Мара Бунева

българска революционерка

Мара Николова Бунева е българска революционерка, член на Вътрешната македонска революционна организация. Известна е като „борец за свобода“ и „героиня“ заради извършения от нея атентат срещу Велимир Прелич през 1928 година.[1][2]

Мара Бунева
българска революционерка
Родена
1902 г.
Починала
14 януари 1928 г. (26 г.)
Религияправославие
Учила вСофийски университет
ПартияВътрешна македоно-одринска революционна организация
Семейство
БащаНикола Бунев
Братя/сестриБорис Бунев
Мара Бунева в Общомедия

Биография и революционна дейност редактиране

Семейство редактиране

 
Снимка на Мара Бунева с брат си Борис Бунев през 1923 г.[3]
 
Некролог от МПО „Любен Димитров“, Торонто

Мара е родена през 1901[4] или 1902[5] година в северозападния македонски град Тетово, тогава в Османската империя, днес в Северна Македония, в семейството на Никола и Ана Буневи.

Баща ѝ е просветен деец и търговец, тетовски околийски ръководител на ВМОРО, а през Първата световна война български кмет на родния си град.[6] Майка ѝ е братовчедка на Миля от рода Топорковци, женена за предприемача Георги Хаджиристич.[7]

По-големи братя на Мара са Борис, български военен и деец на ВМРО, и Лазар, убит от сърбите като войник в битолския гарнизон след атентата или в края на Втората световна война,[8] а нейни по-малки сестри са Надежда, Вера (женена за свещеник Георги Николов[9]) и Елена.[10] По майчина линия Мара е внучка на Захарий (Зако) Манойлов, който има заслуга за построяването на християнския храм „Свети Димитър“ в Тетово по турско време.[5] Братовчедът на Мара Бунева Борис Андрейчин, адвокат в Тетово, е убит за наказание на 31 януари 1928 година, а близките ѝ Стефан Паркачев, Манол Стоянов и Веса Анчева са подведени под отговорност и бити заради предполагаемо съучастничество в атентата, но по-късно са освободени.[11][12]

Личен живот редактиране

 
Мара Бунева на любимия си кон в Ямбол

В периода 1915 – 1917 година Мара Бунева учи в скопската стопанска гимназия,[5] а след края на Първата световна война заминава за България. Завършва висше образование в Софийския университет, след което се жени за офицера от българската армия Иван Хранков. Брат ѝ Борис Бунев я привлича в редовете на ВМРО и тя започва да изпълнява поръчки на революционната организация, като на няколко пъти минава границата с конспиративни задачи. През 1926 година Мара Бунева се завръща в Тетово при семейството си, а през декември същата година успешно се развежда със съпруга си. През 1927 година се установява в Скопие, в къщата на роднините си Хаджиристич, съседна на тази на Велимир Прелич. Завършва курс по шев и отваря собствено шивашко ателие, като междувременно се сближава със семейство Прелич и влиза във висшето сръбско общество в града.[11][13]

Атентат срещу Велимир Прелич редактиране

На 13 януари 1928 година Мара Бунева разстрелва в центъра на Скопие, на стария Камен мост на Вардар, Велимир Прелич, след което се прострелва в гърдите. Велимир Прелич е юридически съветник на Скопска бановина и като такъв е отговорен за Скопския студентски процес срещу дейците на Македонската младежка тайна революционна организация.[14]

Запитана от сръбския офицер, пристигнал пръв на мястото на атентата, защо е убила Прелич, Мара Бунева отговаря: „Заради мъченията, които той извърши над моите братя студенти. Защото обичам отечеството си.“[15][11][16]

Мара Бунева умира на следващия ден, 14 януари, от раните си. Погребението ѝ е извършено без свещеник и опело в безименен гроб.[11][17]

Отзвук от атентата редактиране

 
Честване на Мара Бунева в Скопския народен театър, 1942
 
Печат на Пловдивското македонско женско дружество „Мара Бунева“.

