин |
Семейство | |
Династия | ![]() |
Баща | Йоан Кантакузин |
Майка | Ирина Асенина |
Бракове | Мария Анна Оливер ![]() |
Мануил Кантакузин е вторият син на император Йоан Кантакузин и Ирина Асенина, внучка на българския цар Иван Асен III. [2]. Чрез тази линия той е свързан с българската царска династия Асеневци. По-големият му брат е Матей Кантакузин.
От 1343 до 1347 г. Мануил Кантакузин е губернатор на Берхоя и през 1348/1349 г. е начело на епархията на Константинопол. През май 1347 г. баща му го назначава за деспот на Морея. Той е първият от поредица деспоти с доживотна служба. През 1349 г. Мануил Кантакузин отива в своята провинция, която оттогава е автономно деспотство.
Когато баща му Йоан Кантакузин през декември 1354 г. е принуден от зет си Йоан V Палеолог да се откаже от трона, Мануил успява да се задържи на власт. [3] През 1355 г. той е признат от новото управление на империята като деспот на Морея.
Мануил има мирни връзки с неговите латински съседи в Ахейското княжество. Съюзява се с тях против грабежните походи на османския султан Мурад I, който през 1360-те години нахлува често в Морея.
Мануил помага на заселването на албанци в обезлюдената провинция, които са търсени като земеделци и наемни войници. Столицата Мистра става по това време религиозен център на византийската култура, построяват се множество църкви и се основават манастири. Мануил разширява деспотския палат в Мистра.
Мануил Кантакузин умира на 10 април 1380 г. и е погребан в Мистра в църквата Агия София, северно от деспотския палат.
Брак
редактиранеМануил Кантакузин е женен от 1342 до 1347 г. за Мария Анна Оливер, дъщеря на сръбския деспот Йован Оливер.
След 26 февруари 1349 г. той се жени за Зампея дьо Лузинян, наричана и Изабел или Мария (ок. 1333–1382/1387), дъщеря на арменския крал на Киликия, Гвидо дьо Лузинян (Константин IV).[4] Той няма мъжки потомци и затова след смъртта му през 1380 г. е наследен от неговия по-голям брат, бившия съимператор на баща му, Матей Кантакузин като деспот на Морея.
Вижте също
редактиранеИзточници
редактиране- ↑ Miroslav Marek: genealogy.euweb.cz, Royal genealogy index page, Kantakuzenos family
- ↑ Miroslav Marek: genealogy.euweb.cz, Royal genealogy index page, The house of Aseniden
- ↑ Fine, John V A, jr: The Early Medieval Balkans. A Critical Survey from the Late Twelfth Century to the Ottoman Conquest. Ann Arbor, Michigan 1994 S. 328.
- ↑ Donald M. Nicol, The Byzantine family of Kantakouzenos (Cantacuzenus) ca. 1100-1460: a genealogical and prosopographical study (Washington, DC: Dumbarton Oaks, 1968),p. 122
Литература
редактиране- F. Babinger: Mehmed der Eroberer. Weltenstürmer einer Zeitenwende. Piper, München 1987, S. 130, S. 168.
- A. Thiele: Erzählende genealogische Stammtafeln zur europäischen Geschichte. Band III: Europäische Kaiser-, Königs- und Fürstenhäuser, Ergänzungsband. Fischer, Frankfurt am Main 1994, Tafel 214.
Външни препратки
редактиране- Manuel Kantakuzenos, Prinz von Byzanz bei Mittelalter-Genealogie.de
- Foundation for Medieval Genealogy, Byzantium 1261–1453