Емануил Попдимитров (общественик)
Тази статия е за българския общественик и писател от Македония. За българския писател от Западните покрайнини, вижте Емануил Попдимитров.
Емануил Благоев Попдимитров (изписване до 1945 година: Емануилъ попъ Димитровъ) е български общественик, писател, юрист и деец за национално освобождение от Македония.
| Емануил Попдимитров | |
|---|---|
| български юрист, писател и общественик | |
 | |
| Роден |
1894 г.
|
| Починал | |
| Учил в | Софийски университет |
| Семейство | |
| Баща | Благой Димитров |
| Братя/сестри | Стефан Димитров |
БиографияРедактиране
Попдимитров е роден в 1894 година в кайлярското село Емборе, тогава в Османската империя, днес Емборио, Гърция, в семейството на Благой Димитров. Завършва Софийския университет, специалност право. През Балканската война е доброволец в Македоно-одринското опълчение, в продоволствен транспорт на МОО.[1] Взема участие в Първата световна война като запасен подпоручик. Попдимитров заема различни длъжности в Министерството на правосъдието след края на войната. В 1925 година става член на Национални комитет на Съюза на македонските братства,[2] а в 1931 година става и негов председател.
Емануил Попдимитров е автор на стихосбирката „Песни за родната земя“ от 1929 година, в която споменава местности от Македония. Издава драматичната хроника „Цар Самуил“ в 1937 година.[3]
Убит е от Лев Главинчев след Деветосептемврийския преврат в 1944 година.[4]
Външни препраткиРедактиране
- Димитровъ, Емануилъ п. Царь Самуилъ: Драматична хроника. София, 1937.
БележкиРедактиране
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 217.
- ↑ Македония История и политическа съдба, Том II, 1912 – 1941 г.“, Колектив, Издателство „Знание“ ООД, София, 1996 г., стр. 158.
- ↑ Куманов, Милен. Македония. Кратък исторически справочник, София, 1993, стр. 204.
- ↑ Парцел 3. // София помни. Посетен на 2 ноември 2020 г.