Атентатът привлича вниманието на европейската общественост към съдбата на българите под сръбска и гръцка власт. Френският вестник „Йовър“ нарича Мара Бунева „македонската Шарлот Корде“. Вестник „Франс“ пише: „Истината, която Франция трябва да знае е, че тези терористични действия всъщност са дело не на вулгарни разбойници, а на един въстанал народ!“ Австрийският „Тагеспост“ пише: „Лозунгът на организацията е: Свобода или смърт! Нейните привърженици не се предават живи на неприятеля. Те знаят само едно: борба срещу чуждото насилническо господство...“[18] Панихиди в памет на Бунева са извършени от македоно-българската емиграция в България, САЩ и Канада.[11][17]

Паметната плоча на Мара Бунева редактиране

След освобождението на Вардарска Македония през пролетта на 1941 година на мястото на самоубийството на Мара Бунева е поставена паметна плоча. След изтеглянето на българските войски и администрация в началото на септември 1944, в края на същия месец паметната плоча е разрушена по заповед на Лазар Колишевски, секретар на Македонската комунистическа партия. На 13 януари 2002 година от северномакедонското българско дружество „Радко“ според една версия[19], а според друга активисти на ВМРО-БНД и местни българи от Република Македония, поставят паметна плоча на мястото на атентата. Плочата ежегодно бива чупена от вандали и поставяна наново, а през 2007 година се стига до побой над участниците в мероприятието.[20] През 2008 година в навечерието на честванията на Мара Бунева Скопие осъмва с надпис „Смърт за българите и предателите на 13 януари“, изписан на сграда близо до българския Културно-информационен център в града. Българското правителство реагира остро против антибългарското съдържание.[21] В израз на съпричастност от българска страна към смъртта на 11 войници от армията на Република Македония, загинали в авиокатастрофа проявите на 13 януари са отменени.[22] По-късно плочата отново е поставена, поругавана и поставяна отново.[23]

Наследство редактиране

На Мара Бунева е наречена главната улица на квартал „Орландовци“ в София (Карта). На нея е наименуван нос Бунева на остров Земя Александър I в Антарктика.[24]

През 2023 година е заснет българският документален филм „Отмъстителката“, който разказва за живота на Мара Бунева.[25] Сценарист е Тони Николов, а режисьор Ралица Димитрова. Премиерата на лентата е на 12 януари 2024 година в кино „Одеон“ в София.[26]

Родословие редактиране

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Никола Бунев
(1887 – ?)
 
Анна Захова
Манова
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Борис Бунев
(1895 – 1967)
 
Лазар Бунев
(? – 1928)
 
Еленка Бунева
 
Мара Бунева
(1902 – 1928)
 
Надежда Бунева
(? – 1928)
 
Вера Николова
(1895 – 1967)
 
Георги Николов
(1906 – 1997)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Милко Бунев
(1931 – 2013)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Борис Бунев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Ана-Мария Бунева
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

