Сръбско кралство

историческа държава в Югоизточна Европа

Сръбското кралство (на сръбски: Српска краљевина), наричано също Кралство Рашка (на латински: Regnum Rasciae) е средновековна държава в Югоизточна Европа, просъществувала в периода от 1217 г. до 1346 г. През различните периоди от съществуването си тя е васална на Византия, Втората Българска Империя, Епирското деспотство или Кралство Унгария.[1]

Сръбско кралство
Српска краљевина
1217 – 1346
Знаме
Знаме
      
Герб
Герб
Разположение на Сръбското кралство на Балканите през 1265 година
Разположение на Сръбското кралство на Балканите през 1265 година
КонтинентЕвропа
Столица
Официален езикСърбо-български
РелигияПравославие
Форма на управлениекралство
ДинастияНеманичи
Крал
1196 – 1228Стефан Първовенчани
1228 – 1234Стефан Радослав
1234 – 1243Стефан Владислав
1243 – 1276Стефан Урош I
1276 – 1282Стефан Драгутин
1282 – 1321Стефан Милутин
1321 – 1331Стефан Дечански
1331 – 1355Стефан Душан
ИсторияСредновековие
Предшественик
Велико княжество Сърбия Велико княжество Сърбия
Наследник
Сръбско царство Сръбско царство
Днес част от
Сръбско кралство в Общомедия

Тя наследява Великото княжество Сърбия, чийто владетел Стефан Първовенчани през 1217 година е коронясан за крал. Управлявана е от поредица крале от династията Неманичи. През 1346 година крал Стефан Душан се обявява за цар, поставяйки началото на Сръбското царство.

Следва понятието Рашка да се отграничава и разграничава от наименованието Сърбия.[2]

  1. Стоян Николов, Укритото и премълчаното в Българската история - Трета част, София, 2020 г., стр. 253
  2. Rascia – The Nucleus of the Medieval Serbian State