Външни препратки редактиране

Видео редактиране

Бележки редактиране

 
Уикиизточник разполага с оригинални творби на / за:
  1. Болеслав Тахауеръ, аташе по печата на Унгарската легация въ София. Вестник „Македония“. 1934; Александър Гребенаров. Македонският научен институт (1923 – 2008). ИК Гутенберг, София, 2009. стр. 190; Вестник „Волонте“, 10 април 1930, Париж.;„Панихида и бугарски песни за контроверзната атентаторка од дружината на Ванчо Михајлов.“ Вест, 14 јануари 2002 Архив на оригинала от 2013-11-05 в Wayback Machine.; Д. Гоцев, С. Германов, И. Илчев, Т. Митев. „Македония – История и политическа съдба“, Том 2, Издателство „Знание“ ООД, София, 1998. стр 190 – 191; Цанко Серафимов. „Енциклопедичен речник за Македония и македонските работи.“ Издателска къща „Орбител“, София, 2004.; Антони Гиза. Балканските държави и македонския въпрос. Македонски научен институт, София 2001. (стр. 100); „Крвави атентат Велимира Прелића“, Вестник „Политика“, 14 януари 1928 (стр. 3)
  2. Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 271.
  3. Личен снимков архив на българката Анна-Мария Бунева, внучка на Борис Бунев.
  4. Бунев, Борис. Кратки бележки из живота на Мара Бунева, 7 август 1936 година, в: Билярски, Цочо. Подвигът на Мара Бунева (съкратено издание), Анико, София, 2010, стр.45
  5. а б в Иванов, Н. „Опит за внасяне на някои ясноти за живота и делото на Мара Бунева“. Публикация в сборника „Свети Дух. Ден на Македония“. С., 2008
  6. Коларов, Никола. „Мара Бунева-живот и подвиг“.
  7. Рубин, Земон. Д-р Миодраг Календар Хађи Ристић – живот и дело, Етно-култ, Струга, 2006, стр.5., архив на оригинала от 15 януари 2014, https://web.archive.org/web/20140115062613/http://www.balkanethnology.org/files/library/Rubin/Voved.pdf, посетен на 29 януари 2013 
  8. Утрински весник, 11 март 2007, Ликот на мојата тетка е неправедно оцрнет, интервју со Анче Герасимовска, внука на Бунева од нејзината сестра Ленка., архив на оригинала от 15 януари 2014, https://web.archive.org/web/20140115031945/http://www.utrinski.mk/default.asp?ItemID=EB835C48573A224BA4E62B464323112D, посетен на 14 януари 2014 
  9. Македонски алманахъ. Индианаполисъ, Индиана, САЩ, Централенъ Комитетъ на Македонскитѣ политически организации въ Съединенитѣ щати, Канада и Австралия, 1940. с. 321.
  10. Даниела Начева, „На гости на Вера Бунева-Николова и Борис Николов“, Вестник на българите в Детройт, Брой 4, 2009, архив на оригинала от 16 февруари 2012, https://web.archive.org/web/20120216144048/http://www.bulgariansindetroit.com/Bulgarian/newsletter/2009/April_09.html, посетен на 31 януари 2010 
  11. а б в г д Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ III. Освободителна борба 1924 – 1934 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1967. с. 363 – 376.
  12. Билярски, Цочо. Подвигът на Мара Бунева (съкратено издание), Анико, София, 2010, стр.31 – 32
  13. Билярски, Цочо. Подвигът на Мара Бунева (съкратено издание), Анико, София, 2010, стр.29 – 35
  14. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 63 – 64.
  15. Цитирано по: Гоцев, Димитър. „Младежките национално-освободителни организации на македонските българи (1919 – 1941)“. София, Издателство на БАН, 1988, стр. 49.
  16. Билярски, Цочо. Подвигът на Мара Бунева (съкратено издание), Анико, София, 2010, стр.37
  17. а б Билярски, Цочо. Подвигът на Мара Бунева (съкратено издание), Анико, София, 2010, стр.30
  18. Цитирано по: Красимир Каракачанов. ВМРО. 100 години борба за Македония. София, 1996, стр. 121.
  19. „СТЕНОГРАФСКИ БЕЛЕШКИ од Третото продолжение на Сто и првата седница на Собранието на Република Македонија, одржана на 19 февруари 2002 година, стр.3
  20. Джамбазки, Ангел. Поклон пред паметта на Мара Бунева., djambazki.org
  21. „Вест“: Българите се оплакват в македонското МВнР
  22. ВМРО ще отложи всички прояви в Скопие по повод 80-годишнината от смъртта на Мара Бунева
  23. Паметната плоча на Мара Бунева в Скопие, 14 януари 2013, Медиапул
  24. Buneva Point. SCAR Composite Gazetteer of Antarctica
  25. ОТМЪСТИТЕЛКАТА // zlatenriton.bg. Посетен на 28 януари 2024.
  26. Премиера на документален филм за Мара Бунева // bnr.bg. Посетен на 1 март 2